07:30 ч. Звукът на чучулиги от фабричната аларма на телефона ти те изважда от състоянието, което наричаш "шестчасов пълноценен сън". И днес трябва да се повлечеш към офиса, но поне е петък. Полагаш половин тяло в чифт крачоли и още толкова - в пуловер. Проверяваш за пореден път "Виртуални табла", само за да се увериш, че отново ще изпуснеш автобуса, за който си пределно наясно кога точно минава.
08:30 ч. Пари, джиесем, ключове. Всичко е там. Излизаш. "По дяволите", казваш си на около 10 метра от входната врата. Връщаш се.
Надеждата, че ще видиш поне една свежа маска на сушилката се изпарява. Вчерашното ти Аз те е предало.
Вадиш маската от джоба на якето, с което се прибра вчера. Излизаш.
08:50 ч. На спирката си. Чудиш се дали петте човека, които също чакат, са потенциална навалица, или не. Слагаш си маска. Чувстваш се нелепо. Тъкмо да я свалиш и идва рейс. Вътре хората са с маски без едно момче в пубертета. Всички очакват да се появи репортер, за да му се скара в ефир.
09:10 ч. Слизаш от рейса. Сваляш си маската, за да ти подиша малко носът. В сградата на офиса се влиза с маска, слагаш я. Мерят ти температурата във фоайето. 35,1 градуса - всичко е наред, в чудесно здраве си.
Охраната пуска ежедневния лаф "хайде на тръстиката". Ха-ха. Ха. В асансьора всички сте с маска. Усмихваш се на непознатия от 11-ия етаж, но скоро си даваш сметка, че от това няма смисъл.
09:15 ч. Носът ти е на свобода цели осем часа с малки изключения. Колегата до прозореца е жертва на колективното здраве, гарантирано от честото проветряване на стаята. Казва, че е започнал да подсмърча. Пращаме го в локдаун и започваме да коментираме колко е безотговорен.
11:32 ч. Порив за уриниране. Казус: споделената тоалетна на етажа изисква ли носене на маска, или не? Решаваш, че и да не изисква, е по-добре да си с маска поради друг сетивен дискомфорт.
13:10 ч. Нечий стомах издава, че е време за обяд. Излизате с колегите. Слагате си маски във фоайето на сградата. Стоите си с маски и навън, редите се на опашка, взимате си манджа. Сядате да я ядете. Сваляш маската си на брадичката, поне да служи като лигавник. Тази вечер е добре да изпереш поне една. Излизаш, слагаш си маската, връщаш се на тръстиката.
18:07 ч. Тръгваш си, имаш уговорка за довечера. Решаваш да се върнеш до вас, за да си вземеш колелото за по-бързо и по̀ без маска.
18:30 ч. Сигурен си, че все някъде у вас трябва да има чиста маска. Намираш една в текстилна торба, с която през април ходеше на големи съботни пазари в най-отдалечения възможен супермаркет. Май седи там оттогава. ОК, ще си купиш пак.
18:40 ч. Стигаш с колело до аптеката. Слагаш си маската и влизаш. Купуваш си маска за еднократна употреба, която добре знаеш, че ще използваш най-малко седемкратно. Тръгваш.
19:00 ч. Срещате се с трима приятели в двор на заведение, което може да се похвали с това, че има двор. Взимате си бира - това е нещо като зелена карта за живот без маска. Най-накрая спираш да го мислиш това.
22:41 ч. На болнавото момиче в компанията му става студено. Изправени сте пред жесток избор: да я оставите да умре от студ, да влезете на ковид партито вътре или да се приберете. Всички сте единодушни, че веднъж се живее и е петък. Тя си тръгва. Влизате вътре.
01:32 ч. Приятелят ви играе на руска рулетка с някаква мадама, с която от половин час се забиват. Решаваш, че е по-добре да си ходиш. Минимум седмица няма да се виждате.
02:10 ч. Прибираш се с колелото. Денят беше почти нормален, казваш си. Миеш си зъбите и си лягаш.
10:00 ч. Ставаш. Няма кафе, ще трябва да ходиш до магазина. Маската ти отново не е виждала баня. Вчерашното ти аз се оказа същия кретен като онова от онзи ден... Рунд втори за маската от аптеката. Излизаш.
