„Те са болни. И без това не заслужават да живеят."
Думите са на дете, изречени по отношение на други деца. Детето е българче. Другите деца са афганистанчета.
Мястото е село Калище, община Ковачевци. По-точно - селското училище. В него учат общо 18 деца на различна възраст. Българчета. Вчера учебната година трябваше да започне и за още 10 деца - деца на бежанци. Но не започна, тъй като родителите на българчетата не са съгласни децата им да учат с децата на чужденците.
Родителите имат подкрепата на директора на училището, учителите, кмета и общинския съвет. Твърдят, че нямат нищо против децата, освен че:
„Нито са прегледани от доктори, нито нищо." (майка)
„Те са дойдели от некъде си, просто не мога да си представя детето ми да е по цял ден тука с тях." (друга майка)
„Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, на образование." (жител на селото)
„Нашите ученици в първи клас са двама души, а като дойдат десет кой ще се интегира? Българчетата ще ги накараме да учат афганистански език, така ли?" (Венцислав Тодоров, председател на Общински съвет Ковачевци)
„Детският комплекс не е бежански център. Миналата година ги приехме. Не може да се каже, че някой пречи на някого, но си искаме стария статут...Нашите деца са ощетени вече." (Васил Станимиров, кмет на община Ковачевци)
„Децата на бежанци са хора, търсещи закрила, те не са бежанци. Бежанец е човек, който е получил статут на такъв или хуманитарен. На тези такъв им е отказан в момента, понеже не са завършили интеграционен курс за изучаване на български език и не са преминали обучение в Министерството на образованието." (пак той)
Между другото, последното беше опровергано от Държавната агенция за бежанците, според която децата на имигрантите са изкарали съответния курс и имат базово ниво на познания по български език. Което, пак между другото, е трудно да се твърди със сигурност за онази разтревожена майка, според която бежанците „са дойдели от некъде си".
Самото изказване на кмета също е показателно за неговото базово ниво на компетентност.
Мисля си, обаче, за онова дете, с което започнах. Не разбрах името му от телевизионния репортаж.
„Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят", казва детето през смях. Запитано откъде знае това, отговаря: „Ето и директора каза - те са болни." За това дете мисля аз, защото то е болно.
Болно е от невежество, страх и омраза.
И как да не е, след като майки могат да кажат, че едни деца (да, чужди деца, но деца) са болни, опасни, нежелани. След като учители могат да учат децата, че чуждото няма място в класната стая. След като хората, избрани да управляват, предпочитат да се възползват от страховете на хората, вместо да ги успокояват.
Да, цинично е, но идват избори. Сега парламентарни, догодина местни.
Община Ковачевци има кмет от БСП, социалистите доминират и общинския съвет, където 6-ма съветници са от БСП, 3-ма от ГЕРБ и 2-ма от ДСБ. Все „нормални" партии, ще речеш, без националисти и популисти.
Всички обаче са забележително единодушни, когато приемат декларация с искане Националният детски екологичен комплекс в Ковачевци да бъде освободен от настанените там имигранти до 30 октомври.
А преди Калище беше Розово, а преди него беше Харманли.
Преди селския кмет беше депутатът от „Атака" Магдалена Ташева, която твърдеше, че бежанците са канибали.
Бяха и други „патриотични сили", които призоваваха хората да се въоръжават, за да се пазят от чужденците.
Бяха институциите, които обясняваха колко страшни бежански вълни идват, колко опасни хора са бежанците и колко скъпо струват на бедна България. Бяха бити чужденци, само защото изглеждат различно.
И да, бяха заглавия от типа „Бежанци сеят СПИН, сифилис и други опасни болести" и „Кървава баня! Бежанец наръга нощес момиче в София!!!".
По силата на една тъжна, много българска ирония, прогонените от Калище деца ще бъдат приютени да учат в софийския квартал „Враждебна" (защо ли наричаме местата, където са домовете ни, с лоши имена).
Но аз все си мисля за онова дете. Честно казано, мина ми през ума, че не искам това дете да учи в училището на моите деца. Ами ако реши, че са различни, че не му харесват, че са болни? Ще ги набие?
Не съм сигурна също, че искам да живея в едно общество с онези майки, които не искат чуждите деца. Не съм сигурна, че ми харесва те да имат право да гласуват - какви хора ще изберат? Такива като тези, които решиха да изгонят бежанците от селото? Въоръжени патриотари, които ще пазят нацията чиста?
Да, минаха ми през ума такива работи. Но вярвам в друго - ако се подадем на такива мисли и емоции, ставаме същите, правим това, от което се възмущаваме. Поддаваме се на страховете, срещу които се борим.
Мразим хората от Калище, че мразят бежанците.
Обиждаме ги, защото те обиждат. И възпроизвеждаме още и още от същото.
„Ще ги биеме, какво може да правиме с тех? Те са болни. И без това не заслужават да живеят". Така каза онова дете.
Представяте ли си в какъв свят живее това дете, за да каже подобно нещо, ей така, смеейки се? Кое дете заслужава да живее в такъв свят? В какво превръщаме собствените си деца, докато уж ги браним от чуждите? От какви болести ни е страх, когато тежко боледуваме от лошотия?
