"Красива си!", отронва задъхано главният герой, докато гледа с леко палав поглед изпод завивката. Вместо да получи поне едно възпитано "Благодаря" обаче, той е подложен на три минути мъчителна пауза. За телевизионното време това се усеща като безкрайност.
"Любовта ни е красива", отговаря най-накрая героинята, докато зрителят се чуди кой говори така, бе, братче?!
И кой ги пише тия сценарии?
Ако дотук не ви е станало ясно - не става въпрос за адаптация по Шекспир, а за български сериал. Описаната сцена е от новата поредица на Нова - "Пътят на честта", но в действителност тя само преповтаря грешките на почти всеки български телевизионен сериал от последните години.
Именно тези недостатъци правят голяма част от продукциите негледаеми, а за конкуренция на световния пазар и дума не може да става. Ще оставим на другите да си играят на тронове и на "Еми"-та.
Едно от най-слабите звена по традиция е сценарият.
Първият вариант е той да звучи като писан от запален почитател на творчеството на дядо Вазов: главното действащо лице моли сина си да донесе кесията с минцовете и, ако обича, да не бъде такъв фармасонин. В това време зрителят вече е сменил канала на нещо по-разбираемо, което не изисква да има речник под ръка.
Освен това в реалния живот на комплимента "Днес изглеждаш страхотно" не се отговаря с реплики като "Защото азалиите в Киото цъфнаха, а лилиите плават много красиво по река Кама". Подобни несвързани слова са като написани от някого с диплома от школа "Никанор" - от онези тапии с многото правописни грешки в тях.
Втората опция е сценарият да е тип "баща на средна възраст се опитва да звучи готин": "Чаткаш ли, пич, братле, аверче?" Не, не чаткаме...
Следващият огромен проблем са клишетата на килограм и особено мотивът за мутрите, който е по-устойчив и от бухалка в багажника на черен джип.
"Пътят на честта" е поредният сериал, който ни убеждава в едно - трудно може да съществува българска продукция без "добре облечен бизнесмен" от типа, който народът мило нарича "мутри". Дори лекарският "Откраднат живот" се сдоби със своя мутра, която имаше амбициите да завладее болницата и да кара хората с навехнат глезен да лежат 15 дена, за да "точи пътеките" на НЗОК.
В България има господа със съмнително кариерно развитие, не отричаме съществуването им. Но е досадно във всеки сериал да има по един актьор, облечен в привидно скъп костюм, който говори тихо и равно, гледа мръсно, кара голяма черна кола и прави лоши неща.
В конкретния случай Веселин Плачков беше тотално надигран (в актьорски аспект) от уличното коте, което намери. Само в заставката на "Сънчо" още няма мутри, не че искаме да даваме идеи.
И като казахме Веселин Плачков, последна, но не по важност, е актьорската игра.
Колкото и симпатичен, красив и привлекателен да е даден актьор, всякакви приятни мисли за него се изпаряват, когато започне да пелтечи, необезпокояван от режисьора. "Слънцето грее...". Една минута пауза. "Трябва да отидеш до магазина...".
Още три минути екранно време отлитат, а с тях и няколко мозъчни клетки. "Налага се да купиш кило сирене и един хляб". IQ-то на зрителя достига двуцифрено число с десетична запетая по средата.
Пет минути пауза и следва отговор, произнесен с драматичен тон и ококорен поглед - "Ще изпълня повелята ти, майко, няма да ти троша хатъра и ще отида за хляб".
Следва прочувствена музика и екранът притъмнява. В следващия епизод ще видите...
Амиии не ги гледаме
А пък вчера актрисата в главаната роля, тази с обратната захапка, разправяше на диванчето на Гала, че я грабнал именно сценарият - бил толкова поетичен...
Пичове, дайте им шанс, едва втори епизод е. Между другото, Фучеджиева, ако не ме лъже паметта, беше писала сценария на "7 часа разлика", и тези флашбаци както и там, ми идват в повече, обаче, може би, това си е някакъв световен тертип на писане, така че какво мисля няма значение. Да, Плачков, който може би ще едно от основните действащо лице ми е леко лабав, няма присъствие сякаш. Сцената с убийството в лодката - много наивна, можеха да я направят по-истинска, този пищов сякаш беше с капси. Главната героиня към момента ми допада, но основният ми фаворит е всекървата - чак си е страшна
По най-гледаните телевизии вече за 1678-ми път въртят вечните и неизменни "Приятели", "Сексът и градът", Двама мъже и половина", Бар наздраве" и още един два подобни. От тях съм гледал части от разни серии, защото и аз, като Дедо, гледам да не ядосвам жена ми докато ги зяпа и да я карам да смени канала. Но, докато си пия ракията, или върша нещо друго, ща не ща - гледам или слушам. В тези сериали има нещо общо - правят впечатление изключително остроумните и находчиви реплики в отрупаните с плямпане кадри, а плямпането е скорострелно. Това е особено характерно за "Сексът и градът". Бързо ти става ясно, обаче, че в реалния свят това е невъзможно. Не само жени, ами и мъже не могат да са толкова бързи в остроумните отговори. Възможно е единствено при предварително написан сценарий. Другото общо е, че в началото или в края на серията винаги ще чуете "По идея на .....". Т.е. - измислено. Не, че е лошо, но някои това ги дразни /като мен/. За това и при първа възможност гледам да се измета. Друго, което ме дразни е театралния смях, който присъства и при най-тъпите и безинтересни диалози. - Майк, ти ли си? /А-а-а-ха-ха-ха/. Майк се появява: - Здравей /А-а-а-ха-ха-ха/. Тя отвръща: - Здравей /А-а-а-ха-ха-ха/. И така ... смях, смях, а бе - много смешно. Но, каквото и да кажем, отсреща ще контрират с: "Ами това е изкуство, което пресъздава реалността според както я вижда авторът. Той има право на това, нали." И са прави. Така е. Аз пък имам свободата да не гледам.
Най-блудкавият и пошъл провал на българското кино е филма "Чужденецът" на Николай Илиев май се казваше. С участието на Саня Борисова.