В явно нарушение на всички международни норми и правила Русия планира да обяви анексирането на областите Херсон, Запорожия, Луганск и Донецк. Подобен ход би бил противен на всяка правова норма.
От друга страна обаче, той е подчинен на ясна и проста логика и в никакъв случай не е безпрецедентен.
Путин няма да е първият сатрап, който посяга без предисловия на свой по-малък съсед. Няма и да е първият, който се проваля грандиозно в намеренията си. За да стигнем до провала обаче, както казва Брад Пит в "Ярост": "Първо още много хора трябва да умрат".
С оглед на тоталното военно фиаско на Рабоче-крестьянская Красная армия първо да превземе Киев, а след това да задържи позициите си около Харков, полезните ходове на джуджето Фиаско и неговата клика блюдолизци се изчерпват все по-бързо.
Русия вече прибегна до един от предпоследните си козове - военната мобилизация. В резултат, по данни на "Новая Газета", 300 000 руски граждани на активна военна възраст вече са напуснали страната - същия брой, който Путин заяви че иска да привлече под оръжие.
Същевременно кадрите на голобради момчета и старци, завлечени под знамената, ясно показват, че руският народ започва да изчерпва бързо каквато и да е мотивация за война, а още по-малко може да даде нужното на своя режим качествено превъзходство над украинската армия, която в момента е силно мотивирана и също толкова силно снабдена, с численост, надвишаваща 650 000 души по оценки на специалисти.
В тази обстановка Путин решава да прекрои границите в опит, също както през 2014 г., да постави света пред свършен факт. Само че сега не е 2014-та година. Тогава светът повярва на Русия и на изключително адекватната ѝ тролска кампания в Интернет.
Днес борбата за сърцата и умовете на аудиторията беше още в зародиш спечелена от Украйна, за което голяма помощ оказаха руските военни изцепки и украинските трактористи.
Днес Русия вече е обект на смазващи санкции, а най-големите ѝ съюзници - Китай и Индия - дадоха ясно да се разбере, че войната трябва да приключи веднага, а карт бланш, който бяха дали на Путин за бърза победа, изтече безвъзвратно.
Анексирането на Източна Украйна е последен опит на Путин да убеди руската общественост - неговият основен таргет, че войната в Украйна е спечелена и че тя наистина не е била война, а специална военна операция, чиято цел е да гарантира сигурността на рускоезичните райони на Украйна.
Този наратив съвпада почти на 100% с концепцията, изказана от Путин през юли 2021 г., че Украйна трябва да върне на Русия онези територии, които Русия е трябвало да даде на Украинската ССР по волята на съветските вождове Хрушчов и Брежнев - и двамата украинци.
В опит да получи тази малка компенсация за над 80 000 загинали руски войници, разрушена техника за милиарди долари, икономически санкции, които осакатяват руската индустрия и икономика за десетилетие напред, както и тоталния срив на доверие в правителството, видим чрез бежанската вълна, Путин ще размаха ядрения арсенал.
Позовавайки се на своята ядрена доктрина, Русия ще заяви че има право да използва ядрено оръжие срещу всяка вражеска сила, нахлула на територии, които Кремъл смята за свои. Въпросът оттук насетне е дали останалите Велики сили имат нещо повече от заучени фрази, за да посрещнат подобен блъф.
Останалите ядрени сили едва ли биха приели с лека ръка употребата на атомно оръжие - подобна перспектива би била тревожна дори за Китай. Самата Русия също трудно би си позволила да употреби "последното средство на кралете", за да обърне играта в своя полза.
Един ядрен удар в Украйна ще обърне целия свят срещу Русия. Нещо повече, не е ясно дали въобще атомна бомба би отказала украинците от борбата - за Япония в час на най-голям срив са били нужни две бомби, а днес Украйна е далеч от срива и поражението.
За съжаление на Запад вече се появиха гласове, приканващи Украйна към компромис в името на глобалната сигурност. Тези гласове на конформисти са опасни, защото изпращат грешните послания на авторитарните лидери по света.
През 1939 г. светът вече видя последиците от политиката на удовлетворяване на тираничните диктатори. Днес, над 80 години по-късно, можем само да се надяваме, че урокът е научен и че с политически терористи не бива да се преговаря.
*Текстът е взет от фейсбук страницата на историка д-р Александър Стоянов с негово разрешение. Заглавието е на редакцията.
