След поредния въпрос към мен дали на жените вече е разрешено да са пациентки и колежки, се чувствам почти задължена да кажа, че никога не е имало официална забрана да бъдат такива.
Обаче езиковата мода в последните може би петнайсетина години диктува друго - от трибуната на телевизиите, радиостанциите, сайтовете и вестниците: жената е колега, писател, музикант, журналист, редактор, учител, спортист, състезател, изпълнител, участник и почти всяко друго съществително име за лице от мъжки род, за което се сетите.
Езиковата мода стъпи на съществуващото предразположение на българите към маскулинизация (чиито лингвистични основания не могат да се отрекат) и те вероятно продължават да отъждествяват "мъжките" форми с престижността - затова "женските" са поне една идея по-низши, може би дори някак обидни и унизителни.
Всъщност има едно регламентирано ограничение: думи от типа на директор, министър, кмет, професор се употребяват в официална кореспонденция като обръщение и когато длъжността се заема от жена. Подобни форми са уместни също в пленарната зала на Народното събрание например, на заседания на Министерския съвет, в академичните среди, на официални събития - чествания, приеми, пресконференции, тъй като са в унисон с формалното общуване в такива речеви ситуации.
В публицистичната реч обаче те твърде разшириха обсега си и вече изместват и по-обикновени названия от женски род. Все по-рядко чуваме и срещаме изписано лекарка, учителка, състезателка, журналистка, гражданка. Стига се и до - нека да ги наречем по-меко - странни граматически съгласувания, които биха хвърлили читателя/слушателя в почуда, ако той не знае, че съответните постове се заемат от жени:
... председателят на Народното събрание е присъствала лично...
... енергийният министър е декларирала допълнителни доходи...
За мен специално това е насилване на езика, даже бих могла да добавя и една представка, но доброто възпитание ме възпира. Питам се дали авторите на публицистичните материали си ги харесват и дали тяхното езиково чувство не се бунтува поне малко срещу такова (не)съгласуване.
Следващата стъпка, която очаквам, е Лили Иванова, Мария Илиева или Михаела Филева, да речем, да бъде наречена публично певец. Обзалагам се, че ако не се появят нови тенденции в езиковата мода, това ще стане преди 2020 г.
Драги читатели (това по подразбиране включва и читателките), не знам как точно го чувствате вие, но за мен няма нищо обидно в названия като колежка, спортистка и журналистка. Освен всичко друго, те носят и информация, когато са употребени самостоятелно - че става дума не изобщо за лице или безполово същество, което упражнява дадена дейност, а именно за жена.
А какво лошо има в това да си жена и да бъдеш назовавана с женско име?
Текстът е публикуван в блога на Павлина Върбанова.
Това е вторият случай през последните два-три месеца, в който виждам някой да се изказва против тъпотията да не се ползва женският род в определени случаи. С други думи-има надежда. Мой приятел, адвокат, ми разказва, че в техните среди понякога стигат до крайности-някои наричали съдийките "господин съдия".
И тогава защо го имаме женския род? Ми да го обявят за излишен. Следващата стъпка - да го забранят. И като турците - всичко в един род. Как пък за едно наше си нещо не се опълчихме и да си го защитим, щото си е наше, щото сме свикнали и ни е удобно, щото е благозвучно и недвусмислено. Кой откъдето и нещо да ни подхвърли и захапват авангардците - безродници.
"Учителко любима..." Как би го произнесъл фен на служебните реплики?
Не виждам нищо странно или нелепо в думите съдийка, адвокатка или кметица. Не ми звучи странно думата президеНТКА. Въпрос на свикване и на уважение.
Колко убеден сексист трябва да си, за да отречеш правото на женски род на жена, когато е свързано с деловите й ангажименти?