Протестиращите в Киев бяха основната причина за падането на досегашния украински президент. Но свалянето му бе подсигурено и от двама от най-влиятелните олигарси в страната. Забогатели с помощта на Виктор Янукович, те отрано се бяха подготвили за края на неговата власт.
Никой не е казвал на украинския депутат Юрий Благодир, че трябва да си в добра физическа форма, за да си народен представител. Но на 20 февруари способността да тичаш бързо изведнъж се превръща в основно умение. Малко преди 10 часа сутринта, парламентът в Киев най-накрая се събира в опит да намери начин за излизане от спиралата на хаоса, обхванала страната. След което идва разпореждането сградата да бъде изпразнена.
Чуват се изстрели, експлозии разтърсват правителствения квартал, а специалните полицейски сили и тайните служби нахлуват в сградата. Твърди се, че опозицията смята да щурмува парламента и сградата на министерския съвет.
40-годишният Благодир бяга на улицата заедно с други парламентаристи, далеч от центъра на града и далеч от сградата на Радата. Депутатите бягат, чувствайки се сякаш от това зависи животът им - група народни представители, преследвани от хората, които представляват.
Едва следобед те се връщат на работните си места и дългоочакваното специално заседание започва едва в 17:00 ч. За Благодир точно това заседание е от особено значение. Само ден по-рано той все още е член на Партията на регионите - управляващата партия на президента Янукович.
Четвъртъкът се оказва първият ден от новия му политически живот. Ден по-рано той публикува следното на своя уеб сайт: "Събитията в последните три месеца показаха, че официалната реакция на кризата само води до гражданска война и разпад на държавата". Той, заедно с още трима членове на Партията на регионите, обявява, че прекратява членството си. Ден по-рано други 10 депутати обръщат гръб на Янукович, а много партийни функционери в страната правят същото.
Това бележи началото на бързия край на хватката на Янукович върху властта. Към края на деня около една трета от депутатите му вече са го изоставили.
Причината е ясна. Гражданската война вече не изглежда само теоретична възможност. Снайперисти стрелят по протестиращите в центъра на града, убивайки десетки с изстрели в главата, врата и гърдите. Над 50 души загиват по улиците на Киев в този ден - обявен за ден на национален траур за загиналите два дни по-рано. Според украинските власти общо 88 души загиват в конфликта за тази седмица.
Споразумение с олигарсите
Парламентаристите обсъждат варианти за изход от кризата - въпреки че други наливат масло в огъня. Шефът на тайната полиция на Украйна призовава борбата срещу "терористите" да се води докрай. А бившият премиер Юлия Тимошенко, все още политически затворник в Харков по това време, заявява, че смъртта на протестиращи в Киев се случва заради "преговорите с диктатор, които са били безнадеждни от самото начало." По същината си това е призив за насилствено сваляне на властта.
И все пак за украинските депутати е ясно, че решението на кризата няма да дойде от Майдан, нито от Москва, Вашингтон, Берлин или Брюксел (въпреки опитите на френския, немския и полския външен министър да договорят с Янукович мирен изход от ситуацията). Вместо това то може да дойде само от парламента - и от хората, които досега са подкрепяли президента. Опозицията е изправена пред перспективата да ги спечели на своя страна, за да постигне политическо мнозинство.
Опозицията обаче трябва първо да постигне споразумение с двама души, които контролират почти половината от партията на Янукович: Ринат Ахметов и Дмитрий Фирташ, най-влиятелните олигарси в страната.
"Двамата знаеха, че ако Янукович падне, те губят най-много. Ето защо направиха всичко по силите си да предотвратят радикалното решение, към което се стремяха протестиращите на Майдан," казва Вадим Карасев, съветник на бившия президент Виктор Юшченко, дошъл на власт след Оранжевата революция през 2004, само за да изгуби властта скоро след това заради разногласия с някогашния си съюзник Тимошенко. В момента Карасев ръководи един от най-важните мозъчни тръстове в Украйна.
