Има един сигурен начин да откажеш едно нормално дете да чете книги. Когато му втикаш списък със за-дъл-жи-тел-на литература за лятото. В по-горните класове на началното образование списъкът води многострадалното "Под иго" на "патриарха на българската литература" - клише №1, татуирано в мозъците ни, в тези на децата ни и не, не е възможно, но дали и на внуците ни?
С този Вазов и други едни и същи автори бяха пълни моите списъци, на братовчед ми, малко по-малък от мен, чиито читателски дневници пишех и рисувах през летните ваканции - главни герои, второстепенни герои, сюжет, любима мисъл и пр., после на сестра ми, на която помагах, на двете ми деца, сега на племенницата ми... Няма ли да има край задължението да четеш книги?
Наблюдавах мъките на сина ми да проумее "Под игото", което добрата му сестра му четеше на глас вечер. Трябваше заедно да говорим и обясняваме защо едни хора като Бойчо Огнянов не си гледат работата и живота като такъв, ами хукват да се бият и ги убиват, че и други покрай тях.
Това беше преди доста време. Как ще обясните днес как църквата и свещениците са обединявали българите преди едни 150 години, а вие сте водили детето си не повече от два-три пъти. Нека да е малко повече. Редовно - едва ли. Обаче от него ще се иска да напише как "църквата е мощен фактор за обединяване на българския народ през Възраждането" (клише №2).
Как ще обясните задружната и голяма фамилия на чорбаджи Марко и сядането на масата всички заедно в днешните семейства, където има твърде много разведени или самотни родители, или просто баби и дядовци, отглеждащи внуците си, докато майка им и баща им работят в чужбина. А културата на хранене, начинът на живот, възпитанието в много случаи изключват споделянето на храната от всички.
Как ще обясните саможертвата "в името на свободата на отечеството" (клише №3) на едно дете от 21 век, което освен жертви по пътищата, жертви на насилие и други жертви, които изплюят новините по телевизията и види пред блока, в училище или семейството си, друго не познава.
Не е босненче или косоварче, за да знае какво е да се биеш за независимост. За да знае какво е да се пролее кръвта - твоята, на родител, баба, дядо, брат заради тази метафизика. За да може да си обясни в седми клас например репликата на Странджата от "Немили-недраги" - тази Вазова повест много я обичам: "Народ без жертви не е народ". (Ако не я е чуло в Морфовата постановка "Хъшове" в Народния театър от устата на Руси Чанев.)
Значи, преди това може би е добре да сте му показали някое подбалканско градче, вместо да го водите на "Макдоналдс" или да го пращате да играе пред блока/виси пред компютъра. За да има някаква представа все пак как се живее без течаща вода и с външна тоалетна - ако не е виждало селска къща.
Може заедно да потърсите някаква подобна картинка в Интернет, филмче. Да кажете, че и днес по света хиляди, милиони правят това - убиват, измират. Не знам само за примерите - Либия, Сомалия, Афганистан, какво ще дадете.
О, ужас. С този подход сте обречени детето ви съвсем да се изложи и да не може да съчини изречение от сорта: "В романа "Под игото" Иван Вазов рисува патриотичното и революционно израстване на българския народ в навечерието на Априлското въстание".(клише №4)
А имено такива изречения, газирани с фалшив патос и разбира се, дълги и пълни с определен набор от думи високо се ценят и оценяват на тестовете по български език и литература за седмокласници. Колкото по-"нафъстафурчено" (любима моя диалектна дума) е едно такова съждение, толкова по-добре. Не знам дали някое от възпроизвелите го писмено ще е в състояние да го съчини устно.
Някой - министър, експерти, съчинители на учебници, родители, бродещи в Интернет в трескаво издирване на не-много-копирани съчинения, трябва да сложи край на тази лудост, която не води до нищо добро. Най-малко до любов към книгата и четенето.
Да прегледа и изтрие всички онези глупави въпроси от тестовете като например: "С коя дата започва еди-коя си-глава на повестта "Немили-недраги"? А вместо това нека ги попитат как разбират свободата...
Първата книга
Първата книга се помни като първата любов. Моята беше "Капитан Немо", още не ходех на училище. Предишните тънички преди това не се броят, както и вестниците "Работническо дело", които четях - и телефонния указател.
Дядо ми я даде, самият той много я обичаше. Любовта към морето, пътешествията, дълбините и приключенията ме държи като тръпка до ден днешен, а в началото на моите 13 разни избухващи хормони затриха 8-годишната мечта да стана морски капитан.
