Имало едно време финансови министри.
А сега да видим с какво разполагаме през 2010 г. в България. Разбра се, нямам намерение да подлагам на съмнение галантността и трудолюбието на българския финансов министър, а ще потърся отговор на въпроса доколко макроикономическата политика на сегашното българско правителство съответства на добрите световни примери и какви са перспективите пред подобна политика.
Кризата направи невалидни много от учебниците по макроикономика
Като начало ще отбележа, че кризата от 2008 г. направи невалидни много от учебниците по макроикономика, с които „академичните старци" затормозяват умовете на българския студент. Все по-настойчиво се заявява, че причините за кризите не трябва да се търсят в неизбистреното понятие „икономика на предлагането" (перифразирам нобеловия лауреат по икономика Пол Кругмън), а в недостатъчното търсене в икономиката.
Нюанс на това определение е провалът в съвкупното търсене, създавано посредством ръст на кредитирането, но това не променя общата картина.
Съответно ако макроикономическа политика означава правителството все пак да се намесва в икономическите процеси в страната, то мерките за преодоляване на кризата би следвало да се насочат към засилване на търсенето - осигуряване на подкрепа за индивидуалното потребление и бизнес инвестициите, включително чрез засилване на правителственото потребление.
Не на кризата, но не с мерки "АнтиКриза"
С правителственото потребление изглежда всичко е окей. Но за домакинствата данните показват, че реалните разходи за крайно потребление през 2009 г. са намалели с над 6.3%, което е доста над 5-процентния реален спад на цялата българска икономика. Това е един от факторите, водещ до чувствителния спад на вноса, от своя страна закърпил платежния ни баланс. Впрочем разходите за бруто образуване на основен капитал (инвестиции в активи, използвани многократно в производствения процес) за година паднаха с невероятните 27%, но значителна част от това число се дължи и на пукането на имотния балон.
Тоест ако правителството действително искаше да реагира на кризата с някакви антикризисни мерки, първо, то трябваше да ги приеме далеч по-рано, най-късно до края на 2009 г. и второ, тези мерки трябваше да увеличават съвкупното търсене.
Какво виждаме в момента? При наличие на фискален резерв от няколко милиарда (т.е. колкото са останали след вакханалията на Тройната коалиция) и срив на основните компоненти в икономиката, като мотив за антикризисната си политика правителството изтъква факта, че в бюджета зеела дупка. Антикризисните мерки са насочени към събиране на приходи в държавата (очакват се 1.6 млрд. лева) в компенсация на очаквания бюджетен дефицит - а не към стимулиране на икономиката.
Фокус-мокус - пробюджетни мерки
С две думи, с подобен фокус мерките вече не са „анти-кризисни", а про-бюджетни. Колкото и да е трудолюбив, финансовият ни министър все още не се е научил да прави злато от желязо (то и „Кремиковци" вече не произвежда), така че събирайки парите в хазната, той ще ги изземва от населението и бизнеса. Съответно правителствените разходи и потребление ще нарастват за сметка на потреблението на домакинствата и бизнес инвестициите.
С недоумение гледам на прочутата „антикризисна" мярка, прехвърляща върху работници и работодатели разходите за болнични. Или пък жонглирането с дните за отпуска през годината. Хайде сега. Това не е сериозно. Ако кризисните проблеми в страната ни можеха да се решат с подобни трикове... Този подход прилича на изстрела на ловец, излязъл за патици, но срещнал глиган. Познайте какъв ще е ефектът.
При това дори представителите на бизнеса, които заедно с дружелюбните синдикати изиграха подозрително голяма роля в разработването на списъка с 60 мерки, от своя страна посочват, че е крайно време да се определят точните времеви параметри и компетентните органи за въвеждането им. Значи и това все още не е направено?! За какво тогава си говорим?
Фискалната пустота на данък лукс
Пуст откъм фискален ефект е популисткият „данък лукс". А идеята държавата да прехвърля към бюджета си средствата от продажба на квоти за емисии парникови газове първо не е антикризисна мярка, второ ощетява предприятията-емитенти, които са действителният собственик на квотите, трето нарушава принципите на въглеродния пазар, който не беше институционализиран с цел държавите да могат да балансират бюджета си, а за да можем да се радваме на по-чиста природна среда.
Единствената светлинка антикризисен разум виждам в решението компенсациите за безработица да се увеличат до 60% от осигурителния доход, получаван преди уволнението. Компенсациите за безработица са автоматични стабилизатори на икономиката и осигуряват търсене и жизнен стандарт, безценни на дъното на цикъла. Но в България самото понятие „осигурителен доход" е толкова алхимично, че се съмнявам мярката да реализира позитивния си потенциал.
Читателят може би си задава въпроса защо българското правителство - и в частност финансовият министър, подхождат толкова многозначно с антикризисната си политика. Аз имам три хипотези, дано няма четвърти отговор. Първо, „антикризисните" мерки, целящи всъщност запълване на дупката в бюджета (а не да донесат облекчение за населението и бизнеса), ще помогнат на правителството по пътя към еврото. Ако България влезе в еврозоната, пътят пред преизбиране на това правителство е отворен.
Второ, възможно е финансовият министър да е идеен последовател на макроикономическата школа, настояваща, че по време на криза правителството не трябва да прави нищо, освен да дава бодри интервюта. Нямам против ако случаят наистина е такъв, все пак това е сериозен научен подход, защитаван от прочути икономисти като Йозеф Шумпетер например. Но тогава защо в медийното пространство толкова упорито ме убеждават, че се работи здраво срещу кризата? Чувствам се измамен.
Накрая, дори привържениците на либертаризма (концепцията за ненамеса на държавата в социалния живот) или членовете на Чаената партия, както днес е модно да се наричат десните консерватори, бързат да вземат управленските конци в своите ръце, когато дойдат на власт. Министър-председателят на България демонстрира, че нещата и у нас стоят точно така.
И качеството на инвестициите
Перспективата пред антикризисното управление в България според мен е следната: Да се разграничи - много ясно - реалния ефект, който глобалната икономическа криза нанесе на икономиката ни заради спад на външното търсене и намаляване на българския износ, отлив на производителни чуждестранни инвестиции, по-скъпи и трудни бизнес кредити - от кризисния ефект, породен от липсата на дългосрочна стратегия за развитието на българската икономика. Да го наречем структурна криза.
Крайно време е българската политикономия да реагира на житейския и научен факт, че не само абсолютният обем, а и качеството на инвестициите има значение. Но това е предмет на следващ анализ.
Засега предлагам финансовият министър да ни отговори на въпроса: Ако днес в България се обяви публична подписка в негова подкрепа, при наличието на всичките медийни средства за пропаганда, които правителството на XXI век разполага в повече по сравнение с XIX век, дали населението ще отдели от доходите си 442,793 български лева, колкото златни франка е получил прочутият му колега, за да го подпомогне?
За кой бизнес става въпрос: на татко, на батко, аз на теб-ти на мен? Бизнеса който така уреди хазната, че сега трябва да се пълни? За да строиш нова сграда, старата трябва да се събори до основи.
Първото което трябва да направи настоящият финансов министър е да си подаде оставкато,второто е бат Бойко да си намери нов свестен министър който е работил като оперативен икономист , а не е стоял в някой кабинет и пощипвал секретарките/секретарите ;;))