"Ако Янукович се беше опитал да реши кризата с насилие, би се провалил с гръм и трясък, но и олигарсите биха изгубили много", казва Карасев. "Тимошенко би го сменила незабавно, след което бихме станали свидетели на повторение на случилото се след Оранжевата революция: изземване на собствеността на богатите. Цялата украинска политика обаче зависи от тези хора. И тези, които забогатяха благодарение на Янукович, поискаха абсолютни гаранции, че никой няма да пипа това, което те притежават."
Дърпане на конците
Ахметов и Фирташ напоследък са доста обсъждани в Киев, но като цяло се стараят да стоят далеч от медийното внимание - и категорично отказват интервюта. Според последните сведения, двамата понастоящем са в Лондон, но в последните седмици усилено са дърпали конците на случващото се в украинската политика.
Ахметов е по-влиятелният от двамата. 47-годишният олигарх притежава към $15 млрд. и е ръководител на холдинговата компания System Capital Management, която контролира над 100 фирми с около 300 000 служители. Сред тях са металургични комбинати, фабрики за производство на тръби, банки, фирми за недвижими имоти, компании за търговия с мобилни телефони и голяма медийна компания. На практика той еднолично управлява центъра на украинската тежка промишленост Донбас и притежава футболния отбор "Шахтьор" (Донецк). Той е и сред лидерите на Партията на регионите на Янукович.
В последните седмици украински протестиращи бяха обградили домовете му в Донецк и Лондон, държейки плакати с надпис: "Само едно негово телефонно обаждане и убийствата ще спрат".
Само веднъж Ахметов се показва пред протестиращите. Той излиза с мерцедеса си и им заявява, че е готов да разговарят. Според присъствали на срещата, той е заявил, че "най-лошото, което би могло да му се случи, би било той да не може вече да минава по улиците на Донецк и да диша украинския въздух." Ахметов, който е започнал "от нулата" преди 25 години, както обича да изтъква, определено не желае да бъде сред губещите.
Пътят към върха
Бизнес връзките и приятелството между Янукович и Ахметов се изграждат бързо. Олигархът естествено подкрепя кандидатурата на своя другар за президентския пост през 2004. Когато той се проваля - след опит да се възползва от подкрепата на руснаците и след неумели опити за фалшифициране на изборите, стартирайки Оранжевата революция - перспективите започват да изглеждат мрачни и за Ахметов. Новите лидери на страната начело с Юшченко започват да конфискуват части от неговия стоманен конгломерат, обвинявайки го в незаконно придобиване на имущество.
През 2005 той е обвинен в икономически престъпления и полицията нахлува в имотите и офисите му. Той бяга в Монако и остава там за известно време, избягвайки проблемите в родината си. В крайна сметка обаче се връща и става основен финансов поддръжник на Партията на регионите на Янукович. Когато Янукович накрая става държавен глава през 2010, Ахметов си гарантира охолен живот.
Вторият олигарх - 47-годишният Дмитрий Фирташ, изминава доста сходен път към богатството. След като служи в армията, той става пожарникар и започва бизнес-кариерата си със сделка, която му носи $50 000: в Хонконг той продава 4000 тона украинско кондензирано мляко и купува памук от Узбекистан.
По-късно Фирташ се връща в Москва, където живее в хотел "Русия", разположен точно срещу Кремъл. Там се събират съветските бизнесмени - и докато е там, той се запознава с основни играчи в бизнеса с природен газ в Туркменистан. Той бързо навлиза в търговията, внасяйки природен газ и изнасяйки хранителни продукти.
И логично и той забогатява с доста бързи темпове. Фирташ купува химическа фабрика в Естония и впоследствие изкупува австрийска фирма, специализирана в транспортирането на природен газ. През 2004 се присъединява към руската газова фирма "Газпром", създавайки съвместната фирма "РосУкрЕнерго", специализирала се в транспортирането на природен газ в Западна Европа.
Тази компания впоследствие му създава проблеми с Оранжевата революция: съмнителна сделка през 2009 между премиера Юлия Тимошенко и руския й колега Владимир Путин на практика съсипа тотално бизнеса на Фирташ. В резултат той и Тимошенко стават заклети врагове. Поради това идването на Янукович на власт е изгодно и за Фирташ - олигархът разширява империята си и днес чрез медийния си конгломерат Inter Media Group контролира няколко телевизионни канала.
