След "почивка" на морски курорт човек се нуждае от допълнителен отпуск за реанимация. Защото, както уточнихме в текста "Море? Не, благодаря", на подобни места е шумно, горещо, претъпкано, скучно и еднообразно.
Има хора и хора, включително и такива, за които комбинацията от тези дадености осигурява пълноценен отдих. Това е чудесно - все пак целта на ваканцията е да си починеш - физически и психически, и да заредиш батериите за обичайното си битие - работа, семейство, рутина.
Как ще го постигнеш си е твоя работа и единственото важно е да идеш там, където се чувстваш най-добре и да правиш това, което води до максимална почивка.
За мен обаче класическото ходене на море през лятото е загуба на пари, време и отпуска. Жегата, шумът, прекалено многото хора, еднообразният ритъм и дори засиленият акцент върху храната, напитките и масата са точно обратното на това, което ме зарежда.
Та това го има в ежедневието и - логично - почивката следва да предоставя точно обратното.
Хлад, чист въздух, тишина, спокойствие и различен ритъм. Различни стимули, различни начини да захраниш тялото и мозъка. Максимум допамин и серотонин за една седмица.
В условията на планиран отпуск най-прекият път за набавянето им е физическата активност в комбинация с изследване непознати места. В различни съотношения, но в правилна дозировка. Тоест - без прекалено натоварване и без трайни прескачания отвъд комфортната зона.
С ранно ставане, когато наистина е тихо, където и да си, дълго пиене на кафе на спокойствие и приготвяне за деня без бързане.
Ден с хубаво физическо натоварване, последвано от малко безцелно размотаване и удовлетворяващата почивка, която идва след тренировка без изхвърляния.
Също така ден с приятно емоционално разтоварване и натоварване едновременно. То идва при опознаване на нещо ново - гледка, картина, книга, хора, храни. Природата идеално осигурява подобна емоция, която хем е стимулираща, хем разтоварваща.
Затова планината е логичен избор за почивка. Но не Ком-Емине, дори не и преходи тип екскурзионно летуване по хижи с нарове и външни тоалетни. Това е нещо, което трябва да опиташ, но не и начин да оползотворяваш почивката си всяка година. Тежките преходи всеки ден са прекалено натоварващи - и физически, и психически, а липсата на битов комфорт в един момент идва в повече.
Планински курорт с преходи в околността например е чудесен вариант. Не че там, както и по самите планини няма хора - има предостатъчно, но не е такава гмеж и дандания.
И съвсем не е задължително да е в България - напротив - най-добре да не е, защото можеш да видиш повече непознати неща, както и да се поразходиш из самата държава, което е идеалната комбинация.
Алпи, Доломити, Кавказ, Пиринеи или Хайлендс в Шотландия - прекрасни са и дават възможност и за движение, и за разглеждане - на градове, селца и природа. Естествено, можеш да се занимаеш единствено с градовете и селцата и да се шляеш с дни из живописни улици, и площади, сред интересна архитектура и по различни музеи.
Докато не ти омръзнат и не изпиташ нужда да вдигнеш пулса.
А природата не омръзва. След 15-тото като от картичка градче в Италия, Испания или Франция очите и възприятията се пресищат и вече не си толкова очарован, колкото първите пъти. 15-тата планина, връх, зъбер, езеро, долина, пустиня, фиорд, море, пуст студен плаж продължават да омагьосват така, както и първите. Тонусът от физическата активност не просто не омръзва - той е пристрастяващ.
Тази комбинация - непознати места и природа, има куп вариации. Велообиколка на някое кътче на Европа, което е идеален начин да разгледаш част от Нидерландия например, или пешеходен маршрут в Португалия или Словения. Или да идеш в Бавария и да съчетаеш Алпите с езера и замъци.
Лятото е и време за студени дестинации - като Скандинавия. Да караш каяк нощем отвъд полярния кръг - защото слънцето не залязва, да ходиш по глетчер или на разходка с хъскита. Да откриеш красотата на студеното море, в което вместо плажуващи плуват айсберги.
Или за острови в Атлантика, където освен планини и природа, можеш да наблюдаваш и китове.
Или дори на по-класическо море, но на място, където плажът и басейнът са част от разнообразието, а не център на почивката, и се редуват с преходи, колело или разходка с кораб.
Подобна нагласа дава и доста възможности - можеш да центрираш ваканцията около определено събитие - даден връх например, и около това да добавиш места за разглеждане или интересни активности. Или обратното - да съчетаеш концерт на любима група в голям град с отскачане до интересни места и природата наоколо.
Физическата активност дори може да бъде извадена от уравнението, но за сметка на опознавателните стимули, т.е. да идеш на напълно непознато място и култура - например на нов за теб континент или регион.
Да, това е по-скъпо, а на моменти доста и по-сложно от ходенето на море. Напълно нормално е да не се харесва на всеки, но поне обяснява защо лежането на плажа е скучно.
Който, между другото, е прекрасен през зимата.
