На България й пораснаха европейски зъби и захапа най-напред своята кърмилница - Европейската комисия (ЕК), която единствена захранва в кризата с големи инвестиции нейната икономика. Пет години след влизането си в ЕС държавата набра дързост да заяви на Брюксел да си знае мястото и да не й се бърка във вътрешните работи.
Не друг, а външният министър, който по природа трябва да се придържа към мек и дипломатичен език, изрази миналия четвъртък най-звучно
презрението на управляващите към опитите на ЕК
да ги вкара в правия европейски път. По повод изявлението на говорителя на ЕК Оливие Баи, че с избора за конституционен съдия на Венета Марковска "е заложена на карта репутацията на Конституционния съд и други ключови български институции", отговорът на Николай Младенов бе в стил "каквото повикало - такова се обадило": "Мисля, че подобен тип изказвания от страна на комисията не са коректни, защото разпространяват слухове в обществото, и трябва внимателно всяка институция, включително и Европейската комисия, да се придържа към правомощията, които има, които са й дадени от европейските договори".
Предизвикателството към Брюксел прозвуча толкова грубо, че дори управляващите се стъписаха от гласа си. Вътрешният министър Цветан Цветанов опита да спаси остатъците от добри чувства на ЕК към правителството на Бойко Борисов, като стесни периметъра на отбранителната реакция на ГЕРБ само срещу говорителя, а не срещу цялата комисия. "Това не е официална позиция към българската държава", заяви той в неделя пред БНР. Номерът не мина, защото още на другия ден получи категоричен отговор, че зад изявлението на Оливие Баи стои самата комисия.
Остана само един път за отстъпление, който трябваше да бъде извървян лично от премиера Бойко Борисов. В понеделник сутринта той все още тропаше с крак на Брюксел: "Аз искам да получа информация от ЕК в какво официално обвинява г-жа Венета Марковска" (в интервю за "Стандарт"). Следобяд започна да усуква: "Надявам се до петък да имаме отговор от Европейската комисия и ако те считат, че това е опорочен избор..." Но още преди да дочака отговора, привика злополучната избраница за Конституционния съд и докладва: "Аз я помолих да следи внимателно това, което казват колегите от Брюксел... и ако има нещо, от което тя би се срамувала, и се окаже, че е така, аз я помолих тя да се оттегли".
Венета Марковска вече няма друг полезен ход, освен да се откаже "по здравословни причини" преди да е положила клетва, както впрочем й подметна самият Борисов ("Много е разстроена, зле е със здравето").
Случаят ще отлети като калинка, отнесена от вятъра,
както се случи и с други довереници на ГЕРБ, тикани на високи постове въпреки съмнителните си качества. Брюксел вероятно ще остане доволен, защото ще си помисли, че държи България изкъсо - една реплика на негов говорител (при това заместник) натежа повече от волята на Народното събрание, което избра Венета Марковска с най-много гласове, и то от няколко парламентарни групи. Еврокомисията обаче не бива да тържествува, защото внезапният скандал показа и нейната голяма грешка. През юли тя се отказа да прави доклади на всеки шест месеца за България и даде на Борисов простор за безгрижие до края на мандата му.
Не че докладите бяха много резултатни, но периодично напомняха на управляващите, че номерата им се забелязват. Властите много добре знаят какво трябва да правят, но е полезно редовно да им се казва да се поумият, за да не се излагат пред Европа. С наближаването на изборите един междинен доклад през февруари и следващ годишен доклад през юли щяха да държат нащрек Борисов и ГЕРБ, които използват за предизборната си пропаганда еврофондовете, отделни комисари и дори самия председател на ЕК Жозе Барозу.
Брюксел запрати на склад, за да хваща паяжини, най-ефикасния си инструмент за въздействие над България. Неговата нерешителност да го използва когато е най-необходим, показва, че няма нито ясна цел, нито представа как да я постигне.
Имитацията на строгост получава имитация на послушание
Изборът на конституционни съдии само привидно може да бъде спасен от опорочаване, защото в крайна сметка ГЕРБ ще направи рокади между свои любимци и пак ще постигне кадрово съотношение каквото желае. Защото последното, за което може да се говори в България, е върховенството на закона и морала. Ако не беше така, държавата нямаше да е вече шест години под международно наблюдение (заедно с Румъния), каквото не е прилагано към други членове на ЕС.
Проблемът е извънреден и би трябвало да се решава с извънредни мерки, а не с извънредни констатации. Зад него стоят хора с конкретни имена, но Брюксел не ги споменава, а чака едва ли не сами да се назоват като виновници за хроничното затъване на държавата в корупция и организирана престъпност. Вътрешният министър Цветан Цветанов простодушно обрисува положението и посочи изхода миналата седмица: "Ако в България можем да кажем, че сме оазис на организираната престъпност или на лица, които се занимават с престъпна дейност, в чужбина нещата са коренно различни".
Така е, когато става дума за дребни трафиканти - тях ги хващат и съдят зад граница. Големите разбойници, които са анонимните герои в докладите на ЕК, остават недосегаеми. Българските граждани са техни заложници и нямат сили да ги надвият без външна подкрепа. Брюксел пък няма да постигне нищо съществено, ако не намери начин да се съюзи с потърпевшите. Той показа вече няколко проблясъка, защото в последните си доклади се позова освен на традиционните си източници също и на проучвания на общественото мнение. Но докато любезничи с управляващите, за да не си помислят, че въздейства на политическата обстановка в страната, няма да види никаква промяна.
Грубото изказване на Младенов, че Еврокомисията трябва да си знае мястото, показа къде ги боли най-много властите. Верни на правилото, че "кадрите решават всичко", те следят внимателно да не проникнат външни фактори в техните комбинации, които им осигуряват продължаване на вида.
Историята не познава мафиотски структури, разтурили се по вътрешно убеждение. Ако Брюксел действително желае да помогне на България да се промени, трябва по-уверено да си заеме мястото на законен външен фактор за изравняване на евростандартите. Другата перспектива е да увековечи играта на полумерки и полудемокрация.
