Страх и омраза в София

Напоследък силната активност на националистическите движения и сипещите слюнка от екраните крайнодесни елементи започна да ме притеснява дори в съня ми.

Бидейки човек от смесен брак, с малка частица еврейско у мен, запечатана в личните ми документи, започнах да се притеснявам за т.нар. етнически мир. Сигурно прекалявам, сигурно преувеличавам, сигурно прекалявам с алкохола напоследък и параноята ме е обзела.

Беше сън. Просто кошмар или нещо подобно. Аз бях във военна част, готвеща се да отпътува за бойното поле. Денят беше слънчев, а всички ние, млади хора в тъмнозелени униформи се разхождахме из Пловдив, където освен лятното настроение, във въздуха витаеше и мирисът на барут.

Жената от интендантството, която ни придружаваше, имаше бялото лице на Ане Франк и същите черни къдрави коси. Когато стигнахме до военния стол, там всичко беше подготвено за нас - обречените. Знаех, че отиваме на война, но не знаех срещу какво. Попитах най-близкото войниче:

Къде отиваме, защо ни изпращат?

Циганите в Бургас са превзели града. Излезли са от гетото и дерибействат.

А докато разглеждах детайлно интериора в залата, в която се намирахме, видях портрет на Волен Сидеров. Човекът, който държеше реч, приличаше на онзи необразован и елементарно мислещ човек, който ми обяснява в истинския живот по "АлфаТВ" какво е либерализъм и колко лошо е то за чистия българин.

Събудих се, облян в пот. Беше три през нощта. Успях отново да заспя и друг кошмар ме споходи. Беше някаква долина в Странджа, в която бях част от партизанска група, бореща се за свобода и равноправие. Влезнахме в някакъв град в полунощ, защото чух звън на градски часовник.

Семейство турци ни прие и ни настани в мазето. Всички те носеха жълт полумесец избродиран на ръкавите им. Спомням си, че в това семейство нямаше мъже, само няколко възрастни жени и децата от женски пол.

Стояхме в избата до сутринта, когато отгоре се чу тропот на ботуши и хора със същите зелени униформи бяха бяха насочили оръжие срещу нас от входа на избата. Разстреляха по мургавите от четата, а мен вързаха и пратиха на разпит, на който ме пребиха. Тук се събудих отново, напрегнат, с избила студена пот по челото.

Обзе ме страх да заспя отново. Сънищата изглеждаха твърде реални. Твърде истински, твърде възможни. Задремвайки отново, със страх, се помолих на Господ, който и да е той, да не ми минават такива мисли през главата, като за по-сигурно минах през кухнята и ударих едно малко.

Един човек, психологически нестабилен, подържан със сигурност като необходимото зло от определена политическа партия, бореща се за незнайно какви права и съмнителни свободи започва да набира все повече и повече подръжници.

Започва да излиза и извън контрол. Развява знамето на, прикрит зад национализма, националсоциализъм. Проповядва илюзионни решения за проблеми, застояващи вече четвърт век.

Обществото търси виновник, изкупителна жертва, а този човек по най-безцеремонния и елементарен начин, зад маската на националите интереси, поднася на тепсия едни български граждани на други български граждани, като прикрито им казва колете, бесете стреляйте - аз ще ви превърна в мъченици на моята кауза.

Върти кампании по интернет, създава частна телевизия, създава репресивен апарат от свой подръжници, които вилнеят наляво и надясно и се опитва да яхне народното недоволство със способите, използвани от почти всяко тоталитарно управление, преди да се възкачи на власт.

Страх ме е от вас, хер Сидеров или Волен ефенди. Страх ме е, че си вярвате, страх ме е, че вече не играете ролята, която ви бяха отредили. Страх ме е, че вече се вживявате в собствената си омраза, породена от комплексите ви за малоценност и липсата ви на образование.

Страх ме е, че вашите подръжници говорят открито за отнемане на изконни свободи от трибуната на вашата телевизия, като обвиняват свободата на словото за повечето проблеми в държавта, че говорят открито за цензура и налитат в области, които не са им по образованието и акъла, и пълнят главата на зрителите с фикции, от които после ще страдат.

Страх ме е, че въпреки, че се казвам Якоб Яков и в документите ми пише гражданин на Република България, хора като вас няма да го зачетат като аргумент, когато един ден станете нещо повече от чучело на ДПС.