Публикуваме едно писмо, получено на редакционния ни мейл за 3 март. Въпреки че празникът отмина, държим да го прочетат повече хора. Запазили сме оригиналния изказ на автора...
От 2005 г. живея в Холандия, това, което съм видял тук, бих искал да го опиша на вас и на вашата редакция. Когато живеех в България, се чувствах турчин, защото така се бях научил от своята общност, въпреки че никога не съм влизал в джамия, пил съм - и още пия като средностатистически българин.
И така, когато дойдох в Холандия, тукашните турци (истински мюсюмлани, спазващи 5 пъти на ден своя ритуал) ме изолираха - не само мен, и но и всички, които не псуват другите религии. Чувствах се раздвоен, но накрая направих това, което съвестта ме накара - имах свое мнение и не бях еднотипен като тях.
Някои разбираха разликата и се преструваха, за да докарат келепира в джоба си (прави са за себе си). След определен период просто разбрах, че съм българин, просто го усещам вътре в себе си.
Защото във времето, когато съм учил в България, аз съм си го присвоил в своето лоно, не мога да го затрия, това ме кара да съм свеж и винаги готов да взема точното решение.
Ожених се за суринамка, имам син, името му е Дамян Исайя (Damian Isayah). Всичко това го пиша, защото искам да споделя личното си мнение. Просто се чувствам българин. Честит празник. Приятен ден и поздрави.
