Фактическото съпружеско съжителство не е уредено в Семейния кодекс (СК), въпреки предложенията, които съществуваха при приемането на законопроекта за СК 2009 г. В момента ГЕРБ подемат отново инициативата за въвеждането му. Това следва да бъде похвалено, но само в качеството му на инициатива.
Все пак трябва да отчетем съмнителното ниво на юристите на правителството, което най-вероятно ще доведе до нещо, което ще трябва да бъде кърпено и преправяно много пъти впоследствие.
"Брачните букаи" отдавна вече не тежат с онази страшна сила. Бракът е поправима грешка, но разводът е свързан с тежка процедура, множество бюрократични досади, водене на допълнителни искове и като цяло самият развод далеч не е най-приятното нещо на света.
Все повече двойки предпочитат фактическото съжителство. В момента около 70% от двойките живеят без подпис, най-малкото защото сключването на брак е свързано с тежки разходи, занимавка, загуба на време и страшно много селяния - далечни роднини от провинцията, невиждани от 20 години, сума ти организация, кюфтета и руска салата в официалния сервиз, хоро пред блока, попове-рушветчии, диджей-олигофрен, познати, смъртно обидени, че не са били поканени на сватбата... Фактическото съжителство спестява всичко това.
Проблемът е, че фактическото съжителство към момента е свързано с доста сериозна несигурност. Фактически съжителстващите двойки придобиват имущество, делят си разходите, делят домакинство, а когато на единия от двамата му писне и си "вземе шапката", възникват доста въпроси от чисто материално естество - кое на кого е, кой го е купил, кой е допринесъл повече и т.н.
Още по-интересно стои въпросът, когато двойката е живяла 20-30 години заедно. Ето защо е абсолютно необходима законодателна промяна, която да уреди фактическото съжителство като институт на семейния кодекс. Фактическото съжителство трябва да бъде легализирано в максимално кратки срокове и максимално прецизно, като бъдат изследвани и реципирани световните достижения в областта. А не другарят Корнезов и Искра Фидосова да тръгнат да творят на своя глава законодателни промени в област, която е толкова деликатна.
До момента тази критично важна законодателна промяна се спира от няколко безкрайно назадничави социални прослойки. При гласуването през 2009 г. даже беше внесена "Гражданска петиция в защита на семейството" или някаква подобна дивотия, подписана от около 2000 души (най-вероятно всички от тях - женени от по над 30 години).
Другата безкрайно ретроградна институция, която дърпа общественото развитие назад и от чието съществуване по принцип няма смисъл през 2012-а, е Църквата. При всяко заговаряне за уреждане на фактическото съжителство поповете агенти започват да припомнят за себе си и излизат с тържествени декларации, в които осъждат като "враг на семейството и християнската добродетел" всеки, който дръзне по някакъв начин да заговори за промяна на статуквото.
В близкото минало фактическото съпружеско съжителство е било разглеждано като "враг" на брака, възприеман като утвърдена християнска ценност, а семейството - като "основна градивна единица на обществото". В този смисъл и отмененият чл. 180 на Наказателния кодекс е инкриминирал напускането на семейството и заживяване на съпружески начала с друго лице. Само дето сега не е "близкото минало" и потребностите на обществото са съвсем различни.
В крайна сметка правото следва да отчита интересите на личността, а не да се съобразява с назадничавите житейски нагласи и разбирания на шепа хора. Който иска да се жени - да се жени. Който не иска - има право да получи сигурност на законодателно равнище. Ето защо всички псевдоморални и псевдосоциални напъни тип "Сакън! Не пипайте семейството!!!" са никому ненужен анахронизъм. Колкото и да се пънат ретроградните защитници на семейството - хората все по-малко ще се женят.
Ето защо, пак повтарям, фактическото съжителство трябва да бъде уредено в Семейния кодекс в максимално кратки срокове. Обществото има нужда да се развива, а не да тъпче върху отживели преди десетилетия постановки, които не отговарят на социалните потребности.
За чисто правната страна на въпроса можете да прочетете повече тук
@ Veselina Jecheva, по повод това "ако може някой да ми обясни защо трябва да има в закона 2 варианта: брак и съжителство." Има отлики между живеещите в брак и тези, съжителстващи фактически, като евентуалните проблеми са преодолими и сега, без някакви особени затруднения – разбира се, честно е да признаем, че основната отлика е при наследяването между лицата, но и там евентуалните проблеми са преодолими. Иначе аргументирано, при сега съществуващата правна уредба, едва ли ще може някой да отговори - изхождам, разбира се, от собствените си познания, както и от виждането, че аргументи от типа "бракът е чалга", "живеещите в брак са ретроградни, пък тези, съжителстващи фактически, са страшно напредничави" са подходящи за хора, чиито мисловни процеси могат да бъдат поставени под съмнение. Въпрос на личен избор на зрели индивиди, за който не е необходимо никакво тупане по гърдите и който всеки от нас прави, според собствени критерии, ценностна система и т.н. С това не съм съгласна: „който иска да си узакони собствеността върху имуществото, и сега има вариант: жени се и сключва брачен договор.”, в смисъл, че то би следвало да звучи така: когато ни интересуват въпроси, свързани с имуществото ни, добре е да се доверяваме на юристите /или сами да се запознаваме с действащите закони/, а не на журналистически писания, които твърде често не почиват на вече регламентираното в законите. Проблем с имуществото, което двама души ще придобият и сега няма – отдавна в нашето право съществува т. нар. обикновена /дялова или бездялова/ съсобственост. П.п. Към всички, имащи интерес и доверяващи се на скромното ми мнение – полезното в статията е онзи линк към блога на д-р Стоян Ставру – отговорите на множество въпроси се съдържат в този задълбочен и балансиран анализ, прочетете го, няма да съжалявате.
