Защо не правим много неща едновременно

Въпреки че човешкият мозък е изключително сложна структура, той все още не е достатъчно голям и ефективно функциониращ, за да обработи всяко нещо, което виждаме, чуваме или правим.

Понякога това ограничение е в наша полза, тъй като кара мозъка да филтрира незначителните подробности, върху които няма нужда да се фокусираме. В други моменти е по-скоро недостатък, тъй като определя начина, по който обработваме дадена информация. 

Човешкият мозък има и отделни ограничения, и общ лимит на възможностите си

Преди учените бяха на мнение, че различните процеси в мозъка зависят от различни ограничения на капацитета. Например, разчитането на карта може да бъде ограничено до съвсем различен механизъм в сравнение с процесите по оценка на идеи и формиране на мнение.

Но според ново проучване на Американската академия по науките, общи ограничения може би са причината, поради която хората са с ограничена способност да извършват едовременно различни когнитивни процеси.

Научната разработка е фокусирана върху две основни функции, извършвани от мозъка  - разпознаването на нова информация и включването й в нашите възгледи за света, определени като "кодиране" - и реакцията и вземането на решение, определяни в научната литература с понятието "селекция на отговор".

Това са два различни процеса, които обаче използват едни и същи части от мозъка. Следователно възможно е да възникне проблем, ако и двата процеса се случват едновременно, или през много къс интервал.

В новото проучване изследователите са използвали данни от функционален магнитен резонанс (ФМР), за да определят дали съществува общ лимит за възприемането на информация и вземането на решения.  

Колкото повече неща вършите едновременно, толкова по-вероятно е да сгрешите

Участниците в изследването трябвало да извършат различни задачи, намирайки се в апаратурата за ФМР. В първата част на експеримента - да отговорят гласно на музикален тон, след което да реагират с жестове на показано изображение, или да извършат двете задачи едновременно.

Както бихте могли да очаквате, констатацията е, че участниците са отговаряли по-бързо и по-точно, когато се концентрират само върху една задача. Мозъкът пък се е претоварвал, когато се опитвали да правят двете неща едновременно.

Частите от мозъка, засечени като активни от ФМР в този момент, са потенциалните лимити на мозъка в процеса на кодиране.

Вторият етап на проучването е включвал подобни тестове, чрез които учените търсели ограничения при селекцията на отговор. В тази част от експеримента на участниците били показвани една или повече букви, които те трябвало да си припомнят след 14 секунди. Тук пренатоварването се е появило, когато изискването било да се запомнят повече букви наведнъж.

Изследователите отново са се опитали да локализират частите от мозъка, които ограничавали този процес. Няколко области от мозъка отговаряли на критериите за ограничители, тъй като били активни както по време на кодирането, така и при селекцията на отговори. Това показва, че една или повече от тези области пораждат ограничаващ и двата процеса общ лимит.

В цели четири части на мозъка има "ограничители" на мисловния капацитет

За да се наблегне върху тези области, участниците били помолени да извършат една задача по кодиране и една по селекция на отговор. Участниците в експеримента са били много по-бавни и неточни, когато селекцията на отговор се е извършвала непосредствено след кодирането.

Четири различни части на мозъка - билатералната инсула, лявата вътрешна челна бразда, предния горен медиален фронтален  кортекс и лявата вътрешнопариетална мозъчна гънка - са били идентифицирани като елементи от ограничението, които влошават изпълнението на двойната задача.

Изводът е, че правенето на две неща едновременно не само понижава скоростта и точността ни, но и че една и съща пречка e причината за това - дори и да става въпрос за различни задачи.

Разбира се, това едва ли е единственото ограничение във възможностите на човешкия мозък. Твърде възможно е и други структури - сами по себе си, или в комбинация, също да ограничават мисловни процеси.

Но със сигурност съществува научно доказателство, че различните когнитивни задачи пречат една на друга - поради ограниченията на сивото ни вещество.

Добрата новина от казаното дотук е, че следващия път, в който направим грешка, можем да се оправдаем без колебание с "ограничените възможности" на мозъка си.