Непрекъснато ни питат какво искаме. Какво очакваме да се случи след този протест? Ми че те пак ше дойдат същите маскари, бе, викат ни.
К'ви сте вие, бе, наивни, политически необразовани паленца такива, викат. Затова ще отговоря. Искаме оставка. It's THAT simple.
Искаме да видим веднъж в живота си, че политическото безочие понася последствията от себе си. Трябва ли ни специално образование за това? С други думи, трябва ли да си изучавал анатомия, за да разбереш, че са ти завряли фалос в ануса? Философски въпрос.
Но за останалото са прави. Ние сме политически необразовани. Защото тук не съществува политика, за която да се образоваме. Съществуват други неща, като корупцията примерно. Кофтиии.
Оказва се, че "политически образован" в България означава човек, който знае кой политик с коя сенчеста структура е свързан. А от тук стигаме до реалността - всички са свързани с някоя. Някой да има нужда от още образование по темата? Тъй. Също така е вярно, че сме наивни.
Търчим всяка вечер към Независимост, гледаме се влюбено и проповядваме позитивизъм. А, да, и танцуваме. И водим бебета, баби и кучета, и си правим срещите с приятели на МС. И вярваме, че нещо ще се промени. Тъпооо.
Друго си е да си останем вкъщи, накиснати в доза здравословен скептицизъм и да хейтваме малко. "Ама к'во ще промени това?", "Ама кви са ИСКАНИЯТА?", "ИСКАЙТЕБЕ!", "А вие какъв избирателен кодекс предлагате."
"А как смятате да променим параграф Х на закон У?" М? Ммммм? Ми не знаем, бе. Искаме правителството да си свърши работата. Щото тва да познаваш алинеите и параграфите, да изготвяш планове и да пъцкаш икономиката е работа на професионалистите.
Нали тъй? Примерно аз съм професионалист в мойта си област. И като такъв сядам и предлагам на клиента стратегията, която смятам за най-добра за него. Ако той си я хареса, бачкаме заедно. Ако не - клиентът отива при друг. Отново: It's THAT simple.
Ама чакайте да се върнем на въпроса: какво ще стане след протеста? Кого ще качим на власт. Знаете ли какво? Все ми е тая.
Ама не защото не ми пука. А защото въпросът не е какво ще стане ПОСЛЕ. Въпросът е какво стана СЕГА. Защото изборите вече се случиха. И спечелихме ние. Ние, които най-накрая започнахме да третираме политиците като свой инструмент. Защото така е редно.
Не обратно. Спечелихме в момента, в който излязохме на улицата. И от тук нататък няма никакво значение какъв ще е на цвят инструментът ни. Защото в момента, в който той спре да работи за нас, ние пак ще сме на улицата. И пак. И пак.
До момента, в който не дойде някой, който наистина ще работи за нас. Да. Аз съм наивна. Даже и налудничаво идеалистична понякога. Мислите ли, че не го съзнавам? Но съзнавам и друго - след хиляда години послушен скептицизъм сме до гуша в наглост и корупция.
И може би точно наивността и тъпият идеализъм могат да ни заведат другаде. Нали знаете: ако искаш да ти се случи нещо, което не ти се е случвало, направи нещо, което не си правил. Ето, правя го. Вярвам. It's THAT simple.
