Човешкото его вече не е същото, след като един ден през 1960 г. Джейн Гудъл наблюдава шимпанзета, пируващи с термити край езерото Танганика. След като внимателно оформя острие от трева, шимпанзето го пъхва в прохода на термитната могила, за да измъкне храната си.
От този момент нататък започва да се срутва митът за хората като единствения вид, създаващ инструменти.
Унищожителната новина е обобщена от наставника на Гудъл - Луис Лийки: "Вече трябва да предефинираме определението си за инструмент, за човек - или да приемем, че шимпанзетата са хора."
Какво всъщност е направено сега, за което сме разполагали с половин век на ядове? В есе за сп. Science по случай 50-та годишнина от откритието, специалистът по примати Уилям Макгрю започва с възхвали за това колко са напреднали изследванията на шимпанзетата - от полеви наблюдения до "базиране на теории и изпробване на хипотези."
Шимпанзетата ползват набор от 20 инструменти, включително и за секс
Той тактично изчаква чак до третия абзац - журналистите наричат това "заравяне на основната новина", за да поднесе най-разрушителния до момента удар върху човешкото самочувствие. След като отбелязва, че сега вече е известно, че "наборите с инструменти" на шимпанзетата включват до 20 предмета, Макгрю, между другото, споменава, че те се използват за различни функции в ежедневния живот - включително прехрана, социално поведение, секс и грижа за самите себе си.
Секс? Шимпанзетата имат инструменти за секс? Не е възможно. Ако някога е имало присъщо конкретно на човека поведение, то е било създаването на секс-играчки. Като се има предвид всичко, което еволюцията е направила, за да превърне секса в наша втора природа - или може би първа природа, би могло да се очаква същества без достъп до Интернет да се справят достатъчно добре и без инструменти.
Досега се смяташе, че единствено хомо сапиенс е благословен с незает пред-фронтален кортекс и гъвкави хватателни палци, необходими за изобретяването на спомагателни еротични средства.
Освен когато Homo habilis, знаменитият човек с инструментите отпреди 2 милиона години, някой ден се е отегчил на работното си място, по време на обработката на камъни, и е решил, че освен за ежедневни неща и оцеляване, е време да се сети и за инструменти за... забавление.
Все пак е трудно да си представим как шимпанзетата биха успели да направят подобен еволюционен скок. От друга страна, трудно е да си представим въобще какво правят те. Може би си служат с заострена трева, за да се гъделичкат едни други - или си правят сърцеподобни легла от мъх? Или използват камъни за масаж, или увивни растения за разни практики? Според Макгрю, преподавател в университета в Кембридж, отговорът е далеч по-прост - въпросният инструмент за секс всъщност е... листо. За предпочитане сухо листо, защото то вдига най-голям шум, когато маймуната го притиска с ръката или устата си.
Сухите листа - вибраторите на приматите
"Мъжките по принцип трябва да привлекат и задържат вниманието на женските," разказва Макгрю. "Единият от начините да постигнат това е притискането на листа. Това предизвиква рязък звук. Представете си късане на лист хартия, който е крехък или сух. Звукът не е нищо забележително, но е характерен."
Оказва се, че мъжкото шимпанзе отскубва едно или повече листа и сяда така, че женската маймуна да го вижда. После разтваря крака, така че женската да види ерекцията му, и къса листата на парченца през средата, пускайки ги на земята. Понякога са необходими половин дузина листа, докато женската забележи.
Според Макгрю "в крайна сметка тя вижда ерекцията, стига до съответните изводи, и ако проявява интерес, се приближава към мъжкия и му дава възможност за чифтосване."
Типичната човешка реакция е да се отхвърли подобна технология като смешна и примитивна - твърде груба, за да може да се определи като същински инструмент за секс. Но Макгрю казва, че това съответства на описанието на антрополозите за инструмент: "Той използва преносим обект, за да постигне определена цел. В този случай целта не е храна, а чифтосване."
Ако се обяснява по този начин, вероятно шимпанзето е еквивалентно на човек, опитващ се да привлече жените, като кара кола с надута музика със сила 120 децибела. Изследователите обаче не са успели да открият жена, изпитваща нещо друго освен раздразнение от подобен мощен звук. Така че подобни инструменти сред човешкия род се смятат за задънена улица в еволюционно отношение.
Обратно, маймуните, стискащи листа, изглеждат по-напреднали, дори привлекателни. Би било по-коректно да се сравнява техниката с мачканите листа с най-популярния секс-инструмент на човечеството - вибраторът, определен като такъв в академично изследване от м.г.
Според изследователите вибраторът, смятан за табу преди няколко десетилетия, се е превърнал в едно от най-разпространените домакински принадлежности в САЩ. Малко повече от половината от всички жени, и почти половината мъже съобщават, че са използвали вибратор, и не са правили един на друг платонични масажи.
Междувременно мачкането на листа остава местен фетиш сред шимпанзетата. Сексуалната стратегия е била регистрирана в колония в Танзания, но не и в повечето други групи.
Но пък е налице еволюцията сред дистрибуторите на секс-играчки за хората: от сексшопове, през вериги от магазини с атрактивни наименования като "Сандъчето на удоволствията" или "Добри вибрации" до масови търговски центрове като CVS и Wal-Mart.
Така че би трябвало, както предлага Луис Лийки, да си запазим някакво достойнство, като предефинираме определението за човек. Може и да не сме единственият вид, създаващ инструменти, но никой друг не притежава нашия гений за маркетинг. Ние имаме върховната, наистина ненадмината дарба да бъдем единственият продаващ инструменти вид.
Пък да видим колко дълго ще успеем да удържим тази си титла.
