Социалната мрежа Facebook обяви въвеждането на значителни промени, които ще засегнат статусите, таговете, опциите за локализация и самите профили.
Промените са сериозни и всеки един от над 750-те милиона потребители ще трябва детайлно да се запознае с тях. Анализатори ги определят като революционни за FB - и родени от бъдещата конкуренция с Google+.
Новост е, че вече ще можем да определяме кои части на профила ни да бъдат публично достояние директно от страницата за редактиране, а не както до момента - от настройките за лична информация.
Ето и останалите основни промени:
1. Специални икони ще индикират кой вижда информацията в профила или постовете ви - всички, само приятели, или определена група от хора
2. Подобрен интерфейс на настройките за сигурност на личните данни
3. Вече всеки таг на снимка, коментар или местоположение ще може да бъде одобряван от отбелязания потребител преди публикуването му. Това става чрез опция в настройките. Освен това ще можете да тагвате и потребители, които не са сред приятелите ви, но тези тагове ще изискват задължително одобрение.
4. Потребителите ще могат да отбелязват локация в статусите, снимките и албумите си благодарение на интегрирането на Facebook Places в полето за постване.
5. Отпадат GPS ограничения за тагване на локация в статуси и снимки - например вече ще можете да отбележите къде сте прекарали почивката си след като се върнете.
Facebook постави началото на края на интернет анонимността. Не че й преди появата на социалната мрежа нямаше хора, които споделяха мненията си с личните си имена. Но имаше алтернатива, можеше да се поства под псевдоним или да се измисли цяла отделна интернет идентичност, различна от аналоговата.
"ВНИМАВАЙ КАКВО ПОСТВАШ ЗА СЕБЕ СИ В ИНТЕРНЕТ, ЗАЩОТО ТО ОСТАВА ТАМ ЗАВИНАГИ, НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВСЕКИ. "
Като подрастващи ни набиваха това в главите и за мен филтрирането стана втора природа. С течение на годините открих, че идеята е много, много добра. Разбира се, не всички хора я споделяха. Оказа се, че те са повече от нас, които внимаваме с личните си данни.
Появиха се изисквания да използваме истински имена, а не никове; да оповестяваме къде живеем и работим; какви са нашите вярвания, идеи, предпочитания, любими марки... Всичко това беше ново и непознато.
И хората започнаха да се регистрират с личните си имена, доброволно попълваха всяко поле. Целият им живот стана обществено достъпен. И хем всеки знае, че от това могат да последват стотици поразии, хем някак си заплахата не го засягаше лично и се игнорираше.
Скандалите, разбира се, не закъсняха. Защото целта на споделянето на тази информация не е по-високото качество на социалната мрежа, а печалбата. Който има представа от Интернет, разбра, че идеята за изискване на толкова детайли е потресаваща.
А още по-потресаващо му се стори невежеството, с което без да се замислят, хората започнаха да остават детайлен отпечатък във виртуалното пространство, застрашавайки личната си безопасност.
В момента при регистрация Facebook изисква телефон за потвърждение, че си човекът, за когото се представяш. А ако не искаш да го дадеш, трябва да си сканираш личната карта и да пратиш изображението. Аз съм уплашена от тази наглост, с която се навлиза в личното пространство на хората.
Според българските закони никой няма право да изисква такава информация. А един от първите закони на безопасното виртуално общуване е да не пускаш лични данни и документи в Интернет.
Аргументът, че имаш избор и да не ползваш социалната мрежа, издиша. Много често тези, които работим във виртуалното пространство, нямаме алтернатива.
С появата на Google+ нещата станаха по-зле. Google се опитва да ни залъже, че имаме право да използваме имената, с които сме известни в мрежата. А пък деактивира наред акаунтите на тези, които използват никове. Това създаде проблеми на много хора, които се занимават със социален активизъм и са далеч по-известни с псевдонимите си. А и на тези, които не искат виртуалната и истинската им самоличност да съвпадат и да са достояние на всеки.
Социалният активизъм никога не е бил безопасен за практикуващите го и една от защитите беше използването на псевдоними или създаването на виртуална идентичност. Ако някой пострада... социалните мрежи не носят никаква вина, защото не са го принуждавали директно да споделя личната си информация, въпреки че са го направили индиректно.
Дежурната реторика в подкрепа на истинската самоличност в Интернет минава през многото измамници, престъпници, хейтъри и прочее паплач, която се възползва от възможностите за анонимност. Само че и тази аргументация е доста нескопосана, поне за мен.
Измамниците са далеч по-малко от добросъвестните потребители. Достъпната лична информация превръща в жертви именно вторите, прави ги уязвими за атаки и престъпления срещу тях. И добросъвестният потребител става още по-беззащитен, нищо че e имал "личен избор".
Та нали и в реалния свят хората непрекъснато стават жертви на измами, а уж там всички оперираме с истинските си имена. Средството за борба с измамниците е информираността ни как работят те, какви са им похватите и т.н., а не слагането на биометрични данни на личните карти например.
Facebook, Google+ и другите социални мрежи печелят от своите потребители, като използват информацията, споделена от тях. Прочутото мото на Google - "Don't do evil" (Не прави зло), отдавна предизвиква само ехидни усмивки, а от Facebook никога не са се престрували дори, че им пука за потребителите. Напротив, оплаквания за злоупотреби с личните данни често остават без отговор.
Дори възможността даден човек/ група/ организация да съобщи за злоупотреба, е редовно използвана като средство срещу социално ангажирани хора. На моя позната на няколко пъти й деактивират акаунта във Facebook, защото е част от антифашистка група в социалната мрежа, въпреки че не е нарушила правилата. Тя стана жертва на безумните правила, защото използва псевдоним.
Не един и два са скандалите, в които уж защитена информация изтича и става достъпна за всеки. Което би трябвало да е абсолютно недопустимо.
Да повторим отново, че е въпрос на личен избор дали ще се използва социалната мрежа. Но умишленото пренебрежение на организации, които са наясно как работи Интернет, е осъдително.
Има хора и групи, които са далеч по-уязвими от останалите. Когато заради работа във виртуалното пространство имаме умишлено пренебрежение в името на някоя и друга монета в повече, нещата не стават по-розови.
Ние сме купени и продадени няколко пъти, когато просто искаме да поддържаме връзка с приятели и познати. А те ни убеждават усилено, че всичко това се прави в наш интерес.
А хората, които изобщо не разбират колко сериозно е дали са достъпни личните им данни, са мнозинство.
