Преди дни написах текст за това, как в един съсипан град са издигнати неподходящи кандидатури за кмет, все съобразени с целостта на някакъв бизнес обръч, а не с бъдещето на града. "Ама ти с една игла си им пукнала балончетата на всички партии", рече един познат с толкова безизразна интонация, че не разбрах комплимент ли беше, или укор.
Това, което се случи малко по-късно, ме накара да си спомня една стара история отпреди 16-17 години. Отишъл един човек на ресторант. Забелязал, че покривката не е дотам чиста, но това бил най-попътният ресторант, а човекът бързал. Не и сервитьорът обаче.
Забелязал човекът, че и подът, и прозорците не блестели. Забелязал, защото бил чистник. Очевидно не и хигиенистката. Но човекът си поръчал, защото бил гладен, и, нали помните, бързал. Не и готвачът. Когато най-после му донесли яденето и опитал супата, човекът забравил, че много бърза.
Цялата обстановка събудила у него гражданина
и той решил, че няма да остави нещата така. Че всъщност нещата са такива, защото всеки бърза и ги оставя. С други думи - хванала го гражданската кихавица. Поискал да разговаря с управителя. Съвсем в традициите на ресторанта управителят се забавил. Но гражданското чувство на човека нараствало и той не само решил да го дочака, ами и да се държи с него като нормален клиент в нормална държава.
Най-после управителят се появил и човекът произнесъл подготвената си реч: "Ресторантът ви е безобразен - казал. - Мръсно е, сервитьорите ви са бавни и неучтиви, супата е безвкусна, нищо не е наред. Направо ще ви кажа, че не съм виждал по-скапан ресторант." "И аз" - въздъхнал управителят.
Това е случката. След нея човекът разбрал, че става дума за нещо по-голямо и по-сериозно от загубеното му време и проваления обяд. Ставало дума за това, че видял демонстрация на явление, което глобално губи времето и проваля нещата у нас - дистанциране от собствените ни задължения.
Видял човекът как управителят се възмущава от нередности, оправянето на които е главно и първо задължение на самия управител. Видял безсилието на онзи, който се очаква да бъде най-силен на територията на своята отговорност. Видял безразличието и безпомощността му. Видял го като емблема на безбройните безразличия, безпомощности и безотговорности в страната.
Може и да ви се струва пресилено, но след тази случка човекът емигрира. Заради една супа? Не, заради всичко, което му каза супата. Той беше социолог и според него ресторантите щели да се оправят все някой ден, но онази дистанция,
избрана или наложена от собствените ни отговорности,
щяла много дълго да държи страната ни в състоянието на същия този ресторант. Като прецени, че това "дълго" ще е по-дълго от собствения му живот, човекът замина за... Австралия, струва ми се.
Сега обратно към оня текст. Публикуваха го и аз заключих, че съм си доуредила и без това немного приятелските взаимоотношения с всички местни партийни лидери в този град. То ще е цупене, то ще са опровержения. Нищо подобно не се случи.
Един по един местни лидери на партии ми пратиха поздравления за текста - по-смелите директно, по-уплашените заобиколно, през трето лице. Какво се случва? Защо и те са възмутени от същото, от което и обикновеният избирател? Защо смятат, че дори техният кандидат не отговаря на очакванията на хората? Не е ли зависело от самите тях какъв човек ще издигнат, та сега ръкопляскат на критикуването на собствените им кандидати?
Ето това всъщност беше правилният въпрос. Не, не е зависело. Онази публикация всъщност им казваше: "Направо казано - не съм виждала по-скапани кандидати! И ми писна!" Поздравленията им от своя страна казваха: "И ние също не сме виждали. И на нас ни писна!" От кого му беше писнало на управителя на скапания ресторант? Най-вероятно от собственика. Та и на местните партийни лидери - от собствениците на партии.
Оня социолог взе, че се оказа прав. На когото и да изкрещим възмущението си, все има някой над него, от когото той е също като нас потърпевш. Някой, който иска от него да бъде предан, а не инициативен. Някой, който раздава и указанията, и съвестта, и заплатата. И никой няма право да е по-голям и по-умен от този някой.
