Вчера поредният младеж се преби с мотоциклет, засилен с над 150 километра в час по бул. "Цариградско шосе". И аз усетих, как вече нямам съчувствие в себе си. Извинявам се на всички близки на това нещастно момче, така нелепо, трагично и ненужно загинало, но то е жертва на една отвратителна комплексарска култура.
И тя заплашва живота не само на практикуващите я, но и моя собствен. Така е от двайсет години, откакто нацията реши, че за едни хора има правила, за други - не. Затова емпатията ми се изчерпа. И защото вече имам близки, загинали в такива идиотски катастрофи. А можеха още да са сред нас.
Последните две седмици бяха изпълнени с черни новини по пътищата. Особено ме потресе историята с Георги Боков. С мощното си ауди човекът тръгнал да изпреварва колона от три автомобила на завой с никаква видимост. Само най-големите джигити и мъжкари правят така, за да покажат, че някаква си непрекъсната осева линия е нищо за тях.
Защото те са над законите, над правилата за обикновените простосмъртни и дори над собствената си смъртност. И естествено се натриса челно в идващата в отсрещното платно кола и загива. А това, в което се блъска, по някаква вселенска справедливост се оказва по-голямо и мощно от аудито и хората в него се отървават без драскотина.
Ами ако не беше автобус, а бях аз с малката си кола, която не карам с повече от 90 км. в час? И съм изрядна, спазвам си ограниченията, карам си в моето платно и не преча на никого? И нямам невротичната нужда да засичам, прецаквам и изпреварвам де що видя по пътя си, за да си вдигна самочувствието? Какво щеше да се случи с мен тогава? Щях да съм мъртва. Без да съм нарушила едно правило. Аудито на нарушителя щеше да ме убие.
Карането с високи скорости, в пияно състояние, в насрещната лента; изпреварването от дясно, изпреварването на колони при непрекъсната линия не е просто идиотщина. Това е мода. „Бясно карай на червено", припява над чудовищно високата смъртност по пътищата чалгаджийката Ивана.
И всички с чалгаджийски хард-дискове в главата се опияняват, когато натиснат педала до ламарината. Стават по три метра високи, неземно богати и красиви като Адониси. Забравят целия си лузърски живот и се чувстват безсмъртни.
Старлетки от проситутски тип позират с новите си коли, подарени им срещу сексуални услуги, и обясняват по всички български медии „как си падали по високите скорости и не можели да се удържат с педала на газта". Джипове с черни стъкла са се опитвали хиляди пъти да ме премажат на пешеходна пътека, докато пресичам на зелено. Едри мъжаги са ме засичали по пътищата и на учудения ми и възмутен поглед са отговаряли я с ругатни, я със средни пръсти.
Пробвали са да ме отнесат странично, докато преминават кръстовища на червен светофар. Много нощи не съм могла да спя от рева на моторите по близкия до дома ми широк и прав булевард, по който рокери си устройват гонки.
Съжалявам, но не мога да изпитвам повече съчувствие към хората, които с „любовта си към високите скорости" се самопровъзгласяват за донори на органи. Те сами определят полезността на живота си само като дарители на бъбреци, черен дроб и сърце. Ако пък не успеят да се пребият някъде заради чалгаджийския си култ към ненормалното каране, помитат невинни хора по спирките, убиват шофьори, които се движат по правилата.
Да излезеш с кола по българските улици и пътища вече стана почти толкова опасно, колкото да се разходиш нощем по улиците в Триполи. Или да пътуваш с градския транспорт в Тел Авив.
Затова Ивана с нейните призиви да караме бясно на червено не ме вдъхновява да люсна още една мастика, а ми звучи като зловещо грачене над национална катастрофа.
Това трябва да спре. Трябва да се вземат мерки да не се избиваме по толкова нелеп и ненужен начин. На първо място спрете да ми показвате чалга-карикатури, които мазно ми обясняват какъв кик получават от високите скорости. После направете така, че шофьорските книжки да не се продават, а да се заслужават. След това разкарайте всички катаджии, които срещу 20 лв. пускат самоубийци и убийци по улиците.
И накрая - започнете да съдите наистина строго нарушителите, отнемете им книжките до живот, не ме интересува какво пише в Наказателния кодекс. Ако трябва - променете Наказателния кодекс. Не искам да живея в условия на война, когато изобщо не се налага. Не искам да ме убие на пътя някой комплексар, който смята колата си за продължение на пениса си.