Ако има някакъв "родов" белег на моите приятели и среда от онова време - 70-те - 80-те -90 години на миналия век, то това са книгите. Светът се процеждаше чрез тях. И ако в този период в един друг свят телевизията и медиите показваха едни по-различни картини, тук доставяха предимно пропаганда. Не и познание за света.
Така че книгите бяха храна за ума, път, бягство, мечти, друг свят, който можеш да си измислиш в замъка от думи, построен от друг.
Чуждестранни списания и плочи, които ти попадаха отвреме навреме, музика, която слушаш по забранените радиостанции или на раздрънкани касетофони "Грундиг" и "Хитачи". Но книгите над всичко. Книгата беше подарък. За рождени дни, тържества, Коледи и Нови години, годишнини...
Пазя си "Морски приказки", дебеличка, с твърди тъмносини корици, подарена ми за една Нова година от родителите ми. Бях на 6, не помня какви бяха другите ми подаръци.
Да са ви подарявали книга скоро? На мен преди доста време - "Изключителните" на рошавия колумнист Малкълм Гладуел. Наскоро го слушах по CNN, когато обясняваше на Фарид Закария какъв шит са рейтингите на университетите, самият той е завършил в Канада.
Но всичко това звучи много старомодно, а ла 20 век, нали. Днес книгата е само една от вратите към този свят. Прекрасна - като вратата на Ищар във Вавилон. Но една. Нека поканим децата си да минат и оттам.
Верно, в 21 век "Наутилус" потъва - и капитан Немо с нея. Но мисля, че в комбинация с някой филм - от документалните на Жак Ив Кусто или игрален - "Подводния свят", пак може да се чете.
Дай да не четем история изобщо и да зарежем археологията, понеже видиш ли било ни трудно да си представим друго време освен нашето?!? Абе тоя автор трябва да е много изтрещял човечец.
Поздравления за авторката - дотолкова, доколкото се отъждествявам с нея (ако щете - и по прочетените книги си приличаме, и аз имах "Морски приказки") С 21 век настъпи ерата на интернет. За добро, или по-скоро за лошо, информацията става общо- и лесно-достъпна. И понеже по-голямата част от нея се възприема по-бързо като картина, мързеливото човечество вече не чете... А другото, не-мързеливото си чете и се чуди защо става така? Ами това е то- прогрес... Как да обясниш на детето си, че във въображението му всички приказни герои могат да изглеждат стотици пъти по-вълшебно, като то си гледа анимациите на Дисни и не ще да се напъне да чете Х.К.Андерсен?? А ти си го чел точно защото не си имал Дисни...
Не мога да се съглася с автора относно списъците с книги за през лятото. Също смятам Вазов за ужасен, както и Под игото, Немили-недраги и т.н., но това е защото съм ги чела. Приемам, че има много остарял подход при разглеждане на литературните творби в училище, но това е проблем на цялата система, а не на отделни заглавия. На децата не се дава възможност, не се провокират сами да изказват мнение относно дадена книга, а им се дават едни готови формулировки, които те трябва да назубрят, защото иначе няма да получат добра оценка. Въобще самостоятелното мислене не е на почит в нашата система. Голяма част от проблемът се корени и в това, че родителите не запознават децата си с книгите от ранна възраст, защото и самите те не четат. Децата се "сблъскват" с книгите за пръв път в училище, а много преди това са "открили" безкрайните часове телевизия и висене пред компютъра.
Миа Децата няма как да бъдат запознати с книгите от родителите си, защото самите родители (т.е. нашето поколение) не са никак на Ти с книгите! Като изключим няколкото злобни коментара, които сега ще ми обяснят колко тонове книги са прочели, като цяло цяло книгите не са силната страна на тези, на които в момента е ред да са родители......май шанса на децата е да попаднат на свястна баба - онова поколение наистина е чело повечко. Факт!
На моя син, който сега е на 17, съм чела почти всяка вечер поне 12 години. Начин на общуване, успокояване преди лягане и малък багаж поне от детска литература. За разлика от повечето деца, той е на ясно, че Книга за джунглата не е произведение на Уолт Дисни. Скоро ще правя същото и с дъщеричката ми, която е на 2 годинки.
Сигурно Българската филология ми е поизкривила представите за литература, така че ще си спестя коментара към тази така длибоко противоречива статуя и някои от коментарите.
Права е авторката. За да имат децата стимул да четат, трябва книгата да им е интересна. И е крайно време някой с повече разбиране в това министерство (не академик - литературен критик, а детски психолог, например) да състави по-адекватен за времето си задължителен списък с книги за учениците. От показания вдясно помня, че със страхотно удоволствие четох Автобиографията на Нушич (даже няколко пъти), докато Под игото май зарязах някъде към средата.
