В търговско отношение, най-доброто, което може да се случи на един български кинаджия е филмът му да стигне листа с кандидати за "българското предложение за "Оскар".
Няма по-златна възможност за безплатна реклама, понеже врявата около заглавията е гарантирана.
Очаква се, отразява се широко и въпреки че по същество скандалите си приличат, режисьорът Виктор Божинов постави прецедент тази година като сам оттегли филма си "Бягство" от финалния подбор. Оказа се, че някой в Национален филмов център е гледал работата си през пръсти и е допуснал член от екипа на филма да е част от комисията, която избира победителя.
Това се казва феърплей, въпреки че по регламент при конфликт на интереси от този род се оттегля човекът от комисията, а не селектираният филм.
Зад решението на Божинов обаче не стои само недоглеждането при сформирането на жури. Режисьорът има по-дълбоки мотиви, които за пореден път изваждат на дневен ред въпросите - как точно се избира българският кандидат за "Оскар" и като какви се явяват представителите от Национален филмов център в процеса.
Според публикацията на Божинов във Facebook определената от НФЦ комисия функционира в разрез със Закона за филмовата индустрия, който бе приет в края на 2020 г. В него се казва, че процедурата по избор на българския кандидат за "Оскар" ще се случва само в рамките на Националния съвет за кино - изпълнителен орган към НФЦ.
В този смисъл, възможно ли е настоящата група с председател Мария Бакалова да работи незаконно? И да, и не.
На хартия след турболентните дебати в парламентарна зала преди две години наистина бяха приети процесуални изменения в реда, по който ще бъдат разглеждани българските претенденти за "Оскар", но в действителност експертите в Националния съвет за кино не могат да се съберат заради съдебни пречки.
След приемането на тестовете в закона част от организаторите на фестивали се оплакаха, че представителството им не е застъпено достатъчно и изпратиха промените на съд. Те са там и до днес, блокирайки вече гласувания и приет метод за отсяването на заглавията.
Така че работеща комисия към Национален филмов съвет няма. Няма и да има, докато представителството е под въпрос, а в това време проблемът се закърпва с учредяването на сегашната временна комисия.
И не стига че НФЦ се движи по ръба с хората, които решават кой ще ни представлява в категорията за най-добър чуждестранен филм пред Академията на филмовото изкуство в САЩ, но са склонни да си затварят очите за някои от собствените си критерии при подбора на филми.
Според правилника, след като си платят таксата за разглеждане на продукцията им, желаещите режисьори и продуценти трябва да посочат дата на премиерата, която не трябва да е по-късно от 30 ноември на съответната година.
Народът обаче е казал, че за всяко правило си има изключение и за комисията на НФЦ тази година изключенията са две - "Майка" на режисьора Зорница София и "φ 1.618" на Теодор Ушев, които все още не са определили премиерната си дата. Явно членовете на журито разчитат на честната им дума, че филмите ще излязат по кината преди края на ноември.
Може би разминаването нямаше да бие на очи, ако някъде в чорбата от документи в сайта на НФЦ бе посочено защо се прави отклонение от реда и в какви условия то е възможно.
Но подобно на повечето държавни структури, така и филмовият център е с онлайн вид, правен сякаш от човек, който не разбира принципите на интернета за бърза и систематизирана информация.
Също като голяма част от администрациите у нас, и НФЦ ни изправят пред свършени факти и порой от документи, с които боравят като фокусници. Без да си дават сметка как тази представителност създава предпоставки за съмнения, че нещо се мъти под повърхността.
И не само. Дава и причини на родната кино гилдия да се нападат един друг.
Винаги се намират противоречиви текстове в уредбата. Винаги се намират процедури, които не се спазват така, както са разписани. А това е повод за обжалване и за дискредитиране на всяко решение, взето от учредената от НФЦ комисия. Включително и комисията за Оскарите.
Последният министър на културата Атанас Атанасов беше разпоредил съставянето на работна група, която да открие точно тези разминавания между теорията и практиката и да потърси начини за изглаждането им, но идеята остана да залежава в архивите, тъй като съвпадна с вота на недоверие срещу правителството.
Ако наследникът му реши да ги прегледа, може и да има някакво раздвижване.
А дотогава - като какви точно ще функционират журито към НФЦ?
Като машина за медиен шум? Като стимул за по-качествено кино? От перспективата на общественото мнение, за момента са натрупали точки по първата графа и ако това е целенасочено, ще има смисъл предвид, че филмовият център оперира с държавни пари и покрива част от разходите на българското предложение за "Оскар" със средства от бюджета на Министерството на културата.
Така че наслаждавайте се на шоуто, защото ние му плащаме масрафа.
