Бунтовете на глада в Египет и Тунис...

Революциите в Тунис и Египет разкриват слабата хватка на авторитарни режими в бедните страни-вносителки на зърно.

Мераклиите да играят на развиващите се пазари в този пиков момент на агфлация* е добре да избягват страни с нарастваща пропаст на доходите между богатите и бедните.

Борсовият индекс EGX в Кайро в последните девет сесии на търговия е спаднал с повече от 20%.

Стремително и стихийно...

Събитията се развиват стремително, откакто тунизийски уличен търговец на плодове се самозапали преди шест седмици - и косвено по този начин запали фитила, взривил Египет и заплашващ да срине политическия статус в Магреба, Йемен и други страни от региона.

Докато наблюдаваме по "Ал Джазира" срутването на властта в културната и политическа столица на арабския свят, ликуването не е изключено бързо да премине в лошо предчувствие.

*Що е то агфлация?

Понятието "агфлация" се появи наскоро, обединявайки в една дума аграрната инфлация - тоест рязък ръст на цените на агропродукцията. В свой доклад Goldman Sachs заявяват, че особено високи темпове на агфлация се наблюдават от 2006 г. насам.

Сама по себе си агфлацията в Западна Европа не е толкова осезаема, но в страните от Третия свят, където разходите за хранителни продукти надвишават 50%, тя провокира масово обедняване и в нередки случаи води до народни вълнения. (Повече от 40% от над 70-милионното население на Египет преживява с под 2 долара на ден, съобщи CNN. Бел.р.)

Доколкото поскъпването не се компенсира от посредниците в търговията, то се поема почти изцяло от крайните потребители, понижавайки драстично покупателната им способност.

И досега ролята на инвестиционните фондове във възникването и развитието на агфлацията не е установена напълно. Факт е обаче, че немалко инвеститори забелязаха перспективата на фючърсните пазари и се прехвърлиха оттам в търсене на лесна печалба. Движението на цените след масовото навлизане на инвестиционните фондове на тези пазари е много по-рязко и непредсказуемо.

В агфлацията известен принос имат и промените в цените на горивата, оскъпяващи транспорта на земеделската продукция, както и затрудненото намиране на финансиране от земеделските производители заради глобалната финансова криза.

Революцията в Северна Африка не е като тази в Европа

Събитията в Египет и Тунис по нищо не приличат на падането на Берлинската стена.

Триумфът на светската демокрация надали някога е бил обект на съмнение в Централна Европа.

Каквито и да са стремежите на хората на улиците на Кайро, подобни бунтове са лесна плячка за сплотени организации, известни в революционния речник като "ленински авангард".

В Египет подобна организация е "Мюсюлмански братя", без значение дали нобеловият лауреат Мохамел ел Барадей някога е бил негово лице пред света. Братството, естествено, е твърде различно от иранските аятоласи; освен това Турция успешно демонстрира, че правителство с ислямистки уклон би могло да бъде част от един либерален свят. (Но и при иранската революция през 1979-а САЩ се надяваха, че ще дойде демократичен и реформаторски режим, а се случиха аятоласите... Бел.р.)

Въпреки че турският премиер Реджеп Тайип Ердоган в един момент се изпусна, че демокрацията е трамвай, "на който се возиш, докато стигнеш до целта си, след което слизаш."

Не е нужно трескаво въображение, за да се предположи какво би означавал възходът на "Мюсюлмански братя" за Израел - и за стратегическата стабилност в Близкия Изток.

В подобна ситуация Азия би била не по-малко губеща от Запада. Съотношението на потребление на енергия към БВП в Китай е двойно по-голямо от нивата в САЩ - и тройно по-голямо от това на Великобритания.

По света храните поскъпват с ударни темпове

Пикът на глобалните цени на храните от лятото насам не е основният причинител за бунта в арабския свят - поне не повече, отколкото лошата реколта през 1788 г. е била причина за Френската революция.

Но той е спусъкът, задействал процеса - и вече е създал порочен кръг.

Уязвимите правителства се борят да се сдобият с колкото може повече глобални запаси от зърно, докато още могат да го сторят. Алжир миналата седмица изкупи 800 000 тона пшеница, а Индонезия поръча 800 000 тона ориз - и в двата случая доста надвишаващи нормалните им темпове на покупки на храни. Саудитска Арабия, Либия и Бангладеш също се опитват да си осигурят допълнителни доставки на зърно.

Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) обяви, че глобалният й индекс на продоволствена продукция е надминал най-високата си стойност до момента от 2008 г. - както в номинални, така и в реални измерения. Индексът на житните продукти се е повишил с 39 % през последната година, индексът на растителните и животинските мазнини също е нараснал с 55 %.

ФАО се обърна към правителствата с молбата да избягват панически реакции, които "утежняват положението". Но ако вие сте Хосни Мубарак, затворен в президентския дворец в Кайро, вълнуват ли ви реално подобни любезности?

