В случай, че не сте разбрали, преди броени дни в Русия се проведоха парламентарни избори и държавата се справи толкова блестящо, колкото националният ни отбор напоследък (за хората, които не си падат по футбол, това означава потресаващо зле). Коментарите за значението на тези избори са многозначителни. Като цяло, този вот показва, че въпреки създаващото се впечатление за политическа стагнация, Русия се е променила доста през изминалото десетилетие. "Контролираната демокрация", създадена от Путин в началото на изминалите 10 години е достигнала до критична точка, в която ще стане или значително по-открита и представителна, или пък значително по-репресивна и рязка.
Приоритетът на вътрешната политика
Западната и особено американската политика спрямо Русия бе като цяло по-сговорчива през изминалите три години. Почти никой не вярваше на аргумента, че бутонът Reset е един вид "помирение" или някакъв вид унизителни теманета, ала честната оценка на това как Западът се отнася с Русия след избора на Медведев за президент би заключила, че въпреки че все още съществува несъгласие за много неща между двата фронта, тяхната връзка е много по-продуктивна и много по-малко показно недобронамерена в сравнение с началото на миналото десетилетие.
Много експерти по външна политика - особено с консервативни нагласи - предвидиха, че това заглаждане на политическите отношения би засилило влиянието на Путин, укрепвайки позицията му и правейки опозицията по-немощна: ако Западът бе отказал да се противопостави на Русия, това би било знак за "слабост" и неизбежно би довело до още по-голяма вътрешни репресии.
Въпреки това, както видяхме по време на изборите, в които парламентарното мнозинство на Русия бе силно редуцирано, смекченото отношение на Запада спрямо държавата очевидно не постигна засилването на властта в Кремъл. Наистина Путин и партията му сега са в много по-слаба позиция отпреди, вероятно поне от времената на първия президентски мандат на Путин. Сега отново има искания за по-конфронтационна политика на Запада (аргументът този път е, че след като "Путин е слаб", има дори още по-голям смисъл от конфронтация и противопоставяне), но руските парламентарни избори показват нещо, което е много просто, но някак убягва на много експерти по външна политика: изборите се печелят и губят на местен политически терен. Руснаците са уморени от "Единна Русия" - и гласуваха срещу нея, защото през последните години тя не успя да осигури достатъчен икономически растеж и не се справи с удържането на корупцията в допустими граници.
Неуместността на либералната опозиция
Огромна грешка е да се слага знак за равенство между "опозиция на Путин" и "либерализъм", защото руският либерализъм традиционно е изключително слаб и никога не е бил привлекателен за особено голяма част от електората. Най-добрите статистики в съответната литература сочат, че либералите са съставяли около 15% от населението на Русия - и тази цифра се е задържала забележително стабилна с течение на времето.
Либералната партия "Яблоко" се справи катастрофално на изборите. въпреки че със сигурност е станала жертва на измами по време на вота, базовата й подкрепа си беше слаба от самото начало. Последните прогнози на "Левада Център", базирани на анкети сред потенциални гласоподаватели в периода 25-28 ноември, показаха, че само 1.5% от анкетираните са заявили намерения да гласуват за "Яблоко" - по-нисък резултат дори от реалните резултати на партията на изборите - 3.22% (според друго скорошно проучване на "Левада" подкрепата на "Яблоко" беше не повече от 1%).
Със сигурност е вярно и че по-малко от поддръжниците на "Яблоко" са гласували, защото като либерали са склонни да смятат, че цeлият избирателен процес е безнадеждно корумпиран. Но не можете да спечелите играта, без да играете, и има твърде малко доказателства, че вълна на антивластови, про-"Яблоко" вот е била безмилостно смазана чрез чисти статистически манипулации. По-резонното обяснение е просто, че опозицията в лицето на "Яблоко" не е получила електорална подкрепа, просто защото не е популярна.
Путин е смъртен
По време на годините на бума преди финансовата криза от 2008-09 г. изглеждаше, че Путин е имунизиран от нормалните принципи на политиката: рейтингът му си оставаше рекордно висок, без значение какво правеше или говореше той. Това накара доста хора да твърдят, че руснаците винаги са се прекланяли пред автократите и са жадували за "силна ръка".
Очевидно руската политическа култура традиционно е била автократична, но Путин беше популярен основно защото управляваше като президент по време на почти десетилетие на бърз и всеобхватен икономически растеж, а не защото имаше някаква силна връзка с "руската душа." Наистина ли е толкова голяма загадка, че президентът на страна, където реалният доход е нараснал с поне 10% в периода 2000-2008 г., е имал изключително дълбок резерв от политически капитали? Нима може да има нещо по-малко изненадващо?
Но както показват сегашните избори за Думата и цялостната публична реакция "под сурдинка" на решението на Путин да се върне на президентския пост, той не е имунизиран от нормалните правила на политиката. И досега той си остава най-популярния руски политик, но гласоподавателите искат резултати и очевидно са все по-малко впечатлени от дискусии колко зле са били нещата през 90-те години. Популярността на Путин и популярността на "партията на властта" ще продължат да спадат, докато той не бъде в състояние да предизвика по-бърз икономически растеж. Ако заимстваме израз, използван в друг политически контекст, Путин и неговата система, подобно на всички опиращи се на резултатите автокрации, трябва "да се адаптират или да загинат." Най-добрият залог в момента е върху "адаптират," но скорошните избори са чудесно напомняне, че Путин не е отвъд дребнавите, ежедневни реалности на политиката.
Руското общество се модернизира
Най-впечатляващото в тези избори са многобройните начини, по които руснаците се организираха за следене и разобличаване на избирателни манипулации. Смартфоните с Интернет достъп, които почти не съществуваха при първия президентски мандат на Путин, са все по-вездесъща част от руския живот - и много активисти са се справили впечатляващо и похвално добре с качването на видеа и снимки, демонстриращи опити за изборни измами. Мобилните технологии позволяват на хората да се организират и да разпространяват информация по-бързо отвсякога.
Дали руската държава все още се опитва да контролира разпространението на информация - и дали все още упражнява желязната си хватка върху отразяването на събитията в електронните медии? И на двата въпроса отговорът е "да". Но способността на Кремъл да контролира новините е станала по-слаба, и доколкото мобилните технологии продължават да се разпространяват и да стават по-достъпни, ще отслабва още повече. През 2011 г. Русия е много по-богата, отколкото е била през 2000 г., и това - не особено изненадващо - кара хората да са все по-несклонни да се примиряват с обичайните трикове на управляващите.
Два възможни пътя: реакционерство и либерализъм
Русия все по-често ще бъде изправяна пред избор между комунистическо реакционерство и (икономическа) либерализация: настоящото положение не може да се поддържа задълго, тъй като вече то не може да осигурява темповете на растеж, които бяха възможни в началото на века. Прагматик като Путин би трябвало да намери начин да се измъкне от тази каша, но ще бъде крайно интересно да видим как ще се развие цялата тази промяна. След кратка пауза, в която управлението на "Единна Русия" беше на практика невъзпрепятствано, руската политика току-що се завърна с гръм и трясък.
