Ричард Брaнсън, Коко Шанел, Майкъл Дел, Уолт Дисни, Хенри Форд, Есте Лаудер, Донълд Тръмп... Мога да продължа да изброявам име след име. Те са толкова много и няма да свършат. И в крайна сметка те са хора като теб и мен, това, което най-много ги откроява може би е фактът, че те са успели да отгледат поне една от многото си мечти.
Трябва ли да вървя по техните стъпки? Трябва ли да повтарям техните грешки? Трябва ли сляпо да вярвам в това, което казват? Трябва ли да спирам себе си да повярвам в смахнатата идея, загнездила се в тавана на съзнанието ми.
Искам да я пуснa, но едно дразнещо гласче непрестанно повтаря: сега не е моментът, това е много рисковано, прекалено смело, за да се случи или... както и да го продължа ще е нещо, което вече ти е хрумвало. Нещо, което ме спира и връща отново на стартова позиция.
Отсегa заявявам, че с един наръчник "как се става...", "направи си сам...", "силата на волята и самовнушението..." и подобни от раздел приложна психология на мен не са ми вършили работа.
Ако не друго, то поне осъзнавам, че това е само капка в океана, а аз дори още не съм проверилa дали водата е топла или студена.
Синдромът предприемач на идеи или идея за предприемач?!
Всеки ден се събуждам с нещо революционно и гениално, което до обяд вече ми се струва по-малко вероятно да се случи. Решавам, че трябва да си дам известно време преди да предприема по-сериозни стъпки, за да накарам идеята да оживее... и така оставам в позиция на изчакване на деня, който... няма как да дойде, ако аз не го предизвикам. Не, не е защото нямам късмет! Не е защото не съм получилa шанс! И не защото сега не му е времето! Не се е получило, защото се отказвам още преди да съм започналa....
Оказа се, че това е състоянието, в което изпадат немалко предприемачи и въобще хората, които искат да получават повече от това, което им се предлага. Това е състоянието, в което се превръщаш в генератор на идеи. Какво обаче е негативното в цялата тази "прекрасна" картина - липсата на действие, липсата на възможност да дадеш на поне една от тези хиляди идеи да заживее свой собствен живот.
Стигам до стройна редица само-призиви: "Пусни идеята от затвора на съзнанието си! Докато идеята живее в главата ти, не си направил нищо. Без съмнение, когато си представяш реализацията на идеята се преизпълваш със щастие, вдъхновен си и вярваш, че някой ден....да, вярваш, че някой ден... Някой ден няма как да се случи, защото ако не съумееш да впрегнеш каруцата на буйната си мисъл, някой ден идеята просто ще потъне в дълбоката бездна на забравата!"
Предлага се без рецепта, но няма да го намериш в аптеката
Няма открита ваксина, а страничните ефекти от самолечението са строго индивидуални. Има, обаче едно лекарство, което помага без да причинява нежелани странични ефекти и дори може да доведе до изцеляване. Нарича се общуване - общуване с правилните хора, на правилното място, в точния момент.
Срещата с точните хора ми помогa да подредя пъзела или поне да започнa да виждам отделните парчета по ясно. Което пък ми помогa да сглобя правилна картина. За мен този тип срещи винаги са били като хапче-вдъхновение, което да ме накара да се разгърна и да повярвам в това, че една идея може да се случи, само ако ти положиш необходимата доза старание и отдаденост.
Не трябва да чакам да настъпи някакъв период на вдъхновение, защото вдъхновението идва само когато го провокираме. А за да провокирам вдъхновението трябва да действам, в противен случай просто си намирам извинение за това, че улицата продължава да е без изход.
Вдъхновението е сериозен инструмент, с който трябва да се борави много внимателно. Вдъхновението може да окрилява, но в един момент може да се окаже, че летя без парашут или съм се издигнал толкова високо, че слънцето може да ме изпепели в миг.
Мечтите са велика движеща сила. Те са тези, заради които много налудничави идея са намерили приложение и са получили шанс за собствен живот. Най-трудната част от процеса, обаче е преминаването на по-горно ниво, а именно - да облека голата мечта в конкретно действие.
Да "отгледам" мечта е може би най-трудният етап в това да изградя в себе си предприемач. Защото метеорологичните условия няма да окажат влияние, но моето бездействие може да погуби една изключителна идея още в зародиш. Точно тук е най-често хората се отказват, по ред причини: страх, несигурност, колебание, липса на подкрепа, пари, взаимоотношения... и отново страх.
Срещам много хора, които вече са оставили своята следа. Научавам много на теория, за да се почувстваш готовa да приложa всичко в практиката. Има толкова много примери, които да послужат за вдъхновение, но какво от това, ако не направя нещо повече от това да слушам и продължaвам да се страхувам или съмнявам.
Малкият принц също отглежда своята роза под стъклен похлупак, защото се страхува да не я загуби. По същия начин и като че ли се страхувам да се разделя с идеята си, защото ме е страх, че може да се разочаровам. До момента, в който осъзная, че в това няма смисъл, защото ако вярвам в идеята си, значи ще прозра какво е искал да каже.
"Тя сама е много по-важна от вас всичките, защото тъкмо нея поливах. Защото тъкмо нея поставях под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея пазех с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали и дори понякога да мълчи. Защото е моята роза". (Малкият принц)
