Представете си град с дълги прави улици. Толкова прави, че често от началото на улиците се мярка техният край.
Улици, потънали в зеленина, които през пролетта миришат настойчиво на липи. Някои от тях водят до още по-зелен парк, който приютява втория по големина зоопарк в България и 180 редки и екзотични дървесни вида.
Центърът на града пък побира перфектно съхранен и консервиран античен форум, опера, драматичен и куклен театър, както и просторна пешеходна зона.
Няма нужда повече да си представяте - Стара Загора около празника си може и да не ухае на липи, но е съвсем реална.
Там обаче, из правите улици и историческите забележителности, се случва нещо странно. Въпреки че градът е доста слънчев - буквално, заради броя слънчеви часове годишно, който е над средния за страната - често му се предрича мрачно бъдеще.
Заралии с нескрит плам говорят, че градът като нищо е на 8000 години, след което със същия приповдигнат тон хвалят предимствата му - центъра, липите, поетите, Аязмото...
Когато пък се заговори за настоящето на Стара Загора, погледите помръкват, гласът слиза към минорната гама, песимистични бразди обхващат челата.
А защо?
Стара Загора има огромен потенциал, който трябва да си припомним точно навръх празника на града - 5 октомври. И то потенциал, който може както да тласне напред настоящите жители на Зарата, така и да привлече нови съграждани и да примами туристите именно към Центъра на Вселената.
Но първата крачка трябва да се случи не някъде в меките кресла на властта, а в главите на заралиите.
Стара Загора има университет, пивоварна, куп винарни наоколо, но някои от жителите ѝ фаталистично я наричат "град със затихващи функции".
Вместо да се огледат какво богатство имат около себе си и да го експлоатират докрай, те чертаят апокалиптични сценарии. До десет, не, даже до пет години, разсъждават на глас те, градът ще прилича на декор от филм, който разказва за ядрено покушение.
Интересно, но подобен песимизъм трудно се чува от жители на доста от по-малките градове с далеч по-труден живот. Е, всеки старозагорец ще каже: "Ние не можем да се мерим с Трявна, Мелник или пък Велико Търново".
Можем и още как.
Три дена в Стара Загора най-вероятно няма да стигнат, за да се разгледат центърът, античният форум, Аязмото със зоологическата градина (пазете се от понито!) и Неолитните жилища. И категорично няма да остане време за отскачане до някоя винарна и до близките села с техните минерални извори.
На някои градове им се налага да градят всичко това от нулата. Стара Загора го има наготово, защото дори легендарната Шипка е на по-малко от час път.
Градът няма тревненските сокаци или живописните мелнишки пирамиди, само че няма и нужда - има с какво да компенсира. Това, което истински липсва и липсата му се усеща, е доза предприемачество и размах.
Доза смелост, ако щете.
Доза оптимизъм, че в Зарата е кипял живот и пак ще кипи, защото от заралии зависи. Примери за думите ми вече изникват колебливо - тази година градът се сдоби с чисто нов прекрасен фермерски пазар.
Стара Загора е и град на фестивали - от по-народняшкия бирфест до фестивала за европейско кино "Златната липа".
Нима това звучи като "град със затихващи функции"? О, не!
Само трябва собствените му граждани да спрат да мислят за него по този начин. Другото, включително и светлото бъдеще, само ще си дойде.
