Бавно, но славно се изправяме срещу последствията от коледните празници.
Бягаме от кантара като дявол от тамян и гòрко се разкайваме за предобрянето с питки и пържоли. Изпитваме умерено количество срам, все пак всички около нас също пъшкат докато скришно разкопчават най-горното копче на дънките.
Халал да им е на фитнесите плодотворният януари, който отново е под влияние на коледните преяждания и новогодишните самозаблуждения.
Интересното е, че за нация, която толкова упорито свързва празнуването с яденето, ние сме доста нетолерантни към хората с наднормено тегло. Примери за обидно отношение колкото искаш, но най-пресен е току-що завършилият втори сезон на риалити формата "Мис Плюс Сайз".
Това е една наглед скромна и нискобюджетна продукция, но ние добре знаем, че онлайн пространството е широко отворена сцена (или да си го кажем направо - разграден двор). Успешните епизоди на формата доближават четвърт милион гледания, но средната гледаемост е в пъти по-ниска.
Затова аз като запален консуматор на всевъзможна онлайн и телевизионна халтура ще ви запозная стегнато с видяното от мен, та да не ви се налага сами да се запознавате.
Навръх най-светлия християнски празник излезе финалният епизод на "Мис Плюс Сайз 2". Не става ясно защо тружениците зад този онлайн проект са нарочили именно Коледа за гранде закриването му.
Неяснотата е устойчив лайтмотив в цялото предаване, има една деликатна недоизказаност, недозаснетост, абе, цялостно недоизкусуряване на съдържанието, но кои сме ние да съдим, разбира се.
От скромната позиция на непрофесионален риалити зрител, ще споделя разни чуденки, които ми направиха впечатление.
На първо място стои абсолютната липса на цел, крайна точка, изобщо мотивация зад това няколко девойки да изкарат време заедно и да бъдат снимани. В уважаващите себе си риалити предавания все има някаква награда, която в едни случаи е безспорно привлекателна, т.е. парична, в други е ерген.
Но в "Мис Плюс Сайз" изобщо не се знае какво ще извлекат участничките от медийното си показване освен солидно количество подигравки.
В този ред на мисли, впечатляващ е и подборът на модели, които да се борят за... абе, да са в предаването. Всъщност едва една или две от участничките във втория сезон изобщо някога са се снимали професионално.
Тук е хубаво да се уточни, че на този етап в България няма истинска плюс сайз индустрия и следователно не може да се очаква да има кой знае колко модели.
Та идват тези дами, които нито е ясно какви са, нито за какво се борят. Готови са да говорят за секс, да се карат, да се бият, да се напиват, да се обиждат една друга. Обсъждат си килограмите, броят си хапките. Коментират коя какво и по колко е изяла, как е опустошила и украсата заедно с разядките.
И от време на време изпълняват разни задачи, поставени от истински модели - разбирайте издължени и фини като струни.
Риалити предаванията са социален експеримент. "Мис Плюс Сайз" не е изключение. Ако не друго, риалитито показва какво е позволено, какво може да ти се размине.
На този етап се разминава публичното унижение на жени с наднормено тегло. Не само няма сериозна обществена реакция, а дори има и желаещи да участват. И тези желаещи, които обективно са с наднормено тегло, силно са интернализирали "фатфобията" (дискриминация срещу хора със затлъстяване).
Готови са да я прилагат една срещу друга, стига да получат малко повече ефирно време. Осъзнато или неосъзнато влизат в ролята на дебеланката, която играе главна роля в просташки виц.
Едно от най-тежките последствия от такава дискриминация е сриването на самочувствието на жертвите. Последствията могат да бъдат различни - от затваряне в себе си, депресия, хранително разстройство, та чак до показност и фалшива демонстрация на увереност.
Тук няма да се опитвам да диагностицирам участничките, предостатъчно съм загатнала хипотезите си за функционирането им. Важни са обаче не няколкото пишман плюс сайз модела, а генералната картина.
В много държави такова предаване в момента просто не би било възможно. Доста общества вече са свръхчувствителни по отношение на всякакъв род дискриминация. Тази тенденция носи куп рискове, сред които ограничаването на свободата на словото и изкривяване на истината, но има и някои добри страни.
Увеличаването на чувствителността към чуждата болка често е наложително, за да не се превърнем в неволни садисти.
Твърде вероятно е никога да нямаме българската Тес Холидей, защото не можем да се сравняваме с пазара в САЩ. А и, да си го кажем честно, не би било здравословно. Но ще е добре да имаме достатъчно много и разнообразни брандове за жени с наднормено тегло, които да бъдат рекламирани от професионални плюс сайз модели.
В момента на българската онлайн сцена има няколко, сред които участничката в миналогодишния сезон на "Ергенът" Пам Велидис, както и предишната победителка от "Мис Плюс Сайз" - Веси Маринова. Те са жени, които изглеждат добре, излъчват спокойна увереност и са се позиционирали в сегмент от пазара, който има нужда от образи като техните.
Всъщност адекватните плюс сайз модели изпращат послание към момичетата, които се борят с излишните килограми, че красотата идва в различни форми и че е възможно човек да обича себе си и тялото си дори когато последното не е "перфектно".
Съвсем необходимо е да има такива послания, които изобщо не са в разрез със стремежа към живеене по-здравословно. Сеирджийският риалити формат, в който пълни жени си крещят и си показват гърдите, също изпраща послание.
Дори и създателите му да са имали най-добрите намерения, те явно нямат никаква представа как да правят предаване за плюс сайз без подигравки.
И тъй като по Коледа стават чудеса, ще използвам случая да пожелая на всички нас да станем крайно нетолерантни към подобен род послания.
