Куп емоционално нестабилни приятели положиха усилие да ме убедят, че не трябва да ползвам ножове в кухненската си дейност, защото са вредни.
Последното бе илюстрирано с множество примери за хора, които се били порязали.
Решението на проблема било не в повишаване на грамотността при използване на тези инструменти, или търсенето на професионална помощ, ами в замяната им с нещо хем ново, хем старо, ползвано от поне 18ти век, а именно - хомеонож - нож, нарисуван и изрязан от лист хартия.
Твърдението е, че той бил по-природосъобразен, с едва 1:200 твърдост от оригиналния нож, и се правил чрез водни разтвори.
На моето изказване, че няма начин с тоя хомеонож да мога да свърша каквато и да е работа, ми бе отговорено, че мозъкът ми е промит от Биг Китчен, и че те искат така да си мисля, за да им поддържам бизнеса! Ножовете никога не режели перфектно и били нарочно направени тъпи, за да бъдат ползвани отново и отново. Ножовете третирали последствията от неразрязаните продукти, така че били третирали само симптомите.
Хомеоножът бил много по добър. Ако опитам да отрежа с него нещо, с това че симулирам дейността, ще си задоволя вътрешната потребност, а реално ще се излекувам от нуждата да ям нарязана храна, с което ще реша и първопричината.
Разбит от тези аргументи, реших да си закупя комплект хартиени хомеоножове.
Един подозрително изглеждащ мръсен субект ми ги предложи такива на улицата, произведени от него. Представи се за майстор Гошо (макар да нямал диплома) с гаранция от Ванга и Поп Николай, който ги бил осветил в кръчмата. Аз все пак реших, че не ми изглежда доверен източник и открих хомеоножове в аптеката и дори в хранителния магазин. Произведени от Биг Китчен.
Отказах се. Ако ще купувам нещо от Биг Китчен, поне наистина да реже.