Затова първата му работа е да смени всички по веригата - от върха до дребните началници на регионалните инспекторати по образованието например. А работата на началниците на инспекторатите не е да се грижат какво става с образованието, а съответно да сменят директорите на училища. Това с директорите впрочем вече се случи.
Сега се преглеждат списъчните състави на музеите и поделенията на държавните архиви - всички възможни за освобождаване бройки трябва да бъдат освободени и спешно заети от препоръчани хора на властващата в момента партия. Всички партии го правят.
Послушанието у нас е по-важно от експертността
До няколко години ще бъдем страна като Белгия, като Холандия, каза тези дни журналистът с най-голям стаж у нас. В Холандия шефът на пресцентъра на правителството ей така, между другото, спомена, че това е третото правителство, за което работи.
"Как, то все на една и съща партия ли е?" "Не, разбира се - каза той, - но работата си е все работа, да обслужваме гражданите с информация." Ще станем като Холандия? Да, ама не - както казваше в едно друго време същият журналист.
Много добре казано! Към това, че мнозинството нехае към собствените си задължения, бих добавил, че същото мнозинство нехае и за задълженията на другите. Липсва критика, защото "тук е така".
Авторке, не така гневно! Тука веднага ше те обвинят, че ти липсва патриотизъм.... Нали помниш - може лайно да е, ама българското лайно е най-хубавото на света. За кво ни е на нас да се поправяме в коя да е област....такива си се харесваме
Отдавна не бях чел добре написана статия от журналист. Браво!
Миле, прав си да му се не види, аз все това повтарям ние сме във феодализма и само се правим на републиканци, демократи, бизнесмени и прочие. А Венко не е прав, негласуването също е гласуване, в Русия дори имаше период, в който тая иначе поизостанала с тия неща страна беше въвела нещо много разумно - кандидата "никой", за когото дори можеше да се агитира. В американската конституция и в цялата философия около създателите й има някои много мъдри неща, някои от изреченията са "крилати фрази" и мнозина ги вземата на майтап или за скучни или за даденост, но например (грубо по смисъл) "никакви данъци без представителство във властта" има много дълбоко значение - това е онуй, което разделя феодализма от демокрацията и за съжаление Америка май в наше време също не е отличник в това отношение. Та мисълта ми е, ако наистина по-голямата част от хората не се чувстват представени във властта, каквото и да фалшифицира тя, на каквато и да се прави, факт е че тя се е капсулирала и по един или друг начин не допуска желанията и нуждите на гражданите си да бъдат представени и зачетени. При нас нещата вече са близо до 50:50 по отношение на гласуване и макар, че тая есен има шанс от уплах активността да е наистина малко по-висока, всеобщото усещане, че властта е отделна от гражданите рано или късно ще си каже думата. Феодалите обаче, за да бъдат успешни благородници, би трябвало освен да си осигуряват вярност да я ползват, за да си градят царството, но у нас те и царството си имат за "държавно", тъй че и феодализма има почва у нас само на местна селска или общинска основа и то най-вече в лицето на местните бизнесмени, които ползват уж демократичната власт като наемна войска за опазване на територията си. Толкова са ни менажерските способности, на ония дето биват приемливи във властта поне. Изгради се всичко туй във време на щедри дарения отвън и "европейщина", но много се съмнявам, че тия научили се да разчитат на почти безплатни наемници новоизлюпени боляри ще могат да вържат кесия и царство, когато играта загрубее и се окаже, че за да останеш болярин трябва да се грижиш не само за свитата си.
Не е луд този който изяжда сиренето, а този който му го дава... Никога не давай парите си или доверието си на човек когото не познаваш, на човек в който се съмняваш...не е задължително да се гласува за натрапени хора...не е задължително да сядаш в скапан ресторант ...можеш да потърпиш. Тези, които не могат да търпят са скапаните политици или скапаните управители на ресторанти....ще изчезнат, щом изчезнат баламите....