Естествено, има осезаеми разлики между двамата
Състоянието на Фирташ е под милиард долара, за разлика от рекордно богатия Ахметов. Нещо повече, той работи с партньори в Русия, докато бизнес-империята на Ахметов е по-концентрирана върху Европа. Двамата обаче са си разделили политическия терен и контролират политическата сцена на Украйна така, все едно тя е бизнес партньорство. Основните позиции, независимо дали в министерствата или парламента, са заети без изключение от техни хора.
Икономическият министър на Янукович например е от екипа на Ахметов, а вицепремиерът, отговарящ за природния газ, е човек на Фирташ. Бракът им не е по любов, а просто от интерес, но се удържа здраво.
В последните парламентарни избори Ахметов запълва около 60 от депутатските места на Партията на регионите със свои хора, докато Фирташ вкарва още 30. Така се прави политиката в Украйна: ако в Русия Путин изземваше властта на олигарсите, в Украйна те все още дърпат конците.
И двамата стигат много преди настоящата криза до извода, че Янукович няма да се задържи още дълго - и започват внимателно да се оглеждат за алтернативи. Ахметов например винаги се е разбирал добре с Тимошенко, за разлика от Фирташ - и започва да подкрепя Арсений Яценюк, който поема ръководството на нейното Всеукраинско обединение "Отечество", когато тя е хвърлена в затвора. Фирташ пък подкрепя партията на Кличко "УДАР".
"На практика Фирташ отрано вкара хора в партията на Кличко, включително бивш шеф на тайните служби," казва Вадим Карасев. "Контактите ставаха чрез ръководителя на кабинета на президента."
"Изглежда трудно за вярване," пояснява Карасев, "но Фирташ търсеше алтернатива в случай, че Тимошенко бъде освободена и предяви претенции за президентството. Той би бил в изгодна позиция, ако Кличко вече е на линия като марионетка на Фирташ."
Така Ахметов и Фирташ си подготвят вариантите за потенциално бъдеще без Янукович. Когато протестите на Майдан започват през ноември и двамата олигарси виждат как твърдо реагира на тях Янукович, те започват да се дистанцират от него. И за двамата е ясно, че ако се случи най-лошото и Западът наложи санкции на Украйна, бизнесът им ще пострада пръв.
Ахметов публично заявява, че е за преговори между правителството и опозицията. Фирташ също бързо призовава за мирно решение на конфликта, подчертавайки, че хората и от двете страни на барикадите са украинци.
Янукович в свободно падане
Кървавите конфликти на 18 февруари наклониха окончателно везните. Още на следващия ден ТВ каналите и на Ахметов, и на Фирташ промениха начина, по който отразяваха случващото се на Майдан: изведнъж двата основни техни канала - "Украйна" и "Интер", започнаха да отразяват обективно действията на опозицията. Посланието на олигарсите стана ясно: "Ние ще оставим Янукович да падне".
А в парламента - където партията и мнозинството почти не беше отстъпило на милиметър в последните седмици - настроенията внезапно се промениха и изведнъж отново се тръгна към компромис. И още на 20 февруари стана ясно какво означава това: сформирането на широка коалиция, връщане на старата конституция - и с нея съответно ограничаване на президентските правомощия, както и предсрочни президентски избори.
Петъкът беше ден на ликуване, с ясно синьо небе. Все още имаше спорадични престрелки, но на Майдан беше трудно да се вярва, че хора са били обстрелвани буквално преди дни.
По обяд Янукович се обърна към населението, държейки се сякаш все още командва парада. Той заяви, че ще "инициира" нови избори, реформа в конституцията и сформирането на ново правителство на националната подкрепа, а след това нещата се задвижиха изключително бързо.
Още същия ден парламентът си върна всички предишни правомощия, освободи от поста мразения от мнозина министър на вътрешните работи, организира импийчмънт на самия Янукович, и прокара пътя към освобождаването на Юлия Тимошенко.
Кажете после, че парите не отварят всички врати...
