Рецепта за приготвяне на български ТВ сериал

Светът познава продукции като "Game of Thrones", "Stranger Things", "Westworld", "Bron", "House of Cards", "Homeland", "Breaking Bad", "Mad Men"... Все сериали, които са причина за или следствие от възраждането на сериалите, при което мащабни истории биват разказани с визуално качество и усет към детайла, на които много високобюджетни филми могат да завидят.

Това възраждане прескочи и отвъд Океана, като доведе до появата на качествени европейски продукции, намиращи зрители по целия свят.

Ние обаче сме умствено изостаналото отроче на телевизионния свят. Тези заглавия (и много други качествени такива) остават извън полезрението на българските телевизии, или ако все пак стигнат до тук, те са заврени в г**а на програмата и задължително са с умопомрачителен дублаж.

Съответно те не стига до голяма част от населението - онази част, която не е свикнала да плаща за филмови канали и стрийминг услуги, не тегли, не споделя, а потребява пасивно продукта на тримата програмни директори на националните телевизии с орязан бюджет и още по-орязани от рейтингите на турските сериали криле.

Да, вярвате или не, има и такива зрители и те не са никак малко. Хора, на които някои от споменатите вече сериали не им говорят нищо. Хора, които вярват, че последният епизод на българския сериал X е бил страшно интересен. Накрая почваш да им вярваш и дори пускаш рекламите по телевизията, за да видиш между тях тоя величествен български сериал.

И се шокираш! Няколко минути по-късно искаш да си избодеш очите с вилица.

Когато си разглезен с най-доброто, което създателите на телевизия по света могат да дадат, българските продукции и опитите им да догонват тези примери ти се струват като светата инквизиция.

Българските сериали през последните години стават все повече, но това не означава, че стават по-добри. Горе-долу увереният старт не стана основа за надграждане и изчистване на грешките. Напротив - доведе до трупането на още и още такива, само че за по-малко пари. Така стигаме до абсурдната ситуация, в която "Дървото на живота", което ТВ 7 излъчи в златните години на Цветан Василев, е по-добро от всичко ново и родно.

Да забъркаш български телевизионен хит, изглежда, не е особено трудно. Слагаме престилката и маска за лице (сега са модерни) и започваме да редим на масата продуктите, които са нужни за направата на сериал у нас:

- Преиграване. Не е редно да се генерализира, защото у нас има и добри актьори. Много малко от тях обаче показват това на екран. От някои сякаш никога няма да може да бъде изкаран театърът. И настава едно викане, артикулиране, свръхартикулиране, рецитиране, натъртване.

Понякога положението е толкова лошо, че човек сякаш гледа по-добре заснет вариант на псевдо-риалити формати като "Съдби на кръстопът". Само че там поне знаеш, че "актьорите" са пълни аматьори, което в някаква степен оправдава бездарността им, но не и присъствието на нещо подобно в национален ефир. Когато обаче гледаш възпитаници на НАТФИЗ да се мъчат пред камерите все едно са в зала, ти става някак тъпо.

- Драма. Българските телевизионни творци са майстори на драматичния жанр, дори когато става дума за комедиен сериал. В живота на героите винаги трябва да е налице някаква безгранична мъка, да се реве, да се вика, да се плаче. Дори един проблем да бъде решен, веднага изскача друг, който иска още повече сълзи, вайкане и още от онова горното.

За създателите на българското кино и сериали гадното не е просто гадно, то е черната дупка на Вселената.

- Още повече драма! Как? Чрез силна музика, която ти се натрапва във всяка сцена. Изглежда, че хората зад кулисите нямат доверие, че актьорите могат да предадат емоцията на дадена сцена (защо ли...). Заради това тази сцена бива удавена в мелодия, която трябва или да свие сърцето ти, или да накара косъмчетата по врата ти да настръхнат. Най-често обаче само дразни. С оглед на всичко останало понякога е по-добре да затвориш очи. То с толкова натрапваща се музика и без това сериалите напомнят повече на радиопиеси.

- Щипка плагиатство. Хем да се усеща, хем не. Вече имахме пример с един много хубав филм на Скорсезе, който получи своя български римейк под формата на криминален сериал като дори някои сцени бяха почти 1 към 1 с оригинала. Да се краде в областта на тв сериалите не е задължително лошо, стига това да се прави добре.

Вместо това получаваме истории, които са рядко срещани в българската действителност, както и сцени на забавен каданс със счупване на чаша или някой бавно крачещ герой, просто защото "го имаше в еди-кой-си-сериал и там изглеждаше много яко". Понякога дори визуално се копира дадено място от сходен американски сериал (къщата от "Двама мъже и половина" сте я виждали не само с чичо Чарли в нея, а и с една недоволна тъща).

- Книжни диалози. Героите в българските сериали не говорят като нормални хора. Репликите им са като извадени от слаб роман, ясни, правилно структурирани и на книжовен български език. Когато някой има диалект, то това се прави с ясна цел (да разберем, че е някой заблуден чичо от далечно село), а актьорът така настоятелно набляга на това, че ти иде да му забършеш един шамар. Естествените разговори са нещо чуждо, а когато налице е театрална игра става чудна кашичка!

- Неразбран младеж. Нали трябва да бъде привлечена и младата аудитория? Проблем е обаче когато 30+ годишни хора се опитват да пишат реплики на съвременен тийнейджър, който расте в съвсем различна среда и свят. Накрая се получава някаква пародия, която бабите може и да не хващат, но която всеки връстник на героя ще забележи.

- Някой хубав актьор/актриса. Да има кой да ходи да гостува в лайфстайл предаванията на телевизията, по която се излъчва сериала.

- Асен Блатечки. Иначе редовното лице на българското кино и телевизия не участва във всяка продукция, като само някои са богоизбрани. Но дори когато има роля, сценаристите не се стараят особено да разчупят стереотипния образ на лошото момче, който отново такива продукции му лепнаха.

- Колкото повече, толкова повече. Всяка една идея трябва да бъде източена докрай, дори това да я осакати. Сериалът се радва на популярност? Правят му се още няколко сезона, дори историите да започнат да се повтарят, а и на самите актьори вече да не им се играе в него. Кравата трябва да бъде издоена до кости. Вече се наблюдава и друго - предварително да се заснемат по 100-200 епизода с идеята "абе, той ще върви, бе!". И за съжаление в някаква степен това се оказва правилно. О, зрителю?!?

- Масирана рекламна кампания. Може би основната съставка. Всяка телевизия рекламира продукциите си като "най-добрите", "най-качествените", "невиждани досега на телевизионен екран у нас" и прочие. Рекламните спотове са на всеки час, а името на сериала се появява от другата страна на логото на телевизията. Обратно броене задължително отмерва времето до премиерата и до последния епизод. Нищо, че скрива част от картината на всички останали филми, сериали и предавания.

Персонажи от продукцията се появяват в новините, в прогнозата за времето, стават репортери, водещи за ден, пеят, готвят и каквото още се сетите.

Взимате горните съставки, разбърквате ги добре и хоп! Имате си нещо, което ще ви прави прилични рейтинги веднъж седмично в праймтайма. Нека хората по света гледат качествени сериали - българските зрители няма как да усетят разликата, ако телевизиите не ги излъчват, а пускат само своите.

И, разбира се, турски/индийски сапунки, пред които дори най-безумното българско творение изглежда достойно за няколко награди "Златен глобус".