Но в нормалните общества болните хора не ги бият, лекуват ги.
Ако искаме някога да станем нормално общество, трябва да се лекуваме. Да започнем от днешните деца, които после ще станат родители, ще изразяват позиции, ще гласуват.
Да ги учим на приемане, на разбиране, на съпричастност - вкъщи, в училище, по телевизията.
Да, телевизиите - след Розово и Калище, нека да видим и другите истории - на хората, които помагат на бежанците; на училищата, които приеха децата на бежанците; на бегълци от войни и глад, намерили в България (поне временно) убежище. Да настояваме учителите и политиците да дават добър, а не лош пример.
Защото лошотията е болест.
По-страшна от беднотията и невежеството, и смъртоносна в комбинация с тях.
Преди да започнем да плюем злобно и обилно българите като цяло може да се въведат някои уточнения и разяснения относно икономическият контекст на случващото се.Още миналата година в пика на ''голямото навлизане'',когато около 10 хил. бежанци се озоваха в България няколко сирийци,които живеят от тридесет години тук,а един беше второ поколение сириец с български паспорт, обясниха просто и разбираемо бежанската вълна. В 95 процента от случаите става въпрос за кюрди,които са от Ирак,Сирия и самата Турция.Показателното в случая е,че до края на миналата година кюрдските територии не бяха засегнати от гражданската война в Сирия,а поредното ''преселение''на кюрдски компактни маси отново се насочи към ''обетованата''земя,използвайки като повод гражданската война в Сирия.Крайната цел е Германия,Великобритания,Скандинавските държави,Канада и Австралия,където има големи,компактни маси от кюрдски емигранти.България просто е използвана за поредната стъпка към държави с възможно най-висок стандарт на живот. Имаше няколко шумни и кресливи бунта в София,когато кюрди скандираха,че не желаят да останат нито секунда повече в България и се домогваха до визи/легално влизане/в богатата част на Европа.Капанът,в който попадат кюрдите,а и българските власти е,че емигрантът влезнал един път в Европейският съюз трябва да си стои в първата държава,която го е приела. Жестоката истина е,че за момента нямаме икономически капацитет и възможност да задържим собствените си граждани,а престоят на кюрдите със статут икономически бежанец или на такъв,бягащ от военни действия се превръща автоматично в ''Параграф 22''.Хора,които по НИКАКЪВ начин не желаят да останат в България/от една страна/и европейски чиновници,които са го ''измислили'',за да предпазят богатите европейски държави от масивният наплив на емигранти. По средата са нашите правозащитни кресльовци,които дума няма да отронят за тези 50/60 хиляди млади българи,които напускат България ежегодно,но се хвърлят като Матросов в защита на подчертано икономическата имиграция на кюрди,сомалийци,афганистанци и подборка от''цветът'' на Северна Африка. Истината е очевидна.Тези емигранти НЕ желаят да се интегрират.Тяхното желание е да заминат колкото се може по-скоро и бързо от България.А нашите чиновници се държат точно по същият начин,както и европейските.Далеч от София/респективно Брюксел/в дън гори тилилейски,където ''Оцелявай трудно''не е холивудски екшън,а грозно ежедневие.
Конспиратор Напускането на не знам си колко млади българи се дължи най-вече на наличието на такива като теб и големия им брой. Така че точно ти да плачеш за загиването на държавата е цинизъм Ако не вярваш че е заради теб, отговори пред нас на въпроса ти коя държава защитаваш платено тук и те към коя държава бягат
Ончо,ще отговоря по изключение. Как така се оказва,че ВИНАГИ се озоваваш като сянка след мой коментар,а НЕ обратното?Кой кого преследва?Платеният вика,дръжте платените. Показателно е,че търсиш отговор/да отговоря пред ВАС/.Кои сте Вие?Тези,които квалифицирате обикновените българи като ''селтаци''? Откъде накъде извеждаш правото за търсене на отговор при положение,че твоето собствено поведение е на класически трол.От десет твои коментара девет са констативни,за присъствието на някаква митична ''бригада''. Обществена тайна е,че има стотици млади хора,които са платени под една или друга форма чрез десетките НПО.Единствено условие е да се поддържа до губене на разсъдък митологемата за руско платено присъствие в Българските коментарни сайтове. Ще те разочаровам.Явно надценяваш собствената си значимост.Никоя уважаваща себе си информационна/идеологическа/машина няма да се занимава с двама-трима келеша,които се изживяват като последна отбранителна линия на западните демократични ценности. Представи си парадокса да се намери глупак,който да ми плаща,за да затворя голямата уста на Ончо и ''бригадирските'' му включвания.Такъв трябва да вкарат в книгата на ''Гинес''за грешно похарчени пари. Виж,ако смяташ или имаш основание да мислиш,че ''Кафето'' е Ваша територия,то вече НЕ Е.
Винаги съм се дистанцирал от статии в които говорят общо за всички Българи. Както навсякъде има и добри и лоши хора. Лошото е че журналистика се кандидатства с Български език и литература. Това беше най-антибългарския предмет. И сега учителките по този предмет са гнусни русофилистички. Просото за другите няма място в училище.