Блусарят на прехода, около когото ти се допива бира и свобода и ти се плаче за бунтове, продължава да пали особено с едно от най-хващащите родни парчета - метафора на типичната за тази страна скатавка - "Ден след ден", на което като попаднеш си спомяняш за хората, които наистина си изработиха и извоюваха демокрацията, докато други просто оцеляваха в храстите.
Васко Кръпката можем да си го сложим сред най-знаковите романтици на 90-те, защото не само озвучи това, което нарекохме оттегляне на комунизма, но го направи сред всичките патаклами на сините митинги и барикади - от етажа на работническото множество, на което му предстоеше да се оправи със свободата си.
Днес Васко Кръпката има удоволствието да каже: "Целият ми живот е един полет и приключения дебнат от всеки храст..." А BG Positive-ното му изложение се дължи именно на непрестанното му щуране с хармониката и китарата сред хора, в чиито най-яки и свидни спомени присъства като главен герой.
Личностите
Аз живота си го изживявам чрез музика, така че и личностите, дето ме вдъхновяват, са основно музиканти...
В началото на това десетилетие отлетя на небето Човекът, който ме наведе на мисълта, че у нас може да се прави Рокендрол - Георги Минчев. Автор и изпълнител на най-нежните и най-смелите песни в новата ни история.
Българската музика не е същата без него... И все пак ние останахме и дерзаем без да ни пука от мутрифоново-шамаро-азисово-пайнер-пост-текезесарското тресавище, дето ни вкарват постоянно машинистите на влака на промяната...
Милена като е наоколо обаче, продължавам да и'ам нерви и да вярвам, че не съм сам в музикалното блато, в което попаднахме последните 10 години... е, БТР пътуват и от време на време издават албум... Монолит по-малко... Джендема се появяват на година по веднъж-дваж, но има доста млади банди и напоследък особено.
Към личностите бих добавил и Йордан Попов - вестник "Стършел", Васил Станилов - вестник „Про и Анти", Теди Москов, Едвин Сугарев, Камен Кацата.... Както и някои българи, които живеят в чужбина, но пишейки представят и България: Иво Иванов - Америка, Даниела Горчева - Холандия, Илия Троянов - Германия и пр.
Събитието
Завръщането на България в Европа и света... Не съм и мечтал, че ще живея без унизително подтискащото, пълно със страхове, чакане на опашка за виза за Ге-Фе-Ре-то например... Или че ще запаля буса и ще отидем до Бяло море в съседна Гърция само с един резервоар бензин и лични карти... Или ще пътуваме по фестивали из Европа спокойно, без никакви митници...
Два пъти ходих до Щатите на турне с китарата на Гошо Минчев, като втория път имам 17 самолетни билета за един месец! Митниците са за митничарите и техните храненици...
Гледахме на живо тук у нас Робърт Плант, Jethro Tull, Дио, Kansas, Hobo Blues Band (Унгария), Марк Нопфлър, Whitesnake, AC/DC, Боб Дилън и др.
Основахме фестивал, посветен на Георги Минчев - "Цвете за Гошо", и 10 години напролет в Южния парк се събират почитателите на рока и това си е нашият град и нашите три дни свобода...
Явлението
Мисля си за необята на българската душа, която може да се лута така наляво и надясно... На толкова непонятни за мен неща е способен българинът, такъв свободен отпор на стойностите даде, че ми се стори като да е обявена война на честността и достойнството у нас по едно време...
Заживяхме безропотно в капитализъм, осъществяван от комунисти, мутри и кандидат мутри, които се смесиха по тези географски ширини, по които са бродили Левски, Ботев, Каравелов, Алеко...
И все пак това остава земя на поети, художници, писатели, музиканти... В Космоса лети българска народна песен, която целият свят познава. Български класически музиканти можеш да срещнеш в повечето световни симфонични оркестри... Джаз, блус, рок музиканти обикалят световни фестивали и представят себе си и България...
Откритието
Навремето, като започнаха промените, си мислех, че ще има просто банани по магазините... цветни снимки... Не съм си представял, че ще се обаждам в движение на любимата ми жена по телефона, докато си карам буса. И сега, като затворя мобилния, го поглеждам учудено и си викам как стана това вълшебство, че си говоря с човека отатък линията и той е толкова далеч, пък аз чувам гласа му...
Аз съм индианец с лаптоп и това ми е любимата вещ след китарата и хармониката... Събуждам се и се гмурвам и плувам в безкрайното море на информацията - Интернет. Там научавам толкова много, а и това, че имам две-три уеб страници ме свързва с хората, които искат да научат къде сме, как сме... С навлизането на тая пущина светът се смали.
Творбата
Десетки и дори стотици са творбите, които ми вдъхват живот. Например картината на художника Бойко Колев "Корабче", която само като я видях и детството ми премина пред очите ми като на лента.
Книги - "Отвъд играта" на Иво Иванов, "Верникът и неверникът" на Васил Пекунов, "Английският съсед" на Михаил Вешим и много други са ми подарили толкова хъс за живот, пътешествия, любов и свобода, че целият ми живот е един полет и приключения дебнат от всеки храст...
Повратната точка
В началото на 21 ви век групата "Подуене блус бенд", която създадох, реши да смени стила и аз си останах на пътеката на Блуса... Няколко месеца ми трябваха да преодолея случката и да се сетя за нещо простичко - една пътека, ако не ходиш по нея, тя обрасва.
Отидох в Чикаго - столицата на електрическия блус - надъхах се яко за един месец и си дойдох, зареден с енергия за нови подвизи... Седем години свирих с най-яката в момента млада бг рок банда Odd Crew, а сега със собствена група "Кръпка блус бенд".
Това, че останалите от "Подуене блус бенд" дерайлираха по пътя, бе повратна точка за мен - да се взема в ръце и да измисля разни парчета и да издам няколко албума и едно DVD и да измина няколкостотин хиляди щастливи километри с блус бус Росинант из Европа и света.
Незабравимото
Ех, колко неща се случиха... Миналата година записахме албум в Германия. Свирих заедно с любими блусари - с Ерик Сардинас на София Блус Митинг, с Hobo Blues Band на 30-годишнината им в Будапеща, като на пианото беше бащата на унгарския рок Габор Пресер...
Изпяхме с Милена в дует любимата ми нейна песен "Защо" на големия й юбилеен концерт в София...
Но никога няма да забравя как на пътя в една зимна виелица теглихме един закъсал Москвич с едно семейство някъде из Делиормана, край Разград май беше, и после човекът ми изпрати колет със зимнина като знак на благодарност... Ей тая чистата, примитивна, първосигнална човещина у българина ми дава сили и криле да летя през годините...
Няма друг такъв образ като Кръпката. Да е жив и здрав още дълги години! А изпълнението на Защо с Милена е много добро - препоръчвам на всички да го чуят.
ей мааму стара, адаш ако са видим некъде, шми позволиш ли ръка да ти целуна... шапка / не бапка / ти свалям адаш, мааму стара.......
като прочетох финала се сетих, как на връщане от едно участие в габрово, което завърши с пре(с)пиване в боженци (там спах с васко, хахахааа!!!, на едно легло, но си събухме обувките, щото сме възпитани!) настигнахме с буса по пътя една бабка-пешачка. васко спря, качи я и,въпреки отклонението, я закарахме до дома й в сопот, мисля. това при него не е поза, а стил! да е жив и здрав още много, много години, живота има нужда от хора като него!