Внимание! Не четете този текст буквално. Авторът се е опитал да направи социална критика, а не да дава реални указания. Ако все пак решите да ги ползвате, правете го на ваша отговорност!
***
Едва ли някой ще оспори, че пожарът, унищожил една голяма част от иконичната катедрала "Нотр Дам" в Париж, е трагедия. Катедралата е един от символите на Париж и Франция, в нея се съхраняват безценни артефакти с историческо и културно значение, а като цяло самата тя представлява паметник на културата със своята невероятна архитектура и огромна история.
Да, "Нотр Дам" е едно от достиженията на човешката култура и като такова човек питае невероятно уважение към катедралата. Добавете към това и факта, че събитията се развиват във Франция - един от центровете на съвременната западна култура с огромно влияние в развитието на културния живот по целия свят, и ще получите отговора на въпроса защо на тази тема се обръща толкова много внимание. Ако въобще сте си го задавали...
От една страна, е наистина омагьосващата сила на огъня като разрушаваща сила. От друга, е тъгата, която идва с унищожението на нещо толкова красиво. От трета, е споменът за анимацията на "Дисни" по класиката на Виктор Юго, както и всички евентуални пътувания до Париж и снимки на фона на "Нотр Дам", които човек може да е правил. Наречете го комплексна ситуация.
Затова и не бива да се изненадваме от огромното внимание, което социалните мрежи отделиха на пожара в "Нотр Дам" - от отразяването на живо и публикуването на снимки и клипове от горящата катедрала до последвалите след това статуси с размисли и страсти по темата.
Ако обаче сте пропуснали този витаещ дух в социалните мрежи или просто не разбирате как работи, а ви се иска да се впишете в целия социално-медиен шум, предлагаме ви кратко ръководство.
Работа със социалните мрежи в огромния процент от случаите опира до простото "Вижте ме! Вижте ме!".
Първият важен елемент тук е цялостното разбиране на ситуацията. Не всяка трагедия, случваща се по света, получава внимание. И тук не става въпрос толкова за естеството на нещастните събития - пожар на сграда с културно-историческо значение, смърт на знаменитост, терористична атака, козичките на баба Дора, голямо бедствие или нещо друго, колкото за редица други фактори.
Баналната и цинична истина е, че един терористичен акт в Белгия или Франция с 10 убити със сигурност ще привлече повече внимание отколкото подобно нападение със 100 жертви в Йемен или някоя друга държава от региона.
Покрай вълната от джихадистки атаки в Европа група учени бяха създали своеобразна карта на това в кои региони на света трагичните събития получават отзвук. Западна Европа, Канада, САЩ, Австралия и Нова Зеландия получават лъвския пай на вниманието. Централна и Източна Европа, Япония и Южна Корея получават по-малко, Русия, Украйна, Беларус, Средна Азия - още по-малко, след това се нарежда Близкият изток, Северна Африка и Латинска Америка, а съвсем на дъното е останалата част на Африка.
Други важни фактори са дали има снимки от трагедията, дали има прочувствен разказ на очевидец и въобще има ли нещо, което може да разтопи леденото сърце на Facebook масата. Защото какво е трагедията без трогателна емоция...
След като са изяснени тези основни разбирания за леко повърхностния манталитет на социалните мрежи, минаваме вече и на фазата с различните етапи на дадената трагедия, която получава обществено внимание и съчувствие. Всеки етап изисква специфичен тип реакция. Тя, от своя страна, трябва да е съобразена с посланието, което човек иска да предаде на публиките, и най-вече - с образа, който иска да си създаде.
Първият етап е определящият - това, което виждам, достатъчно ли е като сила, че да се превърне в цялостна вълна от емоции и съжаление? Ако се чудите вътрешно и реално събитието не е разтърсило душата ви, най-добре изчакайте час-два. Дотогава вече ще се види дали ще започне масово писане по темата. Едно малко изчакване може да ви коства малко лайкове, но пък е игра на сигурно.
Другата опция е да се опитате да се представите като лидер на мнение, като човек, който определя трендовете и да изразите мислите и чувствата си по въпроса, още преди той да се е наложил като обща тема. Разбира се, има голяма възможност останалите да не го приемат по този начин и като цяло да забравят, че за трагедията са научили първо от вас, вие все пак ще си помните. Има го и моментът, че всъщност никой може и да не обърне внимание на трогателния ви вик за внимание към съответното нещастие, но това са рисковете да бъдеш първи.
На този първи етап, независимо от избрания подход, допустимите публикации са разплакани иконки с линк към съответната информация, коментари от сорта на "Молим се за вас", "R.I.P." / "Велик човек си отиде" (при смърт на знаменитост), "Тъжно, настина тъжно..." и други подобни в зависимост от ситуацията. За висш пилотаж тук може да се приеме публикуването на кратка, докосваща история, която лично ви свързва с трагедията.
Този период обхваща първите около 5-6 часа, след като се е разбрало. След това се приема, че по един или друг начин новината е стигнала до болшинството от хората.
Тогава идва вторият етап - социалният коментар. Често това е личен статус (може само чист текст, или да бъде поставен над линк към чуждо мнение или просто снимка). Тук ще се обяснява каква е важността на трагедията в общия план, ще се разказват и споделят още лични истории, свързани с нея, ще се коментира как това събитие или свързаните с него лица са променили животи...
Важно тук е да се помни, че ако започнат на ум да ви идват разни шеги със случилото се, най-добре е да ги запазите за себе си. Засега. Ефектът от тях в толкова ранен момент ще е по-скоро негативен и ще ви навлече много публичен гняв и ядосани коментари и реакции. Ако изчакате още половин ден, много вероятно е същите тези хора, които ще ви дарят с презрението си заради липсата ви на човечност, да лайкват и да се смеят. Затова тук търпението е добродетел.
Така следва третата фаза - тази на отричането. Тук вече е удачно да се споделят мнения за това как всъщност цялата трагедия далеч не е толкова важна, колкото социалните мрежи я изкарват. Ако се отделяше толкова внимание само на дечицата в Африка... а вместо това - проблеми от Първия свят. Срам за глобалната човечност!
Тук вече могат да се споделят и различните чути шеги, които неизменно ще се появят - черният хумор никога не излиза от мода, и, разбира се, меметата. Ако имате талант за тях, творете на воля и се забавлявайте. Само не забравяйте да споделите с приятели.
За да дойде време и за четвъртият етап - умората от темата. Меметата по темата вече започват да дразнят.
На тезите за децата в Африка вече са се появили и достатъчно контратези, които отново се връщат на важността на цялата тази трагедия, само за да им бъде отговорено с ре-контратези (с белот и терца до поп - арменски поп). Този етап вече отсява онези, които темата наистина е жегнала, от всички останали.
Останалите просто ще са се прехвърлили на следващото актуално нещо...
