Възходът на Марио Монти на премиерския пост на Италия е забележителен по безброй причини. С налагането на управление от неизбрани технократи, страната на практика суспендира нормалните принципи на демокрацията, и може би дори самата демокрация. И поставяйки старши съветник на Goldman начело на цяла държава от Западния свят, тя изведе до нови висоти политическата власт на инвестиционната банка, която мнозина и досега смятаха, че е крайно вредна в политически аспект.
Това всъщност е и най-голямото постижение на Монти за момента - гигантски скок напред, или
може би успешна кулминация на проекта Goldman Sachs
Но нещата далеч не се изчерпват с Монти. Европейската централна банка, друг основен играч в драмата с държавния дълг, е под управлението на бивши кадри на Goldman, а преминали през школата на инвестиционната банка кадри се подвизават в коридорите на властта на почти всяка европейска държава, както го правеха и в САЩ през времето на финансовата криза.
Допреди няколко седмици европейското поделение на МВФ също се ръководеше от бивш служител на Goldman - Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини, и бе наследен на поста от Реза Могадам.
Дори преди промените в Италия нямаше признаци Goldman Sachs да се отърси от етикета "октопод-вампир", а сега, след като пипалата й достигат до върховете на еврозоната, скептиците повдигат наново темата за силното политическо влияние на банката. Решенията в близките месеци ще определят дали в крайна сметка еврозоната ще плати дълговете си - и интересите на Goldman са тясно обвързани с отговора на този въпрос.
Бившият икономист от МВФ Саймън Джонсън в книгата си "13 банкери" твърди, че Goldman и другите големи банки са се сближили дотолкова с властта в навечерието на финансовата криза, че САЩ са се превърнали на практика в олигархия. Поне европейските политици не се "купуват и не получават заплатата си" от големите корпорации, като в САЩ, коментира той. "Вместо това в Европа имате споделен мироглед на политическия елит и банкерите, общи цели и взаимно затвърждаване на илюзиите."
Влияние чрез преливане на безброй кадри на банката от и към властовите кръгове
Това е по същината си "проектът Goldman Sachs". Казано с прости думи, идеята му е банката да бъде в тесен клинч с правителствата. Всеки бизнес желае да влияе на регулаторните органи, които могат да провалят интересите му, и на политиците, които могат да му осигурят данъчни отстъпки, но това не е нищо повече от лобистки усилия.
Goldman обаче са достигнали до това да съветват правителства и да осигуряват финансиране, да изпращат свои кадри на обществени постове и да развяват привлекателни постове пред хората, слизащи от властовите позиции. "Проектът" съществува, за да генерира дълбок обмен на хора и идеи, при който е невъзможно да се направи разграничение между публични интереси и интересите на Goldman Sachs.
Монти е един от най-видните италиански икономисти и е прекарал основната част от кариерата си в академичните среди и консултативни организации, но когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г., Goldman Sachs проявяват силен интерес към него.
Първо като еврокомисар по вътрешния пазар, а после особено като комисар по конкуренцията той взема решения, които биха могли да подкрепят или провалят сделки за поглъщания и сливания, по които банкерите на Goldman работят или осигуряват финансиране. После Монти оглавява комитета по банковата и финансова система към италианската съкровищница, който определя финансовите политики в страната.
С тези връзки е естествено Goldman да го включат в борда си от международни съветници. Членовете на над 20-членния борд действат като неформални лобисти за интересите на банката пред политиците, регулиращи дейността й. Сред другите съветници са Отмар Исинг, който като член на борда на немската Бундесбанк и после на Европейската централна банка е бил един от архитектите на единната евровалута.
Почти няма централни банкери в еврозоната, които да не са минали през Goldman
Вероятно най-видният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Той сега е почетен председател на британското поделение за брокерски сделки на Goldman, Goldman Sachs International, и до срива и национализацията й е бил в директорския борд на Royal Bank of Scotland.
Той е сред видните защитници в Ирландия на спешната европомощ за страната, като отстоява позиции, че условията на кризисната помощ би трябвало да бъдат облекчени, за да не утежняват допълнително финансовите затруднения на страната. И ЕС наистина се съгласи през лятото да намали лихвения процент за Ирландия.
Подборът на напускащи властта политици с добри връзки е само половината на проекта, докато лансирането в управлението на преминали през Goldman кадри е другата половина. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое поста на председател на ЕЦБ на 1 ноември, е влизал и излизал от властта и е бил част от структурите на Goldman.
Той е бил в Световната банка и е изпълнявал функциите на управляващ директор на италианската съкровищница, преди да прекара три години като управляващ директор на Goldman Sachs International между 2002 и 2005 г. - след което се завръща във властта като председател на Италианската централна банка.
