Защо Бразилия утихна

Когато милиони бразилци излязоха по улици и площади в цялата страна, за да протестират срещу всичко - от корупцията, бедността, политическата класа до поскъпналите автобусни билети, те скандираха -„Гигантът се събуди".

Това е най-мащабното народно недоволство в Бразилия в последните 20 години. Създаде се усещането, че хората в петата по население държава в света чакаха твърде много и най-накрая се надигнаха, за да кажат „Стига".

Месец по-късно обаче спонтанно избухваният гняв затихна. За разлика от Близкия изток и Северна Африка, където хиляди хора също протестираха с течение на месеци, дори и в съседна Аржентина, където градовете буквално бяха на standby режим, Бразилия затихна. Гневът й живя прекалено кратко.

Докато напразно чакаше повече хора да се върнат към антикорупционния протест миналата седмица, Пауло Резенде съзря как се изпарява инерцията на неговите сънародници.

„Гигантът заспа отново", казва той. Причините това да се случи са много.

От политическа гледна точка протестите получиха бърз и подобаващ отговор от президента Дилма Русеф, която има в биографията си три години затвор по време на военната диктатура през 60-те години на миналия век.

В рамките на няколко часа тя обяви, че е горда от действията на нейните сънародници, както и че разбира основанията им да „искат повече". След това Русеф разгласи пакет от мерки, предназначени да откликнат на някои най-наболелите и масови обществени оплаквания.

Русеф обеща да отпусне повече пари за здравеопазване, образование и обществения транспорт. Обеща да опита да прокара през Конгреса политически реформи, които да направят широко смятаните за ненадеждни политици по-отчетни и прозрачни.

На всички нива

В следващите дни и седмици се включиха други облечени с власт фигури. Кметове и губернатори в десетки градове и провинции, включително Сао Пауло и Рио де Жанейро, отхвърлиха предложеното поскъпване на билетите и обявиха, че ще замразят пътните такси за преминаване през магистрали. Обещаха преразглеждане и отмяна на договорите с транспортни фирми. Обещаха дори да продадат частните хеликоптери, за да намалят разходите.

Конгресът също се разбърза - последваха дълги заседания, за да прокарат закони, които в продължение на години бяха замразени, пренебрегвани или отхвърляни.

Този бърз и енергичен отговор на властта е една от причините яростта на улицата да стихне. Въпреки продължаващия спад в доверието към топ политиците - рейтингът на Русеф в момента е на рекордно ниски нива за президент - бразилците видяха, че правителството им е чуло техните искания и започва да прави нещо по въпроса.

„Президентът чу гласа на хората и призова да я подкрепят в действия й", заяви правосъдният министър Жозе Едуардо Кардозо. „Тя показа, че може да е лидер. Животът на бразилците се промени. Икономиката се справя добре, а безработицата е на рекордно ниски нива. Когато този период свърши, тогава хората отново ще погледнат на правителство позитивно, както преди", твърди той.

Големият купон свърши

Активистите обаче са недоволни, че трупаните в продължение на десетилетия разочарование и недоволство се изпариха толкова бързо.

Някои твърдят, че бразилците не са свикнали да протестират заедно. Други го отдават на мачовете от Купата на конфедерациите, където „Селесао" отново триумфира. Трети винят насилието, което неизменно се проявява на подобни масови шествия и демонстрации - независимо дали от страна на полицията или от страна на тълпата. Това също е фактор, който отказа присъствието на мнозина.

Имаше го и усещането, че много демонстранти са на улицата, за да се забавляват, освен просто да протестират. Това бе един вид политически карнавал. Вечерите се прекарваха в срещи с приятели, бяха изпълнени с оцветени лица, хапливи плакати, танци, песни и алкохол.

„Това бе просто един голям купон за много хора. Това бе възбудата от момента. В края на деня обаче хората имат други приоритети", казва Резенде.

Протестите не спряха изцяло, но станаха по-малобройни и по-конкретни. Пикът на недоволството изкара два милиона навън, но в момента протестират едва няколко хиляди души. При това - те изразяват недоволство предимно от местни проблеми.

„Фактът, че автобусните билети поевтиняха уби момента. Това е една от причините", казва политологът Жайро Николау, който е участвал в най-големите демонстрации и следи процеса от самото му начало.

„Цената на транспорта е обединяващ фактор. Сега има умора, а и не може да изкараш хиляди хора навън, за да протестират за каквото си искат", обяснява той. Според него събитията ще останат в историята на Бразилия като „юнските протести".

Други анализатори не бързат да затварят страницата. Това ще зависи от властите и способността им да превърнат обещаното в позитивни промени, които хората да усетя. Следващата година е изборна, а само три месеца преди е домакинството на Световното първенство по футбол.

Гигантът може и да е заспал отново. Но е въпрос на време дали ще се надигне отново.

Новините

Най-четените