Не знам за вас, но на мен страшно ми е омръзнало да ме питат три неща: "Ти да не би да си от село?", "Къде ще си на Нова година?" и "Няма ли вече да имаш деца?".
С времето се научих да отговарям, че такива въпроси обсъждам само с близките си или гинеколога. Но друг остроумен отговор, който да напомня за личните ми граници пред хора като втората братовчедка на майка ми, така и не измислих.
А спешно ми се налага. След няколко месеца навършвам 35 години и си знам, че пред биологичния ми часовник ще се извие опашка от хора, тръпнещи да проверят още ли тиктака.
Все от някой храст ще се покаже човек, убеден, че му е хрумнала най-яката тема за небрежен разговор и ще се започне: "Хайде, време ти е", "Какво още чакаш?", "По-млада няма да станеш" и т.н.
Вероятно на третата заучена фраза кръвното ми ще е скочило на горна граница 200 и ще започна да изливам речи като екстремист. Всякакви небивалици от рода, че най-напред трябва да решим проблема с корупцията в държавата, да оправим съдебната система, да възтържествува малко вселенска справедливост, да има хляб и покрив за всички и чак тогава ще се мисли за деца.
Няма да съм първия милениал, който звучи като Доналд Тръмп, когато са го натиснали по ахилесовата пета.
Като по учебник, всеки би действал отбранително, когато е хванат натясно с нещо неуместно.
Въпросът за децата не е пълнеж в светски разговор между съседи и не са общи приказки, които да си разменяш с роднини и колеги на по чаша охладено вино.
Въпросът е деликатен.
И тук изреждам няколко причини, заради които според мен питането е проява на лош вкус.
Репродуктивни проблеми
Не са малко двойките, които изпитват трудности при зачеването. И за тях въпросът защо още не са се размножили е сол в раната. Потиска ги, натъжава ги и ги кара да се чувстват провалени. Създава адски тягостна емоция, но още по-неприятно е, когато на двойката ѝ се наложи да обяснява на странични лица своите интимни въпроси.
Не си намират партньор
Човекът, от когото се чака наследник, може още да не е срещнал половинка и въпросът за децата да го смути. Да се почувства аутсайдер, нежелан и отблъскващ. И най-малкото, което му се иска да чуе, е подканването: "Хващай, който и да е, и започвайте с бебетата".
Финансите ги притискат
Осъзнавам парадокса, че милениалите се смятат за най-бедното поколение в историята, а в същото време сцепват социалните мрежи със снимки от пътешествия и на нови дрехи. Но за това си има обяснение.
Милениалите не са велики факири с парите, те са отлични ловци на промоции. Надушват изгодните оферти от километри и ги грабват. В действителност доста хора на 30+ години нямат стабилни финанси, спестявания и не са икономически подготвени да отглеждат дете.
А въпросът няма ли да се вземат в ръце и да си направят бебе задейства още повече тревожността им.
Не искат деца
Има хора, които просто не искат деца и това е ОК. Не всеки става за родител и щом е осъзнал, че настройката му пречи да възпита качествено поколение, е по-добре да не създава семейство. От полза е и за самия човек и за обществото.
Някъде бях чела, че да си на 30 г. и да нямаш дете е като да не обичаш риба тон и някой постоянно да ти я навира под носа и да те пита защо, аджеба, не искаш да я ядеш. Отговорът е елементарен: защото човекът не желае и не е длъжен да се обяснява.
Какво прави някой с тялото си, начина на хранене, парите, кариерата, връзката, си е негова работа. И не е нужно да си търси оправдание, с което да успокоява любопитството на хората.