Дериватите за счетоводните манипулации са били реализирани чрез същата банка
Драги е преследван от скандали около счетоводните трикове на Италия и други членки на периферията на еврозоната, когато са се опитвали да влязат в единната валута преди десетилетие. Чрез сложни деривативи Италия и Гърция са успели да свият видимите обеми на държавния си дълг, който - според правилата на еврозоната, не бива да бъде над 60% от икономиката на страната (т.нар. Маастрихтски критерии). И идеолозите на някои от тези деривати са били точно хората в Goldman Sachs.
Дилърите на банката са организирали много финансови сделки, позволили на Гърция да набере средства, за да понижи веднага бюджетния си дефицит, в замяна на разсрочени изплащания. При едната от сделките Goldman са осигурили $1 млрд. финансиране на гръцкото правителство през 2002 г. в транзакция, наречена кръстосан валутен суап.
От другата страна на сделката в Националната банка на Гърция е бил Петрос Христодулу, започнал кариерата си в Goldman. Сега той е повишен до ръководител на службата, управляваща гръцкия държавен дълг. Лукас Пападемос, понастоящем премиер в коалиционното правителство на Гърция, тогава е бил технократ начело на гръцката централна банка.
Goldman обявиха, че понижението на дълга, постигнато чрез суаповете, е било незначително по отношение на европейските регулации, но изразиха известни съжаления за тези сделки. Джералд Кориган, партньор в Goldman, който е постъпил в банката след престой на върха на нюйоркския клон на американския Федерален резерв, обяви пред британския парламент м.г.: "Очевидно е, гледайки назад, че стандартите на прозрачност вероятно са могли да бъдат - и е трябвало да бъдат - по-високи."
Когато въпросът е бил повдигнат на изслушвания в Европейския парламент за одобрението на Драги за ръководител на ЕЦБ, той е заявил, че не е участвал в суаповете нито по време на престоя си в италианската съкровищница, нито в Goldman.
Сега основната цел на политиците в еврозоната е да не допуснат банкови фалити
Гърция така и не успя да се удържи и на практика обяви фалит по дълга си, молейки кредиторите "доброволно" да й опростят 50% от съкровищните бонове, но настоящият консенсус в еврозоната е, че по-големите страни като Италия и Испания трябва да платят всичките си задължения.
Кредиторите, естествено, са най-големите банки на континента, и тяхното добро финансово здраве е основна грижа на политиците. Комбинацията от мерки за икономии, наложени от новите технократски кабинети в Атина и Рим и лидерите на други държави от еврозоната като Ирландия, и помощното финансиране от МВФ и като цяло подкрепяния от Германия Европейски фонд за финансова стабилност са тясно свързани с този консенсус.
"Бившите ми колеги в МВФ правят всичко по силите си, за да оправдаят спасителни пакети от €1.5-€4 трилиона, но какво означава това?" коментира Саймън Джонсън. "Това значи 100-процентно рефинансиране на кредиторите. Това е поредно рефинансиране на банките като през 2008 г.: механизмът е различен, доколкото това се случва на държавно, а не на банково ниво, но обосновката е по същината си непроменена."
Толкова силно е убеждението във финансовия елит, че банките ще бъдат рефинансирани, че някои залагат, рискувайки всичко, точно на такова развитие на събитията. Джон Корзайн, бивш главен изпълнителен директор на Goldman Sachs, се върна миналата година на Уолстрийт след почти десетилетие политическа кариера - и пое контрола над историческа фирма, наречена MF Global.
И той е заложил $6 млрд. средства на фирмата, че няма да има отказ от плащания на италианските държавни бонове. Когато това се разкри през октомври, клиентите и търговските партньори прецениха, че сделките с MF Global стават твърде рискови и компанията се срина за дни. Това беше един от 10-те най-големи банкрути в американската история.
Алтернативата на засилването на влиянието на Goldman е нов икономически срив
Най-голямата опасност е, че ако Италия откаже да плаща дълговете си, банките-кредиторки ще изпаднат в несъстоятелност. Goldman Sachs, които са отписали $2 трлн. застрахователни книжа, включително неуточнена сума по дългове на страните от еврозоната, няма как да се измъкнат от това невредими, особено ако част от въпросните $2 трлн. застрахователни книжа, които те са купили, се окажат за банка пред фалит.
Никоя банка - особено пък Октоподът-вампир - не може да разплете напълно пипалата си от тези на своите партньори. Именно тази логика стои зад финансовата помощ и икономиите - и именно поради тази причина Европа се бъде под още по-силно влияние на Goldman. Алтернативата на това е нова финансова криза и втори икономически срив.
Дали наистина става въпрос за споделени илюзии? И би ли се осмелил някой да рискува да спука балона на тези илюзии?
