"R.I.P. Bulgaria" и отдолу: "Поговори си малко с поколението след 90-а и можеш и света да погребеш..."
От този статус във Facebook имах чувството, че главата ми ще се разцепи на две и горната половина ще изхвърчи с мръсна газ нагоре.
Защо на нашето поколение се гледа като на боклуци, чието бунище е чалготеката, а хранителният магазин е институцията, в която се водят, че се развиват? И някъде закътани в хладилника, на улицата или в джоба ги забравят и те се развалят. И бум на бунището.
Поколението на 90-те не е само чалга, фейсбук, екстеншъни, изкуствени нокти и крокодилски сълзи по поредното гадже, отсъствия, секс, аборти, българска водка и флирт, ограниченост и концентрация върху живота колкото на степче в 5 литра вода.
Този месец пък списание "Мода" по повод това, че става на 15 години, направи анкета сред няколко свои набори за нещата от живота. И тъй като те най-лесно се намират в училище, пратениците на "Мода" стояли стратегически в двора на столично школо. Не попаднала обаче на реалната ситуация. Мъниците били заклети чалгарчета, освен един от тях. И то така материал трудно се прави, затова "Мода" обикнала отрочетата си, каквито и да са. И ни ги представи, като ги даде за пример. Не, мерси!
Онази част от младото общество, която аз познавам, е пълна с хора, заради които можеш да бъдеш спокоен какво й предстои на България.
Стилът не се купува от мола
Това че сме млади, не значи че си прекарваме времето между обездвижващите светове на Facebook и мола. "Здравка, по фамилия Любов" например, както нарича себе си 21-годишната студентка по журналистика в УНСС, не е като повечето кокони, които си клатят краката по цял ден и чиято висша екзистенциална цел е да не й се счупят ноктите.
Рекламира продукти - от цигари до колѝ. "Но това ли е най-важното?", питаше се в една реклама, сега и аз. Важното е, че завърши "Аз..." с "искам, мога и обичам."
От осанката ѝ те лъха аромат на сила, непокорност и бунт. Смята да се занимава с фотография и мода, както и понастоящем го прави. Но не онази турбо-гъзар-с-дрехи-от-пазар мода, която диктува тениската с якичка да се носи винаги опъната нагоре, сиреч широко ми е около врата, нали разбираш, или на някоя тупалка, префасонирала се в зебра, тигрица, пантера или някой друг бозайник.
Тя знае, че "стилът" не се купува от мола, а се създава с двете ръце, мисълта, таланта и очите. Здравка съвсем свободно лавира между френския и английския.
Полезна доза русофилство
Виктория е 19-годишно момиче, което учи във Франция - английски и руски език. Нестандартно, но това било част от тяхната програма. След това свободно записвала каквото ѝ се отдава.
"Избрах да си блъскам главата във всичко непознато, да имам седмици наред проблеми със съня, но въпреки всичко да давам напред и да не се отказвам в никакъв случай. Избрах Франция, защото ме беше страх от нея. Но реших да видя какво има от другата страна на границата и не съжалявам".
Виктория е сложила на десктопа си Юрий Гагарин, защото той я нахъсва да е упорита. Тя е представител на онези, които не се носят по течението към чужбина, и не се събират по френските общежития да пеят хорово "Бяла роза ще закича"...
След 10 години се вижда като млада жена, която е обърнала взаимоотношенията родител-дете. Иска да се грижи за родителите си така, както те са се грижили за нея, докато стане човек.
Движещи сили
Мартин учи технологии в Техническия университет. Смята, че бъдещето е в неговите ръце и в това, с което иска да се занимава. И хич не разсъждава в грешна посока.
Занимава се с плуване, тичане, понякога баскетбол, а сега чака зимата, за да пали ските. Рок и алтернативните групи са му най на сърце. На темата Господ, той ми отговаря така: "Вярвам, че има невидима сила, наречена Господ, но нямаме ли упоритостта да постигнем нещо в този живот, дори и Той не би ни помогнал".
Мартин смята, че човек, който няма мечти, е като празна бутилка от бира - липсва магията. Както се разбира, той не е нагледен пример за градската пословица "Силен в краката, слаб в главата".
Димитър пък от Пловдив много бързо се е научил да бъде организиран за разлика от рок идолите си. Той не е типичният бунтар, който псува наляво-надясно, гледа като поразен зеленчук и вечно е недоволен от статуквото.
Димитър е верен последовател на усмивката - на 5-и този месец, на Международната усмивка за по-странен и красив ден, той непрекъснато се усмихвал на пътуващите в градския транспорт. Никой обаче не отвърнал подобаващо. "Ето това искам да променя. Никой няма да подобри положението, ако ти сам не искаш."
Те мислят
Познавам и едни на пръв поглед странни типове, които се занимават с повече неща от пръстите на ръцете си и се справят еднакво добре с всички. Напълно обратно на английската поговорка "С много неща се занимава, в нищо не успява."
Край мен е пълно с момчета като Крум (бъдещ психоаналитик), на които хип-хоп културата ври във вените им във всичките си форми - танцуват, рапират, правят музика, графити... Но не в онази форма на вандалщина, а като пореден цвят в дъгата от млади и интелигентни и отворени към новостите на света хора.
На всички гореизброени мои набори, силата им е в словото. В мнението, което вече е изградено, в позицията, която отстояват. И по принцип това да са нормални процеси за вече зрелия млад човек, мисленето на младите въобще не се брои за монета.
Както виждате портретът на бъдещето не бил толкова мрачен, нали така?
Не е картина без рамка, която се разтича във времевия континиум, в живота и накрая се оттича в канала.
Още много примери безкрай може да се дадат за кадърна младеж: младите творци, които пресъздадоха един неповторим дух в центъра на София, като организираха вътрешната атмосфера на клуба в задната част на НДК така, че световно известни дизайнери като Пам Хог да пожелаят да го посетят; млади учени, които светяват маслото на чуждестранните си колеги, като най-заслужено им свалят златата от вратовете и ги носят у нас.
България, това са твоите деца! Тези, на които си им майка, но които не познаваш и не разбираш. И не заради тях, а без тях ще те погребем.
