Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?
С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?
Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.
Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).
Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.
Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.
Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)
Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.
Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.
О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)
А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.
Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.
Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...
Първата книга
Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.
Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.
Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.
Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.
Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...
Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.
Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.
Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.
Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален - "Подводния свят", пак може да се чете.
@Pozzi: Не мога да й смогна - толкова са много коментарите с инспириращи фрази...Но така е с гурутата...ще наваксам!
Мануела, понеже ги спомена, "Записките" бяха заложени в учебния план, поне когато аз бях ученичка, а това не беше толкова отдавна.
Ди, аз съм ги учила преди 10 години, странно, че са ги изхвърлили от програмата. Не виждам с какво може да обърка нечии схващания за описаните исторически събития. Може само да обогати общите ни представи и култура и е полезен пример, чрез който учениците могат да открият разликите (и приликите) между литературен, исторически и историографски текст. И така нататък.
Тъй като имам доста пресни спомени от гимназията, мога да кажа, че учебният материал по литература всъщност не е толкова тежък. Има логика в изучаването на произведенията, тъй като учебният план се движи хронологически през различните епохи в развитието на литературата, изкуството, а и човечеството като цяло, ако щете. Факт е, че за съвременна литература не се отделя почти никакво време, но това е защото хорариумът е безкрайно недостатъчен за обема литературни произведения, определен от министерството за задължителен. А аз, слава Богу, попаднах на най-прекрасната учителка на света, която за 5 години не само не ме накара нито веднъж да пиша съчинение и да зубря критика, но която ме научи да не се страхувам да изказвам мислите си и да пиша лично мои аргументативни текстове (да се чете есета, за онези, на които им е трудно да боравят със "странни" думи). Относно списъците - аз лично преглеждах списъка, проучвах набързо за какво иде реч и сама преценявах какво да чета и с кое мога да се справя и без това. Ако не бяха тези списъци сигурно още нямаше да съм прочела "Майстора и Маргарита" (моного любима моя книга) или "Декамерон" например. Може би сега е момента да благодаря на мама и на тате (и на Академията). Чета от 4 - 5-годишна, първата ми книжка беше "Мечо Пух", но това няма никакво значение. Основното е, че от малка обичам да чета. Чела съм всякакви стилове литература, изградила съм си определен вкус. За разликата от повечето коментирали не обичам приключенски романи, четях ги до време, после се преориентирах. Криминалета не чета, еднодневни и скучни са ми. Само на научната фантастика като че ли още не съм дала шанс, но за всичко си има време. Идеята ми беше, че имам самочувствието да съм човек с достатъчно голяма обща култура, за да мога да изкажа и да аргументирам твърденията, че Вазов е в пъти по-добър в поезията, която пише, че като повествовател не ми е увлекателен, но по никакъв начин не отричам ролята му в развитието на българската литература. И че не харесвам Хемингуей. Относно сравнението със Сервантес - не ми хареса. По стечение на обстоятелствата съм изучавала творби на Сервантес както на български език, така и в оригинал, нямат почти никаква литературна стойност. Докато за Вазов не бих могла да кажа същото. Относно "Под игото" - аз също не можах да го прочета. Два пъти. Но това е въпрос на личните ми предпочитания. Винаги твърдо съм вярвала, че не трябва да се изучава в 6. клас, но е задължително за 11. Не за друго, а заради огромното значение което има от една страна като изграждане на представата за "онова време" през погледа на хората, от друга страна литературната му стойност като първи български роман. А за предложението на Теа за "усъвременяване", малко ми дойде като ей тази новина http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3519411. Само едно ще кажа - кощунство е да се посяга на класиката.
То у нас всичко е задължително , следователно е препоръчително , следователно не е наложително , което значи e безсмислено , тоест няма да го изпълняваме .
Благодаря ти, Теа, копнеех за одобрението ти. Всъщност всичко, което пиша, е с цел да ти се харесам.
Забелязвам плахи погледи през личното прозорче, от което се вижда много ограничен пейзаж.
Мануела, ти правиш ли сметка кога е писан романът? И ако не беше той и всичко останало, което ни е завет от миналото, какво точно щеше да "знаеш" сега.
Почти 200 коментара и една и съща картинка се повтаря до безкрай. Мнозинството си държи на Вазов, щото това е безопасната позиция и иначе може да се изложи, а Теа си позволява да има съмнения, че нещо с Вазов (може би евентуално) не е наред и всички и се нахвърлят като на прокажена... Все ми е тая за Вазов и т.н., ама с това страхливо следване на каноните сте жалки! Въпрос до Роуън - дали разбра вече примера с Барса, Бойко и Лили Иванова? Потвърждава се под всяка една тема в тоя сайт...
Айдее и Оня взе да се излага, така съм се стресирала от канона, че чета само издания на Световна класика и много, много, МНОГО тайно под юргана книжките на Арлекин. И не съм единствена, много хора сме така, почти цял свят... ес о ес
Pozzi Понеже правиш както прави цял свят, значи да считам, че си умна и ЕнтелЕгентна викаш? Е на тва му се вика аргумент! Т.е. нямаш много идея защо едно нещо е хубаво или не е, ама понеже всички така казват, та и ние....да играем на сигурно... Миле е велик: лайното е деликатес - милиони мухи не може да грешат
Романи има разни и всеки си чете каквото си иска но литературната основа на даден народ или дадена цивилизация трябва да се вкара по някакъв начин в главите на хората , освен ако искаме да ги отпишем, най малкото защото и в литературата има награждане и примерно в много съвременни книги има препратки към неща, които се подразбира че си чел или видял, тоест и аз не харесвам Вазов но без него не става драги колеги
Еми Роуън, за това говориме....потвърждаваш ми преценката с всеки пост. Като се скриеш удобно зад това, че си от мнозинството, спокойно може да посочиш назидателно черните овци. Ти понеже предъвкваш това дето поколения наред са го повтаряли същото значи си мъдър. Или пък си мъдър щот си заклет фен на отва, което е в момента актуално сред масите. А ония другите зае*и ги, правят се на интересни - неразбрани гении некви... Ако живеехме няколко века по-рано си представям следната картинка: Църквата гори на клада Галилео дет се съмняваше, че май не слънцето се върти около земята, а е обратно....и ти с похвално старание убедено хвърляш цепеници в огъня под него "Копеле, що се правиш на интересен сега, никаква земя не се върти, от хиляда години хората ти го казват. Що противоречиш на общоприетото, на неразбран гении ли ше ми се правиш, надувка такава" Конформизма не те прави интелигентен - той само самозалъгва, че е така!
Rowan Прочети 217 коментар по-долу, да не се хабя отново да повтарям едно и също. Май сме повече от трима, които ти го казваме....