паяка естествено, че ако ги стегне шапката ще се разделят, но по време на развода се уреждат доста неща. Един вид имаш край на даден период от живота, плодовете от който се "дели" между двамата.
Човеко с мнение, по време на един развод не се урежда нищо различно от това, което може да се уреди между два индивида и без развод.
ИIсторията на леле-мале е хубава. Олисани в процедури сте преоткрили същината на връзката си и сте продължили заедно напред
@ lele male, по повод това "Подписът при нас беше последната и крайна точка... и забавянето на подписа от негова страна доведе до обмисляне на цялата ситуация..." Аз ти вярвам безрезервно и ако позволиш това отклонение, радвам се, че така се е случило в онзи времеви порядък по стъкмяването на бумащината и подписването и.
NannyOgg нямам време да чета линка със законовите извадки, но като лаик ми се струва, че при официален развод режима на отглеждане на децата се орпеделя задължително. При прекратяване на съжителство това е въпрос на разбирателство и добра воля. Сигурно единият родител може да съди другия за достъп до детето или за издръжка, но най-вероятно процедурата е по-дълга и сложна от "автоматичната" при развод. Ако съм в грешка, то тогава съм против нов закон за съжителството .
Винаги такива катарзнисни моменти са последвани от подобряване. Стига да се намерят достатъчно сили да се преодолеят, преосмислят, надживеят и да не се забравят, или пък - да се забравят.
Спорът в коментарите е заприличал на спора за яйцето и кокошката. Абе, като се обичат младите, да се вземат! Ако ще със или без брак...
@choveka_s_mnenieto - като ме мързи да пиша и обяснявам, ползвам най-ценното си оръжие - законовите текстове Извадки из Семеен кодекс: Чл. 122. (1) Носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител. (2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. (3) Съпругът на родителя е длъжен да съдейства на родителя при изпълнение на неговите задължения. ................................................ Чл. 127. (1) Когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. (2) Ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред. (3) По искане на родителя съдът определя привременни мерки в интерес на детето, след като поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". Определението не подлежи на обжалване, но може да се изменя от същия съд. (4) Съдът може да приложи защитните мерки по чл. 59, ал. 8.
NannyOgg благодаря! В този случай аз не виждам смисъл от още закони по тази тема.
Децата не винаги са фактор. За мен например, са най-важното в живота и не участват в никакви класации, защото са над всичко. Но пък аз и сестра ми, някога като деца, сме разделени като две табуретки между родителите ни, като в "Двойната Лотхен". Може би и затова при мен и при нея нещата са точно обратно. Децата са №1 .
Разбира се, никой не може да влезе в чуждите обувки.
Мисля и чувствам като Строс, че истинската връзка са децата. Когато с мъж ми се "задомихме" след 5 годишни извънбрачни взаимоотношения, през целия ни студентски живот, за нас не настъпи съществена промяна. И още няколко години се занимавахме със себе си, с бохемстване, с кариери, голем смех...Но, когато се роди МНОГО ЖЕЛАНИЯТ , нищо вече не беше същото.
Чак след раждането на детето двама души разбират дали ще ги бъде като двойка или не. Преди това са си просто гаджета, па макар и женени/омъжени. Детето първо, че че рязко намалява свободното време, второ че носи купиша "проблеми" (разболявания, падания и т.н.), трето че просто изморява родителите.
Любов да! Деца да! Брак да! Аз лично не бих имала безгранична вяра на любимия си човек ако той не ми предложи брак.Защо ли така старомодно? Защото самото вричане пред мене, него, закона и бога носи пълно щастие. Останалите работи са на манекенки блондинки. Защото всички тези "полумерки", които може би не пречат на щастието, но някак си го оразмеряват, да не кажа ограничават. Каква свобода ни дават те? Каква независимост, в бързо-променящия се живот? Особено в бедно и неодухотворено общество, като в България. Силата на жената е в брака и семейството а не извън него. За съжаление копирането на общества далече по материално развити е модно в България, без да се отчитат народопсихологичните ни особеностти. Нещо като чалгата. Поне така изглежда на хората и от Запад и от Исток. Когато си здрав и прав проблем няма , но живота е дълъг както и семейството . И много обрати има за които и не предполагаме отсега, и душевни, и материални, и здравословни, както и емоционални. Съжалявам, но по добре носталгия по брака, отколкото блондинската еуфория на младите момичета с неосъществени бракове.