Ще внасяме ли зърно

Неспирните валежи през юли значително забавиха жътвата на пшеницата у нас. Земеделците - къде на шега, къде с действително опасение - вече обвиняват глобалното затопляне: „Станахме като в тропиците. Сутрин не се търпи от жега, следобед се изливат порои". В резултат на неблагоприятните климатични условия към 20 юли, когато в обикновена година жътвата вече привършва, през тази е прибрана под половината от засятата пшеница.

Забавянето носи значителни загуби за фермерите. Не само добивите, но и качеството на зърното пада. Съответно цената на качествената хлебна пшеница вече тръгна нагоре.  Според експертни данни, тази година себестойността на тон пшеница в едрите стопанства възлиза на близо 210 лв./тон. Изкупната цена се ориентира около 230 лв., с изгледи за ръст в близките седмици над 250 лв. за тон. Но вероятно не цялата реколта ще отговаря на стандартите за хлебна - останалата ще се продаде доста по-евтино като фуражна.

Макар да не е сред ключовите играчи на глобалния зърнен пазар, днес България успява да задоволи вътрешното търсене и да изнесе около една трета от житната реколта в чужбина. За 2009 г. сме продали 205 хил. тона пшеница за страните извън ЕС и над 1.2 млн. т. за ЕС - Испания, Гърция, Италия, Португалия, Кипър, Румъния. При средна изкупна цена на пшеницата от 203 лв. за тон без ДДС, това означава доход от износ за производителите в размер на почти 300 млн. лв.

Общият доход от пшеница в България вероятно доближава 1 млрд. лева. Трудно е да се определи каква точно е печалбата на прекупвачите в това число, но най-дребните „риби" в кампанията за изкупуване на пшеницата миналата година вероятно са "гушнали" поне 20 млн. лв. Едрите прекупвачи обикновено работят с норма на печалба 10 - 15% и сумите, които остават при тях са поне неколкократно по-високи предвид международните цени.  

Тоест производството на пшеница, без в настоящия момент да е от решаващо значение за размера на БВП, все пак формира значителна част от националния доход. Подчертавам „в настоящия момент", тъй като глобалните прогнози очакват 70 - 80% ръст в търсенето на храни в следващите 50 години. От тази перспектива плодородната България има сериозна възможност да забогатее именно чрез досега упорито пренебрегваното селско стопанство. Но за да спечелим след десетилетия, трябва да положим усилия днес.

За съжаление днес са малко сигналите, че българското селско стопанство работи с поглед към бъдещето. На първо място, нормативната база продължава да обслужва сивия сектор. Сред кошницата с предизборни обещания на ГЕРБ бе приемането на нов Закон за съхранение и търговия със зърно. Намерението бе похвално, тъй като сегашният закон оставя зеещи порти за прекупвачите - фантоми, наемащи фиктивни складове и източващи през Румъния ДДС за милиони. По всичко личи, че и през 2010 г. ще има бял хляб за черния прекупвач.

Също така, сравнението на продуктивността на българското земеделие със световните стандарти не ни прави комплимент. Според официалната статистика на FAO за 2008 г., добивът от декар пшеница в България е 416 кг. и значително отстъпва на този в Германия (808 кг.), Австрия (570 кг.), Франция (710 кг.), пък дори и на Сърбия (429 кг.) Далеч по-лошо е, че средният добив през 2009 г. по данни на МЗХ е едва 318 кг./дка, като миналата година са прибрани малко под 4 млн. т. зърно при засяти 12.5 млн. дка пшеница.

Разговарям с един от големите производители и търговци на зърно в Добруджа. Питам го: каква е причината за по-ниския добив у нас по сравнение с повечето европейски страни и има ли шанс да напреднем. Климатът, семената, културата на стопанисване на земята, преднамерено представяне на занижени данни от фермерите - бързо отвръща специалистът. По отношение на втората част от въпроса ми той е по-скоро песимист. „Култура не се променя за година или две".

И все пак според мен българските политици не бива с лека ръка да отписват борбата за по-висок доход от земеделие и по-специално от зърнопроизводство. В кръга на шегата, надявам се онези над 100 млн. лв., които ще бъдат изплатени като субсидия за тютюн, догодина да бъдат инвестирани в по-здравословни земеделски начинания.

Ключът към преодоляване на земеделските затруднения, които съпътстват всяко българско правителство след 1989 г., виждам в разработването и изпълнението на прогресивна държавна селскостопанска политика, на първо място по зърното. Моля, не говоря за още субсидии, а за нормативна, информационна и маркетингова подкрепа.

Сътрудничеството между държава, наука и фермерски бизнес е фундаменталният принцип на прочутото израелско земеделие. В Обетованата Земя маркетингът на земеделската продукция в чужбина е един от приоритетите на държавата. Отказът от подобно нещо в България, с мъглявия аргумент за „свободните пазари", означава задълбочаваща се демографска криза в селата, все повече вносни храни на трапезата ни, хронична бедност за фермерите, тлъсти печалби за едрите арендатори. И нови шокове от бъдещето.

Защото да не стане така, че скоро от износители да се превърнем във вносители на пшеница. Важни промени настъпиха в света. Нарушеният хидро - метеорологичен баланс е вече факт. Макар че юли 2010 г. е неочаквано дъждовен месец в България, в следващите две десетилетия в Югоизточна Европа се очакват сериозни суши. Водата ще става все по-оскъден ресурс, добивът на реколти по традиционния способ ще бъде вече невъзможен. България се числи сред най-уязвимите страни. Какво правим, за да реагираме на този застрашителен сценарий?

По всичко личи, че не правим нещо специално. Чакаме да видим какво ще се случи - както предпазливо изчакваме и с приемането на новия закон за търговия със зърно. Но земеделецът, чиято реколта заради неспирния дъжд остава неприбрана от полето, се вълнува. Той, меко казано, копнее премиерът - слънце най-сетне да огрее и националната земеделска политика.

Активното лобиране на хлебопроизводителите наскоро изтика на преден план абсурдното искане за минимална цена на хляба. Ако подобно нещо бъде прието от този Парламент, ще стане като „болен здрав носи". Хлябът се прави от зърно, все пак. Нужна е държавна подкрепа за селското ни стопанство и нека тя следва адекватни принципи: устойчивост и прогрес.

В устойчивото село има не само английски туристи, арендатори и прекупвачи. А прогресивно селско стопанство за България означава насърчаване на семейното фермерство, микрокредитиране, коопериране и производство на органични храни, невъзможно без упорито противопоставяне на генно модифицираните култури.  

Новините

Най-четените