Фискално фиаско

Актуализацията на държавния бюджет за 2010 г. вече е факт. Какво видяхме, след като отпъдихме комарите? С поредната си PR офанзива правителството се опита да скрие източването на фискалния резерв с 1.8 млрд. лв. и набъбването на бюджетния дефицит с цели 4 процентни пункта от 0.8% на 4.8% от БВП - зад отпускане на допълнителни 180 млн. лева за магистрали, 116 млн. лв. субсидии за тютюнопроизводителите и най-сетне изплащане на дължимите още през 2009 г. пари на бизнеса за сключени и изпълнени договори с държавата.

Специално обществено внимание заслужава решението резервът за неотложни разходи в бюджета за тази година да се увеличи до 1.23 млрд. лв. Тази сума може да се харчи с несанкционираното решение на Министерския съвет, т.е. на премиера. С толкова джобни пари Борисов по свое лично усмотрение може да стартира прекалено мащабни начинания.

Цената на въпросната актуализация са не само почти една трета от фискалния резерв и развързаните ръце на премиера, но и скъпото работно време на Парламента и съответно поредното отлагане приемането на належащи за обществото и бизнеса закони, в добавка към продължаваща инфлация на доверието в компетентността на това правителство и финансов министър.

По мое мнение финансовият министър занима обществото неоправдано дълго с бюджетните си неволи. Вина за това носи и партията, която го назначи на този пост. След като са очертани принципните насоки, съставянето на бюджета е техническа задача. И актуализацията на бюджета, която сама по себе си не е нещо осъдително, носи по-скоро технически характер. След една година във властта, принципите в финансовата политика на ГЕРБ сякаш остават неизяснени.

Впрочем Брюксел вече не вярва на финансовата ни статистика и през септември ще идват на нови проверки. От фискални отличници на Европа само за година успяхме да счупим критерия за ограничаване на бюджетните дефицити до 3% от БВП. Държавата не може да си събере дължимото от данъци и акцизи. Шири се контрабанда, в ръцете на населението продължава да няма покупателна сила, която да задвижи предлагане и производство.

Затова мисля, че имаме основания да бъдем критични към този министър, който с демонстрациите си на самочувствие в най-неудачните моменти успя да настрои срещу себе си мнозина както в страната, така и навън.

Кризата ли му е виновна? Не мисля. Днешните финансови проблеми на България вероятно се дължат главно на едно скорошно политическо решение на ГЕРБ. В края на 2009 година, когато бизнесът и населението бяха истински изплашени от развитието на икономическата криза в света, държавата задържа дължими плащания към бизнеса в размер на близо 1 млрд. лв., за да може по пистата към евро да декларира балансиран бюджет.

С ефекта на двойната мултипликация, този покерджийски залог ни коства навярно 3% от БВП! Ето ги недостигащите 1.9 млрд. лв. приходи в бюджета, ето ги въпросните 1.8 млрд. лв. от фискалния резерв. Тъкмо това е цената на евро авантюрата на България. Но загубата на инерция, а и на доверие и предвидимост, имат да ни навличат разходи и занапред.    

И сега - намериха се отнякъде допълнителни 180 млн. за „развитието на инфраструктура от национално значение". Съмнително е, че т.нар. инфраструктура е истинският приоритет на правителството. Защо иначе държавата миналата седмица прекрати дейностите по ремонта на 2,000 км. второкласни и третокласни пътища в страната? Това решение бе обосновано с невъзможността в бюджета да се открият 380 млн. лв. за съфинансиране по отпуснатите международни кредити.

Но в замяна ще получим обещаните магистрали. Магистралата е по-важна от междуселския път, защото се вижда отдалеч и може да се тръсне на масата по време на предизборен дебат. За да пререже премиерът заветната лента, милиони българи ще продължават още години да блъскат коли по надупчени шосета. Но да се върнем на прекроения бюджет - той не създава усещане за антикризисна политика. Той не решава проблемите на страната. Той е реактивен, гаси пожари, създава имидж.

По своята същност Държавният бюджет не е наместване на пари; той следва да е основен инструмент на правителствената макроикономическа политика. Актуализацията на един бюджет сама по себе си не е нещо трагично, особено щом се работи с реалистични прогнози. Но бюджетът трябва да ни води нанякъде. Нищо подобно не виждаме сега.  

Казаха ни, че вече се кове макрорамката за Държавен бюджет за 2011 година. Тоест днес Дянков и екипът му прогнозират какво ще е нивото на заетостта, инфлацията, цената на енергоносителите, международните валутни курсове. Отново ни подхвърлиха някава цифра за очакван икономически растеж. Но струва ли си да й вярваме и дори да я цитираме? Прогнозите на Дянков дотук се оказаха учудващо слаби.

Днес в медиите упорито се спекулира дали наесен ще има нова актуализация на бюджет 2010 г. - а и колко дълго ще се задържи „оригиналният" бюджет през 2011 г. Аз имам едно мрачно усещане - докато пак стане нужда да се пипа фискалният резерв.

Да си го кажем прямо, голямото спасение за Дянков и за цялата икономическа платформа на партия ГЕРБ днес идва от наличния фискален резерв. За разлика от развитите икономики, България няма да финансира дефицита си от международните фондови пазари, а от резерв: това са парите на данъкоплатците, иззети и натрупани от предишните правителства. Затова и не се трогваме особено от брюкселските процедурни закани.

Но дали резервът от спасителен пояс няма да се превърне във воденичен камък? С хубавото бързо се свиква, но раздялата с него е мъчителна. Според мен големият въпрос на българските финанси оттук насетне е: дали ГЕРБ отново ще посегне на готовото?

Резервът, както обясни на България Стив Ханке, действително трябва да влезе в употреба, но целево и стратегически, а не да запушва текущи бюджетни дупки. Ако Дянков и догодина бръкне толкова надълбоко в кацата с резерва, и без да съм финансов програмист мога да кажа с голяма доза сигурност: ще има едно население и едни коментатори, които ще са твърде, ама твърде недоволни. 

Новините

Най-четените