Преди 12 години останах без дом, тогава бях на 16.
Причините няма да споделя, но успях да завърша средно образование, трябваше да работя, но успях.
fallback
Не съм имал абитуриентски бал и, общо взето, нищо, което връстниците ми имаха за даденост.
Мисълта ми е, че имам покрив и горе-долу нормален живот, защото не спирам да работя, да се боря.
Колко от тези сто човека са работоспособни и ровят по кофите?
Тези домове са достойни за уважение, но не и алтернатива, поне за мен.
Несъгласна. Не виждам как помощ за човек/животно в окаяно състояние, било то и с глупости, може да предизвика обида у някой нормален изобщо. Дори и у човек, който назначава клошари на работа, а те се дърпат. Няма схващане по-удобно и едновременно с това тотално лишено от реализъм като "щом аз мога, можеш и ти". Помощта може да е лицемерна, може да е за отбиване на номера, но гарантира на някого още един ден безнадежден кибич на тая планета, дори повече, ако не беше от луканки и филйета..