Мануелчето, номер 10, е избила стените - да не би всичко което на нея не и е интересно е написано от бездарен автор ... Мдааа, Мануелче, от пиедестала на твоето творчество, наистина Вазов сигурно изглежда като литературен пигмей. Трябвало викаш "увлекателна" литература. На времето един даскал пита мой съученик - Явка, защо не си чел българските народни приказки? А Явката казва "Щото нема бой!" Е така е, Мануелче, не може все лобут да се пада в литературата. Къде доброволно, къде с малко усилие, човек трябва да се понапъне, и да дочете Под игото. Може пък нещо да просветне в небитието на литературното ти познание.
Мануела, не искам да те обидя, малко силно ми прозвуча мнението че Вазов е бездарен. Сега виждам че не съм прав да те съдя - мненията са като дупетата, всеки си има, и всеки се интересува главно от своето. В интерес на истината, на мен списъците с задължителна литература никога не са ми пречели. За цялата си кариера на ученик съм залагал основно на научна фантастика и не съм чел почти нищо от задължителната литература. Всичко съм чел много след като е било задължително, вероятно защото ние момчетата от село се развиваме малко по бавно от другите. Ето ти дребен пример за размисъл - аз не харесвам особено Азимов. Но едва ли бих се изказал че е бездарен :о) Списъците за задължителни, но все пак никой няма да те разстреля ако не искаш да ги четеш. Щом аз съм минал през образователната система на едно от най-елитните средни училища в БГ, без да чета задължителна литература, значи всеки може да го направи. Въпроса е да се чете. Останалото е "харесвам-не харесвам."
@Мануела: И сега какво? Понеже Жул Верн ти е по-интересен да се учи той вместо Вазов ли? И на мен Вазов не ми е от любимите класически автори, но определения като "бездарен" и "плитки герои" са малко груби. За статията - списъците трябва да останат. Има книги, които трябва да се учат в училище (увелекателни, скучни и т.н.) Интересните книжки като "Капитан Немо" остават за свободното време.
@Manuela Gerenova Поста ти доказва, че четенето само по себе си не носи нищо. То е един вид слушане без чуване. Ако беше чела "Под Игото" не просто, за да го прочетеш, а за да го разбереш, щеше със сигурност да мислиш по съвсем друг начин. Също така малко литература за литературата не вреди. Ако бе имала този късмет щеше да проумееш, че Вазов е наистина велик и недостижим. Ще ше да знаеш, че "Под игото" е ПЪРВИЯТ български роман и като такъв (тук не може да не се съгласиш) поставя летвата доста високо. Описанието на времето е просто перфектно. Атмосферата е изключително задълбочена предадена, така че неумението на теб и авторката да обасните на децата си за какво иде реч е проблем само във вашия телевизор, не и на Вазов. Разбира се, има какво да се желае, но във времето в което пише Вазов литературата е предимно вестникарски фейлетони, не книги. Но явно и вие знаете колкото детето на авторката и сравняване несравними неща (и жанрове). За да не става лекция по литература ще апелирам само по-малко да говорим и повече да четем и мислим, защото тогава може и да разберем какво разлистваме.
Айде стига де, това че са ни го набивали в главите, че Вазов е велик и недостижим, не означава, че непременно е така! Те така ни набиваха и че Лили Иванова е единствена и недостижима, а за това съм готов да споря с часове На мен пък от "задължителната литература" Тютюн и Железния светилник ме приковаваха към всяка една страница, докато на Под игото заспивах неизбежно.... Въпрос на вкус (както е казлао кучето), но дайте да се спестяваме клишетата!
Хубаво е, когато интелигентни хора говорят/спорят за литература. В спора не се ражда никаква истина, защото всеки има своята. Вазов колкото е велик, толкова и не е - въпрос на вкус и гледна точка. Това, че не харесваш един или друг автор може да означава само едно - четеш, мислиш и умееш да изразиш позицията си.
Когато разберете какво е направил Вазов за БГ,тогава може и да се опитате да го критикувате. Мануела, знам, че си чувала, че той е пренаписал историята ни и създал нашият пантеон с Епопеята, но опитай се да вникнеш в тези думи. Както казах, четеш без да разбираш и помниш без да мислиш. На такива момичета в училище им викахме зубърки.
Миа, Вазов не е въпрос на вкус. Все едно да кажеш, че Аристотел е въпрос на вкус. И все пак сигурен съм, че всеки един от вас, критикари, знае поне една строфа от Вазов. И то не защото са били задължителни, а защото са добре написани и се помнят.