За Стоичков, гениите и простаците

- Говорят, че имаш 3 или 10 горски стопанства, колко са?

- А що не са 8 - да ядат оная работа с косъм.

Това е откъс от интервю на Христо Стоичков, взето от Мартин Карбовски преди 2 години.

„В България около 70 процента от хората не обичат Ицо...Толкова много е дал за тази скапана държава."  Из интервю на Пенка Стоичкова за „24 часа" по случай юбилея на Христо Стоичков на 8 февруари 2016 година.

За простаците се пише лесно. Малко подигравки, малко унижение, малко сравнения с други общоизвестни простаци и готово. За гениите се пише още по-лесно. Малко цитати, 2-3 похвали, малко сравнения с други не толкова успели в областта и край.

Много трудно обаче се пише за гениите, които са простаци.

Простак според българския тълковен речник е прост, глупав, невъзпитан човек. Да си добре възпитан със сигурност не те прави велик.

Да сте чували „Еди кой си е най-възпитаният човек на света" или „Класация на най-добре възпитаните хора в света", или пък „Той е световноизвестен с уникално доброто си възпитание"?

Не сте, няма и да чуете скоро. От както свят светува хората се делят на богати и бедни, грозни и красиви, талантливи и некадърни, успели и неуспели, умни и глупави.

Христо Стоичков е величествено талантлив, вследствие на това - супер-хипер-мега успял, следователно и богат.

Христо Стоичков е най-известният българин в света, икона и пример за милиони. Почти на всеки се е случвало в чужбина, като каже, че е от България от другата страна да чуе „Стоичков".

По много части на света Камата е България. А в България възпитанието е някаква периферна добродетел, от която почти никой не се интересува.

То е рамка, очертана в първите седем. В територията ни, както е модерно да се казва напоследък, има много места и моменти, в които добре поставените в тази рамка хора са обикновени смотаняци, които не всяват респект, не се адаптират добре и изобщо са пълни загубеняци. Тук сбръчканите вежди и лошия поглед са нещо като лицемерната американска усмивка - запазена марка.

Добрите обноски не те правят велик. Но когато си велик, е препоръчително с културата да имате какво да си кажете и то да е различно от реплики с роднинско-генитален характер.

Христо Стоичков е велик и винаги ще бъде, въпреки грубото си отношение към журналистите, незаконно използваната преди десетина години синя лампа, въпреки скандалите с фоторепортери, намеците за сенчест бизнес с дървесина или предизвикващия искрен смях английски.

Преди няколко дни снимки на живата легенда и съпругата му от сафари в Африка, на които те позират с убити зебра, жираф и крокодил взривиха социалните мрежи. И Стоичков се превърна от втория българин, на който се прави паметник приживе (първият е Тодор Живков) в първи най-мразен човек в интернет.

Да се снимаш с убито от теб животно за някои хора е „истински мъжка постъпка", за други е „човешко падение".

Ловът отдавна се е превърнал в хоби за богатите, но убийството на животно, което дори няма да изядеш си е просто убийство. За удоволствие. Е така - за егото и за снимката. Да имаш какво да кажеш, когато другите като теб започнат да се хвалят къде и какво за отстреляли. Убийството на жираф и зебра не показва мъжество, нито смелост, нито умение за оцеляване. Убийството на жираф е жестока лигавщина за самозабравили се милионери, на които им е скучно. Не съм дори природозащитник, човек съм.

Г-н Стоичков, казват, че нападението е най-добрата защита. Но животът не е футболен терен, бойно поле или сафари. А журналистите, които толкова силно ненавиждате са точно толкова опасни за вас, колкото и онзи жираф от снимката. Докато е бил жив, имам предвид.

Предполагам, че световната ви слава е тежък товар, но никакви тълкувани от вас като заплаха хора не могат да ви отнемат успеха и постиженията. Но могат да имат мнение, което за тях може би е всичко.

И г-н Стоичков, майната му на възпитанието, то не прави хората велики, но благородният винаги е велик, независимо дали има талант или не.