Вредните навици и нездравословният начин на живот отредиха на българина отново да е в дъното на Европа - този път по продължителност на живота.
Дразнещо е Европа да ни вижда като „пушачи, пиещи и ядящи вредна храна хора, които отглеждат затлъстели деца".
А пенсионерите, да речем от скандинавските страни, да са усмихнати, пътуващи, слаби и обезпечени, докато картината на българския пенсионер е толкова по-тъжна - самотни, болни и с пенсии, далеч под минимума за „приличен" живот.
Но кой е виновен за това? Отношението към собственото ни здраве? Социалната политика? Или хроничната липса на лекари и медицински персонал? Цялостното недоверие в здравеопазването? Или пък ниският жизнен стандарт, който все още се опитва да догони онзи "на Запад"?
Да, социалната политика не е маловажен фактор за начина на живот на хората и го виждаме в европейските страни, които ни изпреварват по продължителност на живота. Но нека да си говорим честно - нас никоя политика не може да ни накара да променим оня балкански манталитет, който стремглаво ни бута по плоскостта „ядене и пиене и те тия три неща".
Виждаме проявите му навсякъде, често преоблечен дори под формата на традиция - ние така си пийваме по нашия край. Виждаме го и на детската площадка, и в кръчмата, вкъщи и на работа. И демонизираме онези, които опитват да се отлъчат като разумно живеещи и загрижени за здравето си.
Ако някой знае групите мускули и се стреми ежедневно да ги поддържа, му залепваме етикет „фитнес маниак". Онези, които знаят колко калории приемат, знаят хранителната стойност на всеки продукт и внимават за съдържанието му, за нас са превзети демонстранти, вегани и извънземни.
Майките, които не позволяват на децата си чипс, определяме като „луди", а мнозина сядат с приятелите си пушачи зад найлонови завеси и нямат никакъв проблем с пасивното пушене.
Много са и онези, които си „сипват по едно", за да върви по-лесно работата. Не дай си Боже, да седнем на семейна сбирка и някой да изрече богохулното „не пия". Как така не пиеш?! Бременна ли си? Болен ли си?
И всички ние дружно редовно не ходим на лекар.
Факт е, че не вярваме в здравеопазването и че много хора нямат пари за добри специалисти. Но очевидно не приемаме и максимата, че превенцията е най-доброто лекарство. Колко пъти махнахме пренебрежително на обявените безплатни кампании за профилактични прегледи?!
Дори онези, които се очаква да са най-загрижени за здравето на децата - майките, не знаят наизуст кога и каква здравна грижа им се полага безплатно. Да не говорим пък за затлъстяването на децата, които за да не ни дразнят, оставяме с часове пред електронните устройства. Или пиците, които поглъщат ежедневно, защото друг пример не са видели, а и не сме им говорили много за какво да внимават.
И така онеправданите пенсионери често сядат пред казана с ракия и не мърдат от там с часове с оправданието „бабата ме дразни".
Изглежда, че саморазушителният начин на живот за нас е по-обичаен от стремежа да го променим. И затова не можем да се сърдим на друг, освен на себе си.
Станалата вече досадна дума „народопсихология" обяснява склонността ни да потърсим външен виновник, но в нея е и причината за самата беда.
Да, на дъното на класациите на Европа сме за пореден път. И да, у нас продължителността на живота е най-ниска, защото живеем лошо. Но вие лично какво променихте у себе си или у близките си, за да живеят по-добре и по-дълго?
1. Как искате децата да се движат като всички са се набутали в София, в която няма достатъчно паркове, няма достатъчно спортни съоръжения, защото архитектът на града обяви, че трябва да се застрои всяко квадратно микромилиметърче, за да могат да лапкат власт имущите. 2. Не сме ние най зле, просто се появява поредното изсмукано от пръстите изследване, авторът да не мисли че англичаните и ирландците водят по-здравословен начин на живот с тлъст бекон още на закуска и с 10 бири на вечер; 3. Генът ни е различен, факт, на скандинавците е по-силен, на англичаните, на швабите. Но пък в крайна сметка ни убива собственната ни излишна нервност и необяснима агресивност. Някакво неосъзнато комплексиране, което избиваме в долнокачесвенни хранителни и алкохолни продукти.
И аз мисля, е спортът (след 50 ходенето по и над 5 км на ден пеш) му е майката. А генът е свързан с ракийката (умерена!) от векове, според Иван Хаджийски и Чудомир и не е пречил да сме дълголетните...
Елза, отиди да живееш в някоя от скандинавските страни и ни остави на мира! Толкова е просто...
Майка ми работи в Англия като мед. сестра. В някои отделения имат специален уред, с който подобно на репатрак вдигат пациенти 200+ килограма. Диабетици и алкохолици постоянно постъпват за лечение и закрепване- пускат ги удома и до месец пак са на стария хал. Причината да живеят по 90 години е, че постоянно ги обгрижва персонал в болниците, който е първо- много добре платен (прост пазарен принцип- щом няма хора, държавата вдига заплатите) и второ- много емигрантска работна ръка в лечебните заведения. Ние нямаме работната ръка (главно мед. сестри и акушерки), нямаме достатъчно пари за "Социални болници" (защото "Държавна" не съществува буквално, макар й практически да е така), защотото там ще са тежките, запуснати случаи. Един преглед за бенка струва 50-100лв на частно, едно цяло дневно дежурство на сестра в реанимация струва 35лв (към 50лв ако е празник).
Имам комшии (новобогаташи) - жената силиконка, мъжа анаболен глиган - семейно ходят на фитнес, но не им пречи веднага след "тренировката" (или както му се казва) да погълнат едно мазно пиле на грил. Нито един от двамата не може да изкачи 10 стъпала без да се задъха, па са на половината от моите години
У нас всеки си мисли, че на чужд гръб и сто тояги са малко. Все ни взимат за опитно поле или зайче, според зависи какво ще се тества. Всеки смята че знае по-добре и по подразбиране ни изкарва най-зле, за да не поеме отговорност като изрие дъното с простотията си. Всеки се тества да прави политика на чужд гръб.... И за да си останем позитивни, ние носим ....носим на пиене, носим на ядене, носим на пушене ...и на други неща носим, но на някои са им слаби мартинките и пискат под път и над път