Преди 12 години останах без дом, тогава бях на 16.
Причините няма да споделя, но успях да завърша средно образование, трябваше да работя, но успях.
Не съм имал абитуриентски бал и, общо взето, нищо, което връстниците ми имаха за даденост.
Мисълта ми е, че имам покрив и горе-долу нормален живот, защото не спирам да работя, да се боря.
Колко от тези сто човека са работоспособни и ровят по кофите?
Тези домове са достойни за уважение, но не и алтернатива, поне за мен.