Над половината българи по това време на годината приготвят зимнина. Това не е наша измислица, а изследване на "Тренд", което поне обяснява защо не можем да се отървем от миризмата на печени чушки дори и след две пранета.
Ентусиастите не само пекат чушки (пипер, за да ни разберат и в Източна България). Те изваряват домати, пукат "рибки" и "върхарки" и смятат, че чушкопекът действително е най-великото технологично изобретение на XX век, понеже в по-големите се събират и патладжани.
От цялата тази миризма на есенно-зимни деликатеси в буркани и вас ви обхваща ентусиазъм и решавате да почерпите от извора кулинарни знания и вдъхновение за подвизи в кухнята и то не само на тема зимнина.
С други думи - нахлувате в една или няколко готварски групи из социалните мрежи, за да видите какво-що.
Малко след това осъзнавате, че това е един мрачен дигитален свят, където лютеницата никога не е просто лютеница - тя е въпрос на семейна чест, която се брани със зъби, нокти и греблото за казана.
Всъщност разбирате, че е така с всички рецепти, за които се сетите - от пилето "Жулиен", което трябва да е нарязано на перфектни ивици от по 4 сантиметра, с три милиметра ширина, до питката, която ако не бухне така, че да оплеска тавана на печката, не ми я хвали.
Тези сбирки имат привидно мили наименования - "Старите гозби и модерните рецепти", "На баба ти гозбата", "Вкуснотека без край", "Манджурляк на изпроводяк" и други. Така те примамват да се присъединиш, за да гледаш снимки на сарми и сочни пататници, а докато се усетиш, вече се караш с непозната дама на тема допустима ли е царевицата в руската салата.
Пет други учинайки ще ви кажат, че не слагат царевица в салатата, но за сметка на това в техния край добавят варено цвекло и грухана пшеница, става уникално, ще си оближеш пръстите. Шести коментира правописните грешки в предните мнения (които, в интерес на истината, са в изобилие) и размахва дигитално пръст.
Ей, по бай Тошово всички бяха грамотни, изпедепца се тоя свят...
Още по-страшно е, ако сте се натикали в тази хавра с конкретна цел, например да направите крем-карамел, в който да няма шупли с размерите на монета от 50 стотинки.
Невинно задавате въпроса за иначе традиционния десерт и освобождавате Кракен. Сървърите на Зукърбърг пищят панически от претоварване. Две трети от коментарите, които валят със скорост осем мнения в милисекунда, са шарени стикери и GIF-чета, които нямат нищо общо с въпроса ви, но за сметка на това мърдат, клатят се и ви дразнят.
Останалото са безценни съвети от рода на "Аз крем-карамела винаги го правя с осем яйца, мляко на око и захар колкото поеме, след това пека на умерена фурна, докато стане готово".
Междувременно други "колежки по черпак" се изреждат да обясняват, че те същото го приготвят с 10 яйца и пекат до покафеняване, а не до готовност, и винаги, ама абсолютно винаги се появява някой, който заявява, че "С щипка любов всеки десерт ми се получава". Автор на последното обикновено е профил в стил Мария и Гого Карапапанчеви.
Останалите се карат с осем или с девет литра мляко става по-наситен крем-карамелът. Някой разказва как вече няма такъв крем-карамел като едно време, всичко е химия и Е-та, съсипаха я тая държава. Получава 180 лайка и десет ръкопляскащи котенца за пет минути.
Извън тези невинни дрязги са в реда на нещата и леки до средни спаринг сблъсъци на тема "Традиционни български ястия".
Там вече рядко се минава без тежки обиди и някое и друго блокиране, макар и потребителките реално да не се познават и никога да не са си писали в живота. Важен е жестът, дето се вика. Ако поне веднъж на ден не натиснеш бутона за блокиране или поне не напишеш ядно "Приятен ден, госпожа!", за какво си в тия групи?
А какво да кажем за лютеницата, с която започнахме? Е, за нея е по-добре дори да не отваряме дума, че иначе сървърите на Зукърбърг съвсем ще сдадат багажа...
