На една автобусна спирка на бул. "Цариградско шосе" неочаквано се случи една трагедия, която потресе цяла България.
Според един промил-калкулатор в интернет, 1.89 промила се равняват приблизително на 300 мл концентрат. Много хора сядат зад волана след като са пили - факт, на който навярно всеки от нас е бил или свидетел, или пряк участник.
Уви, това е широко разпространена порочна практика. Но винаги съм се чудил - защо шофьорите, които по някаква причина все пак сядат зад волана пили - защо, знаейки, че са в такова състояние, не са максимално концентрирани, предпазливи и спазващи правилата, за да се доберат до вкъщи живи и здрави и без да навредят на никого?
Вярно, разсъдъкът помътнява от алкохола, но все пак - не остава ли поне една мъничка, тиха мисъл на здравия разум, някъде там, всред тази алкохолна мътилка на съзнанието? Чудя се дали евентуални промени в закона и страхът от наказание биха имали ефект, или трябва да настъпи промяна в самите хора? Все пак, посоката на превъзпитанието и на всяка промяна би трябвало да бъде отвътре навън.
Подобни на този случаи, уви, има много. И общото е, че винаги в тях употребилите алкохол карат прекалено бързо и безразсъдно. Приятелят на Кембъла, който го возеше отново на "Цариградско", Максим Стависки край Ропотамо, младежът, помел шест деца в Симеоновград на Великден, и още, и още...
Завчера към 22:30, возейки семейството си на обновената Южна дъга на Околовръстния път в София, бях изпреварен ЕДНОВРЕМЕННО отляво и отдясно от две коли, движещи се със сигурност със скорост над 200 км/ч, които си правеха гонка насред все още сравнително голямото движение.
Те настигаха и изпреварваха всички коли с такава огромна разлика в скоростта, че вероятността някой да не ги види в огледалото и да свие в последния момент пред тях бе доста голяма...
Казват, че простотията е непобедима и същевременно на хората, спазващи правилата и законите, се гледа с присмех.
Наказанията, безспорно са необходими, защото има хора, които от друго не разбират. Обаче знаем в каква държава живеем и каква е съдебната система в нея, а това надали в скоро време ще се промени.
А може би най-лесното би било просто да се промени една мисъл. Винаги в съзнанието да остава място за една малка мисъл на здравия разум, за едно нашепване, което и в най-големия алкохолен делириум, или в най-големия гневен и яростен афект (защото често той е не по-малко опасен "съветник" и от алкохола зад волана) да ти каже:
"ВНИМАВАЙ! Всеки има право на живот! Не го отнемай, пожали го! Не отнемай Живота от нищо неподозиращите хора, чиито родители или деца ги чакат вкъщи! Всяко моментно затъмняване на разсъдъка може да има фатални, дългогодишни, доживотни последствия и за другите, и за теб!
Помисли: в момента ти се намираш в това златно време, в което все още нищо не се е случило, а само след минути, може да е късно! Защото веднъж случило се, вече не можеш да го върнеш назад!Не допускай да се случи!"
Може би мисъл в тази насока би била по-ефективна от мисълта: "Ще ме глобят, или ще ми вземат книжката, затова по-добре да не карам пил!"
Но, говорим си, пишем си, КАТ не спира да взима нови и нови "драконовски" мерки, а същевременно в реалния живот катаджиите не спират безсрамно да си просят рушвети, пияните не спират да сядат зад волана и да карат като луди, а ежедневната черна статистика не се променя и не намалява....
Настоящият трагичен случай безсрамно бе използван и като добър повод за поредната от поредицата манипулации срещу протестиращите хора... Но ето какво вече бях прочел в един новинарски сайт, още преди да се появи това "обвинение":
"Снощи чух, че били забавени линейките заради протеста на Орлов мост - това не е вярно", подчерта д-р Гелев, директор на Столичната спешна помощ."
Една млада жена едва ли е предполагала, че чакането на една автобусна спирка е последното нещо, което прави в живота си. Вероятно е имала много планове за бъдещето, както и много близки и любими хора, с които е споделяла тези планове, до предния миг. Всичко това е толкова безумно и нелепо, че напълно ми се изчерпват думите...
Моля се за живота и здравето на това шестгодишно детенце, връхлетяно и пометено изневиделица от ужасяващо тежкия лек автомобил, докато чака на спирката с майка си. Връхлетяно от един пиян шофьор с безразлична физиономия, бидейки във възрастта, в която все още открива живота със светнали очи и му се радва във всеки миг.
Понякога, заради липсата на една трезва мисъл, разликата между бликащата жизнерадост и бликащата кръв може да е по-малко от секунда. Моля се и за възстановяването на всички останали пострадали - физическо и психическо. Защото и психическата травма от едно подобно преживяване оставя следи за цял живот, дори върху преките свидетели.
А разликата е само в една мисъл. Една тиха и далечна мисъл на здравия разум, която да чуем преди да е станало късно.
