Книгата, която Изам Шах Ариф държи, излъчва видимо охолство. Картините, чиито репродукции се съдържат в нея, са от колекцията на банка "Негара", Малайзия. Те са на прочути местни художници от малайзийския остров Лабуа. Изображенията са разположени на двойни страници върху качествена, лъскава хартия.
На терасата на Financial Park - сградата, където се намират почти всички банки, юридически кантори и островни финансови посредници, Ариф показва книгата на всеки посетител.
"Това, което липсва на Лабуан, е международна репутация," казва заместник-директорът на Организацията за финансов надзор на Лабуан (FSA). "Но се опитваме да променим това", казва той.
Край бреговете на Борнео залязващото слънце се отразява от корабите, зареждащи петролните платформи, разпръснати из залива на Лабуан. Високоговорителите на централната джамия разпространяват призиви за молитва.
Финансовият сектор тук мечтае да се конкурира със Сингапур или Хонконг, но мястото изглежда много повече като сънливо крайморско селце, отколкото като далекоизточен "дракон".
Лабуан е "офшорна зона" в повече от един смисъл
Там има много петрол - най-вече в Брунейския залив, там живее султанатът на една от най-богатите държави в света. Лабуан е и член на мразеното от мнозина семейство на държави-данъчни убежища, които Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се опитва да ограничи.
Всичко започва през 2010 година, когато малайзийското правителство решава да привлича капитали от богатите мюсюлмански страни, така че да изгради нещо като ислямска финансова индустрия. Притокът на капитали проправя път и за законово убежище и дискретност.
"Извършихме промени в законодателството - от 2010 година позволяваме създаване на тръстове и фондации, специално предвидени за лица с висока нетна стойност," казва Нормала Мат Сом, 30-годишна юристка, специализираща в оформянето на документи, зад които се крие номадският капитал от цял свят, когато собствениците му желаят да избегнат вниманието на данъчните.
Сом, чийто офис е на третия етаж на търговския център "Лазенда", е въплъщението на данъчното убежище в тази "юрисдикция на палмовите дървета". Офисът й е на 10 минути път от терминала за фериботи, които се разминават бавно в тежката и лепкава азиатска жега.
На улиците електронни цигари и магазини за безмитен алкохол се конкурират за клиенти, пристигащи от континента. На вратата на сградата десетина табели с екзотични имена на компании задават духа на мястото. На горния етаж има четири юридически експерти - всички са млади жени с коси, скрити под елегантни шалове.
На масите има три компютъра, два принтера и купчини документи. По стените висят дипломи от юридически факултети в Куала Лумпур и Кота Кинабалу, столицата на съседния малайзийски щат Сабах.
Системата за укриване на собствеността на финансовите средства в Лабуан е смайващо ефективна
Фирмата на Сом, Labua Ins International Trust, е една от последните, присъединили се към списъка от 35 тръстови компании, акредитирани от FSA и оторизирани да създават институции, получаващи финансови средства от лица, които не живеят на острова.
Освен това, за разлика от конкурентите си, адвокатката - която впрочем е женена за висш чиновник от FSA - се специализира в друг тип законови инструменти: фондации.
Както и в Лихтенщайн, те позволяват на държателите на капитали да назоват сами хората, администриращи тяхното богатство, вместо да се доверяват на адвокати да го управляват.
"Целта ни е да привлечем и европейци. Тези, които сега държат парите си в Лихтенщайн, Швейцария и Люксембург," казва юристката. Фондациите имат предимството да се предават лесно по наследство.
Името и адресът на крайния бенефициент присъстват в отделен нотариално заверен регистър, който поне на теория би трябвало да бъде допълнителна гаранция за тайната на собствеността.
В Лабуан регистрите на всичкото отгоре са децентрализирани, така че се превръщат в истински кошмар за данъчните власти, тъй като подобна структура максимално затруднява класическата размяна на информация. И понеже Лабуан не си поплюва в опитите да помогне на желаещите да се крият от данъчните, фондациите могат да се създават и от компании, регистрирани в Сингапур, Хонконг или Панама.
"Процедурата е елементарна и струва около $2000. "После се отваря валутна сметка за клиента в главната малайзийска банка CIMB или в глобална банка като HSBC - и клиентът прехвърля на фондацията желаните капитали". Без дори и частица сарказъм, Сом допълва: "Всъщност, много от клиентите ми използват тези фондации за благотворителни цели".
Лабуан изобщо не изглежда като типичен оживен финансов център
Силната му страна е, че той не е под лупата на ОИСР. През юни 2009 година, по време на срещата на Г-20 в Лондон, малкият малайзийски остров се оказа в "черния списък" на държавите, които "не се ангажират да се придържат към международните стандарти".
Но тъй като властите в Куала Лумпур вече са подписали нужния брой двустранни конвенции, натискът върху острова намаля. Като развиваща се страна със сериозна средна класа, Малайзия дори сякаш успя да накара всички да забравят, че все още не е подписала многостранното споразумение на ОИСР - фундаментът на международното сътрудничество.
Донякъде е вярно, че специализацията й - ислямските финанси, не е основен приоритет на Запада, който предпочита да държи под око остров Джърси, Сейшелите, Панама и Вирджинските острови.
Скалистият остров от стратегическо значение, който японците са окупирали по време на Тихоокеанската война, се възползва максимално от статута си на "сива зона" - с огромен успех.
Зизина Сахмат, един от директорите на Financial Park, особено се гордее с годишната вечеря на офшорните финансисти, която събира на острова елита на азиатските банки. Тя е горда и с обитателите, които е успяла да привлече в своя 20-етажен комплекс с изглед към Южнокитайско море - Credit Suisse, UBS, BNP Paribas, JP Morgan и Deutsche Bank, както и други известни банки.
Всички по-големи световни имена в банковото дело присъстват на острова - в основната си част представлявани от азиатски мениджъри.
Официалната политика е, че те са на острова, за да осигуряват услуги на безбройните петролни компании. Лабуан си намира и още едно оправдание, свързано с аеронавтиката. Това са "паравани," твърди Чарлз Сантяго, член на малайзийския парламент. "
Лабуан се превръща в тропическо убежище за мръсни капитали, като парите, които се съхраняват там, далеч не винаги са с особено ясен произход," притеснява се той.
Междувременно проследяването на финансовите транзакции нараства в Сингапур, най-големият финансов център на региона. Според FSA - между януари и май 2013, над 540 милиарда долара са преминали през лабуански фондации или тръстове. И това е повече, отколкото през цялата 2012 година.