Служителите на ЦЕРН, който работят по Големия адронен колайдер - най-големия ускорител на частици в света - в неделя духнаха свещичките. Но не цялата планета, както мнозина очакваха, а на самата машина, чието официално откриване беше преди цели 10 години.
Цяло десетилетие на очаквания, тревоги, а за някои и надежди, че човечеството ще бъде заличено заедно с цялата планета заради някой гаф на "умните глави". Но ето, че десет години по-късно колайдерът си работи, а ние все още сме си живи и здрави.
Егати разочарованието, нали?
Но за човек е нормално да изпитва необясним страх от това, което не разбира – като от "мустака" на Кулагин, например. Не бива да се учудваме, че преди и след пускането на колайдера имаше множество конспиративни теории за това как този 27-километров пръстен ще ни донесе сигурна гибел, гнева Господен, неодобрението на извънземните и всичко това накуп.
Още около първите проблеми на ЦЕРН с колайдера се появи теорията, че бъдещето не иска да допусне той да заработи заради потенциално катастрофалните последствия. Представете си го като "Терминатор", но без терминатора - просто бъдещето изпраща "смущения", които да сложат край на опитите на земните учени да си "играят на Господ" (любим израз на всички фенове на дуета "Адам и Ева").
Едно от тези "смущения" беше дори птичка, която изпусна малко хляб върху открити системи на колайдера и така причини прегряване на част от електромагнитите, който охлаждат ускорителя.
Точно така - птичка терорист, въоръжена с хляб. А не робот-убиец с вида на мускулест австриец с лош английски. Няма такъв сценарист като живота, честно...
Друга култова теория беше (и все още е), че колайдерът може да отвори портал към друго измерение или (wait for it!) Ада. Да, онова място, с което неразбиращия света около себе си хомо сапиенс е плашил себеподобните си векове наред в опит да опази живота, имуществото и жена си от палавите ръчища на комшията.
Цялата тази концепция звучи като излязла от компютърна игра - я класикатa Doom, в която учени наистина отварят портал към Ада, я като Half-Life, където заради експерименти някъде из САЩ се отваря портал до друго измерение и ни нападат "извънземни" (Кинг има подобен сюжет в "Мъглата").
За съжаление на всички почитатели на добрия компютърен екшън от първо лице, творчеството на Краля и плашенето с библейски истории, портал към друго измерение все още няма, а в мъглата най-много да срещнеш някой каращ твърде бързо шофьор, вместо неземна десетокрака гадина.
Няма как да пропуснем и теорията за това, че колайдерът ще създаде черна дупка, която ще всмуче в себе си Земята. Нека бъдем честни - ако човешкият вид е достатъчно глупав, че да измисли как да създаде черна дупка и да се самоунищожи, може би е най-добре да го направим и да лишим Вселената от потенциала ни за правене на бели.
Нито една от тези теории обаче не се оказа истина. Освен ако всички не живеем вече в алтернативна реалност, създадена след "чукването" на снопове протони.
Чудиш се защо най-симпатичната колежка от курса не ти е вързала, макар да сте се натискали на миналия 8 декември? Колайдерът промени реалността, иначе в момента нямаше да заспиваш пред ПорнХъб с една ръка под възглавницата и друга в боксерките.
Не можеш да разбереш защо шефовете ти отказват да те повишат? Спокойно, достатъчно добра си, ама колайдерът прецака нещата - в другата реалност вероятно щеше да имаш своя фирма за производство на кърпички за хора като онзи от предния пример.
Чудиш се как комедийното трио "СКС - Сидеров, Каракачанов, Симеонов", по-познати като българския "Монти Пайтън", може да е във властта? Колайдерът.
В този ред на мисли: извини се, бе, колайдер!
Но дори алтернативната реалност да е факт, тя пак не е край на света. В общи линии Големият адронен колайдер разочарова всички любители на конспирацията и хората, чакащи от него зрелищен край на света, който обаче после никой няма да помни (освен може би някоя извънземна раса, която ще се присмива на тъпотата ни отдалеч).
Но спокойно - научно-фантастичният край на света може така и да не идва, но ядреният такъв - този, който е една доста възможна реалност - може и да не е далеч.
Нужно е човек да погледа/почете малко новини, за да го осъзнае. Договори за разоръжаване хвърлят фира; лидерите на най-могъщите държави по света се хвалят с новите си оръжия или с размера на ядрения си бутон; регионални конфликти във всеки един момент могат да прераснат в световна война; международното сътрудничество в глобален мащаб постепенно остава в миналото, за сметка на изолационизъм и липса на доверие като в провалящ се брак; журналисти биват разчленявани в консулствата на собствените си държави, а останалият свят мълчи, "защото петрол"....
Всички тези неща също са чисто човешки "постижения" и дори не се нуждаят от недоказуеми теории за възможните последствия от някакви си там научни експерименти под Швейцария и Франция.
Големият адронен колайдер и умните хора, работещи по него, може все още да не са оправдали очакванията на конспиративните теоритици за края на света, но простата човешка природа и едни доста по-необразовани индивиди могат във всеки един момент да свършат това.
Но да бъдем оптимисти и да хапнем малко торта в името на науката и бъдещето. Че утре... кой знае?
Нещо ми бяга логиката в статията или по-скоро май разкрива непознаване на фактите от автора й. Колайдерът всъщност представлява една гилза на снаряд, по която с определена сила чукат едни деца. В момента ръчичките са има слаби или не знаят, как да държат чука, но.... се учат и стават все по-силни. Във всеки опит се използват все по-големи енергии, които отцепват все по-малки парченца от материята. Е, ... не е трудно да се сетиш, че в един момент силата на ръчичките (енергията) ще е достатъчна да взриви гилзата. Единственото хубаво в случая ще бъде, че никой няма да може да поиска сметка на въпросните деца (учени).