Дали наистина спекулантите са виновни за скока на цените?

Френският президент Никола Саркози обвинява за пика на цените на стоките за широко потребление хедж-фондовете, спекулантите и пазара на деривати. Той се зарече да използва председателството си в Г-20, за да преодолее спекулата, но пък Саркози винаги е имал склонност към лов на вещици сред лесните жертви.

Европейската комисия търси доказателства, за да подкрепи неговите твърдения - засега безуспешно. Проектодокладът й по въпроса, който щеше да бъде публикуван миналата сряда, но в крайна сметка бе оттеглен под натиск от Париж, достига до практически същото заключение като разследващите от МВФ, американските и британските регулаторни органи.

"Няма достатъчно доказателства, че процесът на формиране на цените на стоките за масово потребление се е променял в последните години, наравно с нарастваща значимост на пазарите на деривативи", констатира докладът.

Презапасяването с храни от правителствата променя баланса

Както Джеф Къри от Goldman Sachs неуморно повтаря, фючърсните договори са неутрални. Срещу всеки брокер, който печели чрез залагане на дълги позиции за жито, захар, свинско, цинк или суров петрол, има брокер, губещ пари от другата страна. Това са трансфери на хартия между чисто финансови играчи.

Необходимо е да бъдат купени и съхранени като запас огромни количества от тези основни стоки, за да има това сериозно въздействие върху цената - което е скъпо и трудно постижимо, въпреки че хората понякога оставят в открито море танкери с петрол, а се твърди, че китайски фирми са съхранявали солидни складови запаси от мед през миналата година.

Но не това правят реално борсово търгуваните фондове на стойност $150 млрд. с храните, основните метали и енергията.

Само правителствата притежават стратегически резерви от петрол и зърнен резерв в мащаби, които да имат сериозно значение.

Геополитиката на пазарите на продоволствие е в колапс

Директната причина за пика на цените на храните беше най-тежката суша в Русия и черноморския регион в последните 130 години, продължила достатъчно дълго, за да навреди на зимните посеви, както и на лятната реколта.

В крайна сметка Русия наложи забрана за износ на зърно. Към това се добавиха късните дъждове в Канада, проблемите на Аржентина заради климатичния феномен Ла Ниня - и поредица от спадания на акрите плодородни земи в САЩ.

Съотношението на търсенето и предлагането в световен мащаб на царевица доближава най-ниската стойност в последните 30 години - 12.8 %, съобщават от Rabobank.

По-дълбоките причини за ситуацията са добре известни: годишно повишение на глобалното население със 73 млн. души; "изтощаването" на инициативата "Зелена революция", тъй като ръстът на добивите спада, по сведения на Световната банка; промяната на хранителните навици в Азия, където разрастващата се средна класа преминава към животинска протеинова диета, която потребява 3-5 кг зърно за всеки килограм произведено месо; изискванията за процент биогориво, които превръщат една трета от добива на царевица в САЩ в етанолово гориво за автомобили.

Ако добавим загубата на орна земя в Азия заради разрастването на градските региони - и изчерпването на невъзобновяемите водоносни пластове за напояване на равнините в Северен Китай - и геополитиката на глобалните доставки на храни започва да изглежда крайно болезнена.

Има ли спасителни стъпки? Да, но струват скъпо

Дали светът би могъл да избегне глобален глад? Да, стига начело да застанат компетентни лидери. Във фермерските региони от бившия Съветски съюз в момента се обработват 30 млн. хектара повече земи, отколкото в епохата на Хрушчов - а добивите са наполовина спрямо нивата на Запада.

Има затворени стопански области в Бразилия и Африка, където правото на собственост върху земите и достъпът до кредити биха могли да осигурят огромен скок на производителността.

Глобалните запаси на незалесените орни земи са 445 млн. хектара, в сравнение с 1.5 млрд. хектара обработвани територии. Но леснодостъпният продукт вече е изчерпан - а необходимите огромни инвестиции няма да дойдат достатъчно бързо, за да предотвратят застрашителната промяна в търговския обмен между земеделските територии и бедните градски жители.

В момента светът се намира на изключително тънък лед на хранителна сигурност - нещо, което Северна Африка в момента открива с цената на много страдания, а Китай го разбира прекалено добре.

Може би все пак е прекалено рано да отписваме богатите на земеделски територии Европа и Америка.

(Бел. р. Междувременно египетският президент Хосни Мубарак възложи на новия премиер Ахмед Шафик задачата да насърчи демокрацията чрез диалог с опозицията и да възстанови доверието в икономиката на страната. В изявление, излъчено по телевизията, президентът заяви, че приоритет на новия премиер ще е запазването на субсидирането, контролът над инфлацията и създаването на работни места.)