Позитивизмът има много изкривявания в тълкуването. Веднъж прочетох дори определението "примиренческа философия на глупака" от един песимист, който се гордееше с това, че гледал "реалистично".
На него и други като него ще кажа, че да си оптимист не означава да ходиш с розови очила. Просто като се основаваш на спокойната преценка за нещата, да мислиш за положителното решение и да ги приемаш като ценен урок. Осъзнатите оптимисти знаят, че успехът е плод на усилия и постоянство, затова са по-активни и не страдат толкова от стрес.
Според един руски лекар - д-р Синелников, хората, дори да искат, не умеят да мислят позитивно, защото просто не знаят какво точно искат от живота. Най-често те знаят какво не искат, но не могат да формулират ясно желанията си. И това им пречи. Намерението е най-важното при положителното мислене. Всеки проблем е неправилно формулирано намерение. Затова намерението трябва да бъде формулирано позитивно.
Ние създаваме събитията в живота си, затова престанете да обвинявате, да осъждате и да се обиждате. Нито вие, нито някой друг е виновен за това, което ви липсва. Виновни изобщо няма. Предлагам вместо да се чувствате виновни, да поемете отговорността". Така няма да могат да ви влияят външни обстоятелства. Това означава да престанете да с! е чувствате жертва, а да започнете да действате с чисти мисли.
Трябва да направите необходимите стъпки за промяна на живота ви. Да поемете отговорността означава сами да си помогнете чрез промяна в начина на мислене и, разбира се, с действия, защото в крайна сметка, е нужно да се протегнете, за да вземете плода.
Трябва да се промени цялата ни нагласа, целият ни мироглед, което никак не е лесно. Има хора, които в най-обикновено изказване могат да видят лош подтекст и оправданието им е напр. „много са ме лъгали" или „трябва да си готов за най-лошото". Трудно е да се живее така. Ако нещо не е ясно, винаги можем да го погледнем от две страни и да си изберем на коя да повярваме.
В живота на всеки има лоши периоди, но дори и трагичните за нас случки трябва да се разглеждат от друг ъгъл, а не като край на всичко. Те може да са начало на нещо, или да ни се случват, за да си извлечем поука, или, дори за да ни направят по-силни, по-мъдри. А какво е мъдростта, ако не равносметка и изваждане на поука. За всичко си има причина.
