Често, често децата ни вкарват в ситуации, в които не знаем как да реагираме. Важното е да запазим чувството си за хумор и да споделяме с близки и познати смешките, които раждат младите им умове.
4-годишно: Може ли да си вземем коте?
Аз: Алергична съм, няма как да живеем в една къща.
4: Може да спиш отвън.
Аз: Някой ден ще имаш чувства към момчета.
6-годишно: Вече имам чувства към момчета.
Аз: Така ли?
6: Да, ядосват ме!
6-годишно: Защо лошите винаги се опитват да превземат всичко?
Аз: Те искат да контролират всичко и те да определят правилата.
6: Защо просто не станат майки?
5-годишно: Ще се омъжа за това момче.
Аз: Защо?
5: Защото е красив и блузата му ми харесва.
Аз: Не всичко е свързано с външния вид.
5: Също, обича да чисти.
4-годишно: Каква награда ще получа, за това, че се държах добре днес?
Аз: Моято любов.
4 (плаче): Не искам това!
Аз: Дори не забеляза новата ми прическа!
Малкият ми син: Не съм женен за теб, не е моя работа да забелязвам.
Дъщеря ми: Защо някой би се облякъл като хамстер?
Аз:....Да не би да имаш в предвид „хипстър"?
Тя: Каква е разликата?
6-годишно: Не прави това на главата ми!
4-годишно: Ще пръцкам, където си искам!
4-годишно: Какво ще стане, ако изпусна телефона ти в гърнето?
Аз: ЗАЩО?
4: Вече няма значение.
Аз: Няма нищо, беше инцидент.
3-годишно: Ти си инцидент, мамо!
Аз: Какво искаш да е бебето, момче или момиче?
Той: Искам да е Батман!
4-годишно: Ти си мама-идиот!
Аз: Какво? Защо?
4: Чакай малко, какво беше идиот?
Тя: Изпитай ме на книжката ми „Опашката на кучето".
Аз: Колко е дълга опашката?
Тя: Никаква идея.
Аз: Как се казва кучето?
Тя: САМО ВЕДНЪЖ ПРОЧЕТОХ КНИГАТА!!!
Аз: Какво искаш да правим днес? Да рисуваме, да правим сладки, да...
Той: Искам да правим пари!
8-годишно: Трябва да се стегна и да с намеря работа!
9-годишно след като казах, че с брат му са досадни: Ама ние сме деца, работата ни е да сме досадни!
7-годишно: Повечето изобретатели са умни, но не и човекът, който е измислил домашните. Той е най-лошият изобретател!
Отидох със 7-годишния си син на среща за ипотека. Седнахме в офиса и той изтърси: „Да знаете, аз не съм мъжът й!"
3-годишно: Хайде, Елза, стегни се най-накрая! (каза, след като куклата й няколко пъти падна от стола)
Седнах да си играя с 3-годишното ми пред къщата за кукли и я попитах коя кукла може да съм аз. Тя: „Тази, която мие чинии."
Аз: Защо главата на кучето е мокра?
3-годишно: О, ами, изпишках се върху главата му.
Текстът е публикуван в MamaMia.bg
За всеки случай прочетох още два пъти текста. Нямаше нито една смешка, както се твърди в итнрото! Поне не такава, на която да се засемее човек, който не е родител на въпросното дете, което я е произвело.
На маса сме с приятели и тяхната 8 годишна дъщеря хапва шкембе чорба и много обилно си я подправя с чесън. Мъж ми я закача: Абе, Поли, може ли толкова много чесън да наслагаш!? А тя му отговаря: Че аз няма да спя с Елия! (Елия съм аз).
Паяка, а.к.а. Елия, и това не е смешно, честно. Детето ви едва ли ще стане стендап комик. Ама всеки родител, предполагам, си въобразява ,че неговото дете е най-очарователно, на-забавно, най-най...
А, сори, детето не било ваше. Нищо, пак не е смешно.
Толкова съм глупав явно, че взех, че я прочетох пак и този път не само не ми стана смешно, ами направо тъжно за родителите, които си мислят, че това е смешно. Ужас, бе хора. Пускайте си ги тия във фейсбука, там приятелите ще ви ги лайкват със сърчица, не може така, нелепо е просто.
Предизвикването на забавна ситуация или попадането неочаквано в такава, не означава непременно, че имаш мераци да участваш в стенд ъп комедии. Смешно е когато деца ползват лексиката на възрастни. Не всеки, обаче, може да се наслади на такава веселба. Ако си в кофти настроение, ще гледаш тъпо. Ако си със закърняло от неупотребата му или пък си с ампутирано чувство за хумор, ще атакуваш агресивно тези, които се забавляват. "Свят широк, ..... всякакви" констатира дедо поп от вица с чехкинчетата във влака.
Иважаеми Паяк, липсата на забавление от въпросния текст не идва от там, че не е смешен. той сигурно е на оригиналния език, на който е написан, но както преждеговорищата поясни, тази стилистика е далеч от българската инпонеже авторката (всъщност тя е преводачка) не се е опитала или просто не ноже да я побългари, затова се е получило супер тъпо. Забележката за “инцидент” е точно на място. Българин би казал “Опа, стана случайно”. Ама моля ви се, Кафето, не плащайте на плагиати!