Обичайните жертви на всички политици, чиновници и медии в тази държава са децата. То не са снимки, дарения, кампании - всеки път, когато някоя от тези категории реши да информира заспалата общественост колко мила, прекрасна и любородна всъщност е. И ето я поредната глупост:
Днес Министерството на образованието и науката съобщи за новаторска колаборация с БНТ, която до края на ноември ще принуди всички ученици да слушат „Цветът на надеждата", българската песен на Детската Евровизия 2015. И то по няколко пъти на ден, защото изпълнението на Габи и Иван ще замести традиционния училищен звънец.
Ако сега научавате за Габи и Иван, да ви светнем - това са новите Крисия, Хасан и Ибрахим, натоварени с огромното очакване за добро представяне на конкурса, който ще се проведе на 21 ноември в София.
Тук трябва да споменем, че Италия, държавата - победител от миналата година, се отказа да домакинства, тъй като телевизия RAI обяви финансова невъзможност за подобно събитие - между 2 и 4 милиона лева.
Но ние можем - и не само можем, ами направо възприемаме подход а-ла руския химн на плажа в Сочи - развит социализъм + мъчението на китайската капка, който рискува да превърне „Цветът на надеждата" в най-мразената от децата песен. Един вид обратен ефект, само че МОН и БНТ му викат „национална кауза".
Вероятно защото детската Евровизия, колкото и умилителна да е, както и самата Евровизия, е просто един конюнктурен конкурс, който не трябва да ангажира цялата система на средното образование.
Хайде стига, Слави Трифонов препълни Националния стадион, едва ли не може да осигури добър маркетинг на песента, която той и екипът му са композирали. Това систематично облъчване на учениците нито е потребно някому, нито ще направи България по-добър домакин на конкурса. Даже си и чиста форма на насилие.
Институциите явно държат да ни обземе общо чувство на гордост - от това, че сме домакини на нещо си, понеже, нали, друго какво няма.
Щом като са толкова любородни, нека уважаемите държавни телевизионни и образователни стандарти накарат Цецка Цачева да се откаже от звънеца и всеки работен ден на депутатите да започва с „Цветът на надеждата". Да си бъдат солидарни по между си и да оставят децата на мира.
