Реториката и общото чувство, витаещо във въздуха, относно евентуалните събития след евентуална оставка са притиснати много близо до стената на дълбока задънена улица. Общото неизказано мнение е, че засега най-важното е оставката, пък после ще му мислим.
Въпреки че това държи достатъчно хора спокойни, тези по-малко активните, които отделят внимание на политиката само за около седмица през четири години или в такива времена на политически крайности, намират взимането на решение по-трудно. С други думи, ако някой не им каже, че нещо не е наред, те имат партиен избор по подразбиране, или липса на такъв.
Дори и морално правилен, с оглед на текущите партии, изборът на студентите да не подкрепят никаква алтернатива на текущото правилство оставя и останалата част на населението да гадае. Ако утре протестите постигнат ултимативната си цел, оставката, вакуумът в крайна сметка ще трябва да бъде запълнен и в денят на изборите, ще трябва да се направи избор.
Още повече, самите ранобудни студенти ще трябва да направят избор пред урната. Вместо да оставяме този избор до последния момент, както и избора на подкрепящата само с коментари във фейсбук част на населението, е важно да си отговорим този въпрос по-скоро. Причината е, че всеки ще трябва да предостави някакъв отговор, като липсата на глас също е такъв.
Заявяването на нулева алтернатива е абсурдна позиция. Очевидно, има краен брой партии и е възможно да анализираме политическия пейзаж при евентуална оставка. Нека поставим розовите си очила обратно в дълбокия край на чекмеджето и погледнем цифрите.
Не трябва забравяме, че дори и в случай на оставка, БСП, ДПС и "Атака" имат достатъчно покупателна способност и поддръжници, които не са лесно убедени от благородните слова на ранобудните студенти.
Вместо да оставяме хетерогенната група от протестиращи да разсее избора си измежду останалите партии - и по този начин всъщност да гарантира оставянето им извън парламента, е нужно да се концентрират усилията върху общо решение.
Отговорът, разбира се, не е нужно да се състои от едно име на партия, но може да се постигне чрез публична дискусия и интеракция със заинтересовани партии, например чрез медиите. Заинтересованите партии могат да декларират сериозността си като предложат добре обоснован план, спрямо основните искания на протестиращите, как да изпълнят нужните стъпки след оставка.
При задоволителен такъв план, партията, или коалиция, ще получи формалната подкрепа от лицата, подкрепящи протеста. С други думи, чрез смислен, конструктивен диалог, партиите могат да се оформят по модела на исканията на протестиращите и протестиращите, от своя страна, могат да изяснят със себе си исканията си. По този начин студентите могат да избегнат директна афилиация с точно определена партия и съмненията на протестиращите относно партията могат да бъдат преосмислени.
Ако ранобудните студенти искат реални резултати, трябва да поставят реалистичен критерий. Всичко останало би било изцяло оставено на произвола на мнението им дали определено поведение е олигархично. "Знам го като го видя", с други думи, не е решение, защото всеки вижда каквото иска когато критерия е достатъчно неясен, за да може принадлежи на хороскоп.
Ако искате бърза промяна ще ви го кажа съвсем просто. Спомняте ли си, че 2-ма души са чета, а 3-ма са вече за бой? Е, може да напишете, каквото си искате на една сграда, но словото няма да се превърне в реалност - само според митологията се случват подобни неща. България не може да поддържа ефективна партийна демокрация и много хора го усещат, макар че не могат да го изразят с друго освен с вариации на статуквото - включително и защото у всеки българин дреме желанието да си уреди живота покрай държавата и за нейна сметка, ако може. Та вместо да говорите за мажоритарна система като папагали (не визирам статията, разбира се), помислете какво искате всъщност, без да се омайвате по желание да се правите на Европейци или извънземни. Аз имам впечатлението, че искате конкретни и видими хора отпреде си с всичките добри и лоши страни на това. Сега помислете могат ли 240 души да останат видими и въобще може ли човек да познава дори една малка листа от тях, че да направи дори лош избор? Мисля, че е ясно какво искате - компактна власт от директно избрани индивиди - 20 души парламент може би дори е голям. Това искате - конкретни лица, на които да вменявате цялата вина за собственото си късогледство, но снобарията не ви оставя да приемета факта, че искате нещо толкова далечно от представителните демокрации, на които ви се иска да приличате по етикет, но не и по дела. Направете, каквото искате, дори да се окаже лошо, поне няма да е лицемерие и самозалъгване, а последствията от собственото ви решение могат да ви научат на много за вас самите. Аз говоря като страничен наблюдател - да така говоря.