Западняците си имат не само черен петък, а и син понеделник.
Blue Monday се пада някъде след средата на януари и е денят, в който депресията от изминалите празници, натрупаните кила и изхарчените пари удря най-силно, някъде там, между първото сутрешно кафе и разпределението на задачите за деня.
И докато в държави като Англия и Ирландия горко ридаят над капучиното и трескаво набират номера на терапевта си, ние седим и се чудим - къде, по дяволите, е проблемът?!
В България не може да те хване никакъв Blue Monday.
Защото тук от Никулден та до средата на февруари все някой има повод да почерпи.
В края на годината все ще се намери я Николчо и Ана, я Христо или Евгения, и докато се усетим - то станало Коледа. Тогава е ясно - стомахът еволюира в казан и фабрика за обработка на сарми и руска салата, а закуската от пържоли и три парчета баклава е социално приемлива.
И тъкмо свърши и последната сарма в тенджерата, а от баклавата остане само сиропа, тъкмо скромно извадим киселото мляко и мюслито и, хоп, Нова година! Там програмата от Коледа или се повтаря, или се обогатява с още волни изпълнения като вино с водка, руска салата с мармалад или торта с кебапчета. Едновременно. Към това прибавяме и Йордановден и Ивановден, накъде без тях!
Затова и първите дни на новата година минават в лека мъгла и подобно на Google Chrome - на главата ви са 19193 таба, пардон, задачи, но всичко забива и като капак на всичко отнякъде се носи досадна музичка.
И докато в Европа идва Blue Monday и психолозите отчитат небивал интерес към професията си, тук отбелязваме Антоновден.
След което се готвим за Атанасовден и с надежда поглеждаме към февруари, но не защото тогава ще сложим край на цялата тази вакханалия, а обратното - защото идват Петльовден (какво, повод си е!) и Трифон Зарезан, който някои окепазяват и наричат Ден на влюбените.
После ще си разменяме мартеници, ще отбележим 3 март, ще отпразнуваме 8 март, дори и да не го харесваме особено.
Някъде тогава кокичетата вече уверено ще са подали главички и ще започнем да се подготвяме за Великден, където ситуацията е сходна с тази по Коледа, само че вместо сарми има агнешко и вместо руска салата - марулки с репички.
Така в шеги и закачки вече е лято, а през лятото, както добре знаем, никой няма време за "сини понеделници", защото е зает с преливане на бира и сангрия венозно, печене на мръвки и зарзавати на тиферич и обикаляне по курорти, села и паланки.
Затова ако въобще трябва да насрочваме Blue Monday, той би се падал около 12 септември. Евентуално, ама не много сигурно.
Разбира се, понеже си е наш, български, ще продължава само от сутринта до обяда, защото след един хубав обяд на човек вече хич не му е чак толкова мъчно, че е понеделник.
Това е и причината да си нямаме "син понеделник" - тук такова нещо просто няма как да вирее за повече от няколко часа. А казват, че българите сме били песимистична нация...
