Старите приказки и легенди нямат нищо мистично в себе си, те искат да ни покажат реалността.
Някои хора смятат, че приказките са прекалено жестоки за децата и ги променят. Но има ли право човек, да преправя нечии мисли и напасва написаното на обществените нагласи?
Кой към кого трябва да се наглася - човекът към обществото или обществото към човешката природа?
Приказките искат да ни покажат на нас, родителите и бъдещите родители, как можем да се провалим и да провалим живота на своите деца.
Приказките често имат добър край. Добрият край е, че можем да видим, ако имаме въображение, какви са причините за провала ни или да се предпазим. Приказките ни показват дъното, до което можем да стигнем.
Да разлистим "Червената шапчица" и да задаваме след всяко изречение въпрос така, както би трябвало да прави едно дете:
Защо Червената шапчица има червена шапчица? Защо бабата живее сама? Защо баба живее в гората? Защо Червената шапчица носи на баба си вино, за да оздравее? Защо вълкът не изяде Червената шапчица в гората? Защо вълкът изяжда една стара баба? Защо вълкът се настани в леглото на бабата? Защо Червената шапчица не разпознава от пръв поглед вълка? Защо вълкът не знае, че той хърка и може бъде чут? Защо ловецът чува добре? Защо коремът на вълка бива напълнен с камъни? И така нататък...
Нека сега от приказка направим пиеса със сценки от ежедневието. Кой е вълкът днес - търговският представител, застрахователят, учителят, държавата, ...? Защо родителите не участват в историята? Защо майката изпраща детето си само в гората и дава само инструкции? Защо вълкът изяжда детето едва, когато задава твърде много въпроси и се доближава до истината? Защо ловецът спасява всички? Кой е ловецът? Ловецът убива. Ловецът добър ли е или е лош?
Дотук всичко е тривиално. Но най-интересният въпрос е: защо вълкът изяжда Червената шапчица, когато тя пита за зъбите?
Обществото е като едно зъбно колело. Кой е зъбче? Кой е колелце? Какво е необходимо, за да се задвижи едно зъбно колело? А трябва ли едно зъбно колело да се движи?
При "Червената шапчица" трябва много да се мисли...
Може би трябва да започнем от приказката "Сладката каша". Там няма въпроси за задаване, защото всичко е много по-просто. Ролите може да се разпределят така: майката е държавата, сладка каша се предлага от страна на държавата; държавата "забравя" кога трябва да спре кранчето; детето ще спасява държавата...
Но кой е тенджерката?! Работниците!
Честит първи май - ден на труда!
P.S. А ако майката не е държавата, a е самозабравил се родител? Kой е тенджерката тогава? Детето!
колко поразии могат да се направят с думи??? кои са най потърпевши??? децата. най нежният израз за написаното - словесна